Ако днес има Европа, то тя е на разединените нации. На шампионите в индивидуалните спортове. Англия например винаги е гледала с едно, че и с две очи към Америка. Англичаните гледали на себе си като на нещо повече от европейците. Англия винаги си е представяла себе си като майка на Щатите, а в същото време – като тяхна по-малка сестра. Неслучайно (американците) наричат Острова „51-я щат”.

Като Англия обаче не мислят всички на Острова. Особено на съседния остров. Ирландска кръв тече във вените на огромен процент от днешните американци, но Ирландия винаги се е противяла на отредената й (английска) гледна точка на слугинче, което трябва да гледа кинопрегледа на световния обществен ред от последния ред. В мрачен киносалон, в който пред нея седи господарката й. А господарката обикновено носи широкопола аристократична шапка, от която не се вижда нищо на екрана, шапка, поне толкова натруфена, колкото е и сламено-копринената „торта” върху главата на Елизабет ІІ.

Шотландия винаги е имала да връща нещо на Англия, но ако резултатът беше футболен, таблото на терена щеше да отчита нещо като 99 на нула. А резултатът на Острова никога не е бил в полза на келтите. Келтите в Уелс например винаги са мечтаели за собствена държава, но поне от едно 800 години насам не смеят да гласуват за отцепването си от Британската империя, най-малкото защото в Уелс освен британски овце, английски атомни електроцентрали и американски летателни бази друго няма. А как се прави еманципирана икономика само с овце?

Сепаратизмът сякаш е лицето на съвременна Европа, от югославската криза насам, пък било тя и отпреди Първата световна война. Македония винаги е гледала на себе си като на велика антична държава, която няма нищо общо с българите, ако те не говорят като югославяни. Кърджали винаги е смятало себе си за автономна територия, която по настояване на великите сили не е останала в пределите на днешна Източна Румелия. Ако прибавим власите, помаците, каракачаните и сърбоманите от нашенските западни покрайнини, то днешна България би се свила от Софийското поле до Розовата долина.

Същото е и в съседна Румъния. Там в далечните трансилвански полета има поне 50 села по унгарската граница, които не смятат себе си за румънци. Словаците също смятат себе си за ощетена територия откъм чешка страна. Ако питате чехите, те пък имали да си връщат територии от днешна Германия. Германия пък се моли за нова война с Франция, за да си върне оспорваните още от зората на миналия век оспорвани Елзас и Лотарингия.

Сърцето на Европа в лицето на Белгия също пулсира в различен ритъм. По-богатата Фландрия винаги е гледала на себе си като на майка-кърмилница на по-бедната (френскоезична) Валония.

Каталуния от десетилетия заявява антииспанската си еманципираност и след отцепването на Крим и Молдова се присети, че има руско и румънско малцинство. И двете – подплатени със солидно количество бесарабски българи.

Посочете която и да било европейска държава, било тя член или не на съюза, и веднага ще откриете, че територията й е оспорвана откъм малцинства по всичките й граници.

Днес Европа се разпада на съставните си региони, колкото й Европейският съюз да ни уверява, че Европа днес принадлежи на регионите си. Европейският сепаратизъм от една страна е икономически. Или по-точно представата, че независимата държава носи по-добро икономическо бъдеще.

При другия вариант водещи са етническите, културните и езиковите различия, десетилетия, дори столетия европейските народи са били част от империя или голяма държава, а след разпада й са се оказали с различна култура, родова памет или език.

Приднестровието, Нагорни Карабах, Южна Осетия, Абхазия и дори цяла една Швейцария изглеждат като съветска песен за пролетариите от всички страни. И приличат на зоопарк, натоварен на Ноев ковчег, в който първо разфасоват жирафите за храна на лъвовете, а после евтаназират нахранените лъвове за удоволствие на публиката. Която обикновено гледа пиратски американски филми с руски дублаж. В които за десерт субтитрите са на китайски. /novinar.bg