Евгений Примаков: "Ислямската държава" е реална опасност

Избрано 25.09.2014 16:01

Истинската заплаха в съвременните условия е самото съществуване и тенденцията към разширяване на групировката "Ислямска държава" /ИД/, която първоначално се наричаше "Ислямска държава в Ирак и Леванта".

Това е сплав от различни течения, всяко от които не представляваше голяма опасност до един момент. Прието е, че сунитските радикали от иракския "триъгълник" са станали основата на ИД. Към тях са се присъединили офицери-баасисти, създали след американската окупация на Ирак редица нелегални организации. Това засили боеспособността на ИД, макар че не е ясно как ще се развият в бъдеще отношенията с бившите баасисти, чиито възгледи не съвпадат напълно с идеологията на ИД.

Отрядите на ИД, съставени от най-отявлените терористи, се стекоха в Сирия, заемайки там водещо място сред опозицията срещу алевитското правителство на Башар Асад. В Сирия те вербуваха нови привърженици. Натрупвайки мощ, ИД неочаквано за мнозина премина в настъпление в Ирак, където за броени дни установи контрол върху една трета от страната.

Разширяване и победоносно шествие на ИД до голяма степен е резултат от политиката на САЩ, извършили интервенция в Ирак, а също и от политиката на американските окупационни власти. Интервенцията на САЩ потопи Ирак в хаос, напълно разцентрова положението в страната, където започнаха кървави сблъсъци между двете главни направления на исляма – шиитите и сунитите. Преди американската окупация на Ирак също е имало борба между режима на Саддам Хюсеин, представляващ сунитското малцинство, и шиитите (които са мнозинството – ред). Но сблъсъците между тях, които понякога придобиваха тежки форми, не се базираха на религиозни противоречия. Всеки случая нямаше ежедневно бомбени взривове в джамиите, както това се случа сега. Острота на кървавите сунитско-шиитски стълкновения добави ярко изразената политика на САЩ в подкрепа на шиитите и изтласкването на сунитите от властта. Именно в този процес центърът на противопоставянето се прехвърли върху религиозните противоречия – и този факт е труден за опровергаване от защитниците на американската политика.

Невъзможно e да се оправдае и фактът, че недалновидната (меко казано) политиката на САЩ спомогна за въоръжаването на онези терористи-радикали, които впоследствие обърнаха оръжие и срещу САЩ. На пръв поглед нямаше нищо опасно в това, че американските окупационни власти хвърлиха немалко пари за въоръжаването на сунитските племенни отряди за самоотбрана, опитвайки се с тяхна помощ да прогонят "Ал Кайда" от сунитския триъгълник (Багдад-Рамади-Тикрит). Но те просто бяха излъгани с обещания, че техни представители ще получат постове в редовната иракска армия. Заради привързаността си към прошиитската позиция в Ирак Съединените щати се съгласиха с тогавашния иракски премиер Малики, който смяташе, че не е целесъобразно да се допускат сунити в офицерския корпус на иракската армия.

Още по-отрицателна роля изигра всеобхватната подкрепа на Вашингтон за шиитите, които водиха въоръжена борба за свалянето на съществуващия режим в Сирия. Приказките, че САЩ и съюзниците им са въоръжавали не ИД, а друга по-умерена група - "Сирийската свободна армия" са абсолютно безпочвени. В условията на неограничена подкрепа за сирийските опозиционни сили САЩ не можеха, а и не искаха да създават буфер между ИД и останалите. Такава е логиката на американската позиция: да решават без мисъл за утрешния ден своите задачи, които са в разрез с интересите на другите страни. До какво води такава логика се вижда и по примера с Афганистан, където САЩ помагаха, както е известно, на терористите от "Ал Кайда", които водиха борба в тази страна срещу съветската армия.

Още една немаловажна подробност: за разбалансирането на положението в Ирак, от което се възползва ИД, спомогна и лустрацията на членовете на партията БААС, престанала да съществува след свалянето на Саддам Хюсеин. Създаваните наново, на практика от нулата, армия и спец служи се оказаха напълно недееспособни, което отчетливо се видя при бягството на иракската армия, която отстъпи всички позиции на военните отряди от ИД. Впрочем при това бягство джихадистите се сдобиха и със захвърлените от армията въоръжения - бронетранспортьори, танкове, оръдия и друга техника. Всичко това навремето бе предоставено на армията пак от САЩ и техните съюзници.

В какво по-конкретно се проявява заплаха от движението "Ислямска държава?"

Първо, обявила се за победоносна сила, ИД стана магнит, който привлича редица екстремистки ислямистки организации. Тази групировка се превръща в глобален център на непримиримите ислямистки радикали.

Второ, броят на бойците бързо нараства, включително заради присъединяването към тях на ислямистки "джихадисти" от Близкия изток, Северна Африка, Европа, Америка и Австралия. В ИД като "победоносна групировка" се вляха много лица от "Сирийската свободна армия" и "Джабхат ан Нурса", която е свързана с "Ал Кайда". Това създава опасно разместване на силите, които водят военни действия срещу правителството в Дамаск. По данни на ЦРУ през трите месеца, след като ИД обяви завземането на втория иракски град Мосул и други територии, броят на бойците на ИД се е увеличил тройно, надхвърляйки 30 000 души.

Трето, групировката ИД установи контрол върху нефтения район на Мосул и по този начин са осигури финансирането. Нефтът се продава на турски, йордански, сирийски и други сенчести търговци, които не могат да бъдат спрeни от призивите на Вашингтон.

Четвърто, идеологическата платформа на ИД - създаването на халифат във всички територии с мюсюлманско население – има немалко привърженици. Но редица арабски страни се включиха към държавите, които са готови да противодействат на ИД. Така че в арабския свят не всичко е еднозначно.

САЩ започнаха да нанасят въздушни удари срещу силите на ИД в Ирак. Последваха и удари по сирийска територия без участието на правителството в Дамаск. Това не само че противоречи на нормите на международното право, но поражда и опасения да не би зад гърба на Съвета за сигурност на ООН да започне отстраняването на режима в Дамаска.

Като цяло положението е достатъчно сериозно и борбата срещу ИД несъмнено налага сплотяване на държавите, преди всичко на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност на ООН. Никакви разногласия, включително по украинския въпрос, не трябва да пречат на борбата срещу тероризма. /БГНЕС

-----------------

Евгени Примаков е действителен член на Руската академия на науките /РАН/, министър на външните работи на Русия /1996-1998/, премиер на Русия /1998-1999/. Статията му "Ислямска държава е реална опасност" е публикувана в "Российская газета".
CHF CHF 1 1.89243
GBP GBP 1 2.34167
RON RON 10 3.95517
TRY TRY 10 1.22252
USD USD 1 1.79648