Малко след началото на новото хилядолетие САЩ смятаха, че разполагат с военния капацитет да водят едновременно два регионални конфликта. Тогава държавата вероятно се намираше на върха на своята мощ.

Днес САЩ създават впечатление за военна изтощеност, заради недостиг на боеприпаси, която не може да бъде прикрита от периодичните остри заплахи на президента Доналд Тръмп към Иран, а напоследък и към Оман. Капацитетът на огромната американска отбранителна индустрия, която няма равна на себе си в останалата част от света, не е достатъчен за бързо възстановяване на запасите.

Държавният дълг тежи

Ерозията на американската мощ се вижда и на финансовите пазари. Държавният дълг на САЩ достига около 40 трилиона долара и продължава бързо да нараства.

Дългосрочните американски държавни облигации, някога смятани за една от най-важните и престижни инвестиции в света, от няколко месеца срещат все по-слаб интерес от купувачите, въпреки че доходността им вече е около 4,68%.

Пазарни участници обясняват по-слабото търсене и с голямото предлагане на дългосрочни корпоративни облигации от технологичните гиганти на Западното крайбрежие, които финансират огромните си инвестиции в изкуствен интелект. В миналото американската държава не трябваше да се тревожи особено от такава конкуренция.

За да задоволи огромните си финансови потребности, правителството все по-често заменя дългосрочния дълг с краткосрочни съкровищни бонове, които падежират през няколко месеца и трябва постоянно да бъдат рефинансирани.

Механизмът засега работи, но нарастващата нервност във Вашингтон става все по-видима.

Преди няколко седмици САЩ подкрепиха валутни интервенции в полза на японската йена от опасения, че Токио може да започне да продава американски държавни облигации, в защита на валутата си.

Сега Вашингтон обяви, че ще разшири сравнително малка програма, чрез която Министерството на финансите изкупува дългосрочни облигации от пазара и ги заменя с краткосрочен дълг. Сумите сами по себе си са ограничени, но решението изпраща важен сигнал.

Грубоватите уверения на финансовия министър Скот Бесент засега не успяват трайно да успокоят пазарите. Още по-малко той може да разчита на президента, чиито последни коментари трудно биха могли да бъдат определени като компетентни.

Разходите на САЩ за обслужване на държавния дълг вече надхвърлиха военните разходи. Това е повече от ясен признак за прекомерното натоварване на икономическите ресурси на водеща военна сила.

И другите големи сили имат слабости

Ерозията на великите сили обикновено продължава дълго. В сравнение с конкурентите си Съединените щати далеч не изглеждат в най-лошото положение.

Европейците, въпреки многобройните декларации, постигат малко в опитите си бързо да преодолеят икономическото, технологичното и военното си изоставане.

И без това ограничената икономическа мощ на Русия е подкопавана от собствената ѝ война срещу Украйна.

Зад огромната китайска експортна офанзива, която тревожи най-вече Европа, се крият сериозни проблеми във вътрешната китайска икономика.

Американската икономическа и военна мощ продължава да бъде впечатляваща. Но зад икономика, чийто растеж става все по-зависим от резултатите от огромните инвестиции в изкуствен интелект, се виждат ясни признаци на претоварване.

Рационалната политика би признала тези ограничения и би заложила на по-тясно сътрудничество с партньорите. След Втората световна война САЩ изградиха мрежа от устойчиви съюзи с демокрации на няколко континента.

Тръмп положи значителни усилия за кратко време да разруши голяма част от тази ценна мрежа от отношения, а поведението му напоследък спрямо двете Кореи не показва особена промяна в подхода му.

Но не само мандатът, а и властта на всеки президент свършва

Ерозията на американската мощ не е добра новина за онези, които отвъд действията на Тръмп продължават да гледат на Съединените щати като на дългогодишен партньор. В същото време тя може да отвори възможност за по-конструктивно сътрудничество в бъдеще. Европа обаче при всички случаи трябва сама да си свърши домашната работа.

Коментар на Гералд Браунбергер за германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ)