Противник съм на т.нар. експертни кабинети. Защото винаги съм предпочитал политическата яснота пред скритата зад формулата „експерти” политическа тъмнина. Българският опит с такива „експертни правителства" е горчив. Министрите в тях минаги са били кукли на конци, пионки на политическото и бизнес задкулисие. Не те са управлявали, а тях са ги направлявали. Това ги правеше безотговорни. Идваха, отиваха си, забравихме ги. Но поразиите им останаха за дълги години. При такива "експертни правителства" корупцията процъфтява в особено големи размери. Те винаги приключват своя живот със скандали и оставят след себе си шлейф от проблеми и кризи.

Това написа в профила си във Фейсбук евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов. Ето какво още споделя той:

Така след участието на СДС в "експертното правителство" на Димитър Попов през 1991 г. се стигна до разцепление в синята коалиция, нароиха се нови „сини партии” и резултатът се видя на парламентарните избори. СДС спечели, но само с 1% преднина пред БСП. Наложи се да направим правителство на малцинството. И причината бе, че разделихме вината за катастрофата на България с нашите политически противници. Станахме съучастници на комунистите и респективно - виновни заедно с тях без да сме виновни. През 1992-1994 г. в правителството на Любен Беров участваха безпартийни експерти, които след това проявиха политически мераци, участваха и партийци - кадри на ДПС и АСП, отцепили се от СДС депутати. Формално БСП не участваше в това „експертно правителство", затова и спечели изборите след него с убедителен резултат. Изводът е, че партии, които директно се обвързват с подкрепа за т.нар. експертни правителства неизбежно претърпяват електорални загуби.

Трябва да се разсее и лъжата, че „експертните правителства" "спасяват" България. Не. Те удовлетворяват само и единствено лични политически и корпоративни интереси.

Що се отнася до днешната политическа ситуация аз продължавам да съм убеден, че ние от ГЕРБ-СДС сме в състояние да помогнем на страната. Но само ако управляваме. Оставането ни в опозиция няма да е в полза на гражданите. Европейската политическа практика предполага да се търси приемлив политически компромис за съставяне на редовно правителство. Но това трябва да стане с достойнство и отговорност, с ясни политически ангажименти: подписване на коалиционно споразумение и управленска – правителствена и законодателна, програма. При успех на едно такова партийно коалиционно и политически отговорно правителство, участниците в него ще съхранят и дори ще увеличат подкрепата за своите партии.

В момента политическата инерция е по-скоро противна на тези мои разбирания. Аз съзнавам това. От месеци политолози и политици набиват в главите ни, че спасението е на върха на "експертното правителство". Според мен те не са прави. Грешат или с користна цел манипулират. С тревога наблюдавам, че в мелницата на "експертността" постепенно се губи и малкото морал, който е останал в българската политика. И в тази връзка ще припомня, че многократно и още от 2016 година, съм предупреждавал за опасностите пред страната, ако Румен Радев бъде избран за президент. Днес, макар и с фатално закъснение, дори и най-бавно схващащите, т.е. промянаджиите, дойдоха на моя акъл. Но не съм убеден, че са искрени. Факт е, че това тяхно изоставане, както и алабализмите им с президента, докараха България до сериозна криза. Затова и сега, след като те имат политическото право на втория мандат за съставяне на правителство, би трябвало да са наясно, че нямат моралното право да се изживяват като съдници на ГЕРБ-СДС. Защото нито ГЕРБ, нито СДС сме гласували за Румен Радев. Не сме коленичили пред него, не сме издигали лозунг: „С вас сме г-н Президент!”, не сме ставали министри в неговите служебни кабинети. "Продължаваме промяната" и "Демократична България" флиртуваха с прокремълския ни президент, взаимно се алабалосваха и гръбнак превиваха пред него. Сега някои политолози и пишман политици се опитват да трансформират естественото демократично възмущение от действията на президента в подкрепа за новата далавера на промянаджиите - реализацията на схемата на ПП-ДБ за правителство. В такъв проект аз не участвам. И ще продължа да критикувам Румен Радев така, както го правя вече 7 години.

Разбирам отговорността на ГЕРБ-СДС, разбирам и моралната дилема пред която сме изправени. Не е лесно да се реши как да се постъпи в настоящата ситуация. Би било добър знак, ако провалените политици от ПП и ДБ, а това са несъмнено Кирил Петков и Асен Василев, не участват в правителство. Но е очевидно, че и двамата са мераклии за изпълнители на силна задкулисна роля. А това вече е заплаха за демокрацията. Тревожи и мимикрийното поведение на лансирания за премиер Николай Денков. Той е абсолютно безгласна буква и няма качествата за премиер на държава в криза. Ясно е, че дори и да бъде гласуван за такъв той ще продължи да кърши гръбнак пред лидерите на ПП и ДБ. Гледката ще бъде отвратителна, каквато впрочем е и в момента.

Дилемата е: редовно правителство на политическата партийна отговорност или „експертно правителство" на политическата безотговорност. Продължава да съществува и варианът за предсрочни избори. Това е вариант, с който се доказва гражданската отговорност. Защото при демокрацията гражданите имат не само права, но и задължения към своята държава. И техен дълг е да не бягат от отговорност за случващото се в страната. Те поемат тази своя отговорност чрез гласуване на избори. Пример как се прави това ни даде в неделя съседния турски народ. Затова и ако сте обърнали внимание, многократно съм призовавал на избори да се гласува правилно. Да не се разпиляват гласове за партии, които не влизат в парламента. Да не се гласува за популистки партии като "Продължаваме промяната" и "Възраждане", защото от такова гласуване нищо добро не произтича. Но парадоксално е, че у нас национални медии лансират ежедневно популизма и така те помогнаха посочените две популистки партии да станат фактори в българската политика. Ще го кажа още по-ясно: от европейска гледна точка „Продължаваме промяната” и "Възраждане" са от един дол дренки. Това е долът на популизма, на заблудите, на манипулациите и като резултат – на пропастта, в която пропада държавата ни.

"Експертно правителство" означава извиване и измиване на ръцете. Само партийното правителство носиф същинската отговорност пред България. Ако ще се съюзяват непримирими до вчера противници, то нека поне да го направят открито, а не задкулисно. Както го правят в Германия, а и в много други европейски страни. Коалиционният принцип доминира в европейската политика. В повечето европейски държави управляващите коалиции са многопартийни. Изявени партийни политици стават министри, независим че до вчера са „воювали” помежду си. Този им компромис много често се атакува от популистките националистически или крайнолеви партии. Но държавите съхраняват своята стабилност и вървят напред. Радикалната политика от типа „или –или” никога не е водила до добри дни. След поредицата от скандали и болшевишко държане, ПП-ДБ трябва да си седнат на задниците и да се сетят, че все пак България е в Европейския съюз. Да си припомнят, че 9 септември 1944 г. е необратимо минало и те не могат да се държат като комунистите от онова време. Следователно най-логичното, което в тази ситуация могат да направят, е да помолят бившия еврокомисар Мария Габриел, която е политик от най-голямото европейско политическо семейство, това на ЕНП, да поеме поста на министър-председател, като в един политически отговорен кабинет влязат политици и експерти разпределени справедливо спрямо пропорционалното отношение, което гражданите на последните избори дадоха на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Нека Николай Денков да бъде вицепремиер „без портфейл”, за да има поглед върху цялостната дейност на кабинета, а министър на образованието да стане отново Красимир Вълчев, защото е и политик, и професионалист. Нека Делян Добрев поеме икономиката, а Кирил Ананиев – финансите. За съжаление Асен Василев се провали и като финансист, и като политик. Така че мястото му е в парламента. Нека там да работи, да критикува, да участва в дейността на Комисията по бюджет и финанси. Не става за министър. Проф. Асен Балтов може да бъде министър на здравеопазването с голям успех. Теменужка Петкова е редно отново да поеме енергетиката. Компромис ще бъде Надежда Йорданова да стане отново министър на правосъдието. Необходим компромис. Затова пък не е редно Бойко Рашков да става министър и съм убеден, че ПП-ДБ са разбрали това. Но не е редно аз да подсказвам и да редя кабинет. Само показвам правилната посока за политическо действие. Общо 19 министерски кресла очакват нови министри. Като ще е коалиция нека да е истинска коалиция. Нека да седнат в министерските кресла силни политически фигури от ПП и ДБ, а защо не и от ДПС и ИТН. Аз лично бих подкрепил една по-широка коалиция. Другото е мъка и...избори. И ако мъката е нещо лошо, то свободните и демократични избори с европейската хартиена бюлетина са това, за което някога, в условията на комунистическия тоталитарен режим, само можехме да мечтаем. Сега мечтите ни са в наши ръце: коалиционно правителство на партийната политическа отговорност или парламентарни избори. Това е демокрацията.