Златната треска около изкуствения интелект продължава с пълна сила. Многомилиардни сделки за AI се подписват една след друга между технологичните гиганти.

Но има нещо много тревожно в много от тези сделки: те често са "кръгови", както отбелязаха редица скорошни анализи — тоест AI компаниите наливат пари една в друга, създавайки илюзия за здрава екосистема, която скептиците се опасяват, че може бързо да се срине. А голяма част от тези сделки водят обратно до Nvidia, производителят на чипове, чийто хардуер стои в основата на ерата на AI и който се превърна в най-ценната компания в света.

Експерти предупреждават, че всички тези вътрешноиндустриални сделки може да са един от най-зловещите признаци на предстоящ балон.

Кръгови инвестиции и съмнителни сделки

Един скорошен пример е споразумението на Nvidia да инвестира до 100 милиарда долара в OpenAI, докато създателят на ChatGPT разширява империята си от центрове за данни, които ще изискват достатъчно енергия, за да захранят милиони домове. В рамките на сделката, обявена преди две седмици, OpenAI от своя страна ще използва чипове на Nvidia за своите съоръжения.

OpenAI обяви, че е постигнала колосална сделка с Oracle — софтуерния гигант, ръководен от Лари Елисън — за закупуване на облачни услуги на стойност 300 милиарда долара през следващите пет години. Oracle вече използва чипове на Nvidia за някои от своите облачни услуги и според съобщенията е поела ангажимент да похарчи още 40 милиарда долара за закупуване на допълнителни Nvidia чипове, за да снабди гигантския център за данни на OpenAI в Абилин, Тексас.

Още по-очевиден пример дойде тази седмица от друг производител на чипове — AMD. В понеделник компанията обяви планове да продаде изчислителен капацитет за милиарди долари на OpenAI, а в замяна OpenAI ще получи 10% дял в AMD срещу само един цент на акция — изключително изгодна сделка.

На практика това е почти равнозначно на това AMD да плаща на OpenAI, за да купува собствените ѝ продукти — модел, който очевидно не е устойчив в дългосрочен план. Сделката, както и предишните, е кръгова. Ако парите просто се въртят в кръг, наистина ли този сектор е толкова печеливш, колкото подсказват стотиците милиарди долари инвестиции?

Може би не. Подобни "кръгови сделки" или т.нар. vendor financing определиха и предишен технологичен бум, който по-късно се срина — дот-ком балонът.

"В края на 90-те години кръговите сделки често бяха свързани с реклама и кръстосани продажби между стартъпи — компаниите купуваха услугите една на друга, за да изглежда, че растат," казва Пауло Карвао, старши сътрудник в Harvard Kennedy School, пред Bloomberg.

"Днешните AI фирми имат реални продукти и клиенти, но разходите им все още надвишават приходите."

Централната роля на Nvidia

Nvidia е особено виновна за разрастването на тази мрежа от кръгови споразумения — инвестира милиарди в AI компании, които същевременно са и нейните най-големи клиенти, като OpenAI.

Според информации компанията планира да разшири инвестицията си в xAI на Илон Мъск до 20 милиарда долара. xAI вече използва десетки хиляди Nvidia чипове и ще използва част от средствата от тази инвестиция, за да купи още Nvidia чипове — които след това ще отдава под наем на други ИИ фирми.

По-рано тази година Nvidia купи 7% дял в CoreWeave, компания за "неооблаци", която отдава достъп до AI чипове под наем. Наскоро Nvidia се съгласи да закупи облачни услуги от CoreWeave на стойност 6,3 милиарда долара — услуги, които, между другото, се захранват от чипове на Nvidia. Един от клиентите на CoreWeave? OpenAI, на която компанията се е ангажирала да предостави 22,4 милиарда долара капацитет на центрове за данни.

Все повече пари, все по-малко печалба

При всичките тези огромни суми, как някой изобщо печели пари?

Тази седмица излезе трезв реален пример: според The Information, Oracle е направила чистa печалба от едва 125 милиона долара през второто тримесечие от 900 милиона долара приходи от своя бизнес с Nvidia облачни услуги — марж от едва 14%, по-нисък от този на много търговски компании извън технологичния сектор. След новината акциите на Oracle паднаха с 3%.

Тези тревоги обаче не спират OpenAI от това да сключва инвестиционни сделки за общо около 1 трилион долара, въпреки че компанията все още не е реализирала печалба. Мнозина се съмняват, че някога ще успее да върне вложените средства.

"OpenAI не е в позиция да поема подобни ангажименти," казва анализаторът Гил Лурия от DA Davidson пред Financial Times.

"Част от философията "fake it until you make it" в Силициевата долина е да накараш хората да вложат кожа в играта. Сега много големи компании имат доста кожа в играта с OpenAI."

ИИ балонът е 17 пъти по-голям от дот-ком балона

Балонът около изкуствения интелект вече е толкова набъбнал, че кара предишните пазарни балони да изглеждат като дреболия.

Според нов анализ на Жулиен Гаран от MacroStrategy Partnership, AI балонът е 17 пъти по-голям от известния дот-ком балон от края на 90-те, породен от спекулации около интернет.

Още по-лошо — според Гаран AI вече представлява над четири пъти повече "заключено богатство" от балона с високорисковите ипотеки от 2008 г., който предизвика световната финансова криза.

В случая с дот-ком балона, макроикономистът Дейвид Хендерсън отбелязва, че голяма катастрофа бе избегната, тъй като влиянието на фондовия срив върху растежа на БВП на САЩ беше минимално. За съжаление, това не важи за AI инвестициите, които днес представляват значителна част от икономическия растеж след години на безконтролен ентусиазъм.

Преди финансовата криза от 2008 г. инвеститорите подхранваха обречен пазар на имоти, създаден от банките за превръщане на високорискови ипотеки в източник на бързи печалби. Подобно на тези токсични активи, AI досега показва твърде малка дългосрочна стойност, отбелязва Гаран.

Проблемът с AI, казва той пред MarketWatch, е че "не можеш да създадеш приложение с реална търговска стойност, защото то или е твърде общо (като видео игри), и не се продава, или е просто преповтаряне на публично достъпно съдържание (като домашни работи), или е обект на авторско право."

Той добавя, че продуктите с AI също са трудни за ефективен маркетинг — както показва примерът с една нюйоркска AI компания, чиито реклами в метрото биват надрасквани с обидни графити. Междувременно, разходите за AI системи растат експоненциално, докато печалбите от подобрения намаляват.

"Точка на невъзвращаемост"

Опитите да се предвиди кога точно ще се спука балонът са безсмислени, но едно е ясно — вече сме достигнали точка на невъзвращаемост.

"За да разберем дали сме ударили стената, трябва да наблюдаваме разработчиците на LLM (големи езикови модели)," казва анализаторът.

"Ако пуснат модел, който струва 10 пъти повече и изисква 20 пъти повече изчислителна мощ, но не е значително по-добър от предишния, тогава сме ударили стената."

Без AI, предупреждава Гаран, икономиката вече се забавя, и е само въпрос на време преди експлозивният растеж в технологичния сектор да се обърне — точно както се случи по време на дот-ком балона.

Предвид мащаба на заплахата, изглежда най-доброто време балонът да се спука беше вчера. Второто най-добро време — може би е днес./Dir.bg