Втората годишнина от "Арабската пролет" в Египет беше отбелязана с безредици на площад "Тахрир", които принудиха мнозина наблюдатели да се опасяват, че техните оптимистични прогнози от 2011 не са се оправдали.

Отчасти проблемът се състои в това, че очакванията се изкривяват от метафората, с помощта на която събитията се описваха в краткосрочна перспектива. Ако наричахме случващото се не "Арабска пролет", а "арабска революция", нашите очаквания биха били по-реалистични. Революциите продължават десетилетия, а не сезони или година.

Да се обърнем към Френската революция, която е започнала през 1789 г. Кой би могъл да предположи, че в продължение на десетилетия неизвестният корсикански войник ще изведе френската армия на бреговете на Нил или че наполеоновските войни ще разрушават Европа чак до 1815?

Ако разсъждаваме за арабските революция, в бъдеще ни очакват още много изненади. Към днешна дата повечето арабски монархии притежаваха достатъчно легитимност, пари и власт, за да устоят на вълните народни въстания, които изтриха от картата светските републикански автократи, такива като Хосни Мубарак в Египет и Муамар Кадафи в Либия, и това само за две години революционен процес.

Зад арабската политическа революция стои много по-дълбок и продължителен процес на радикални промени, които понякога се наричат информационна революция. Ние все още не можем напълно да осъзнаем нейните последици, но тя коренно променя характера на властта през ХХІ век, където държавите съществуват в среда, която, за разлика от миналото, не може да бъде контролирана напълно даже от най-могъщата власт.

Правителствата винаги са се вълнували от потоците информация и контрола върху тях, а нашият век едва ли е първият, на който силно са повлияли кардиналните промени в областта на информационните технологии. Печатната машина на Гутенберг беше важен елемент от началото на протестантската Реформация и последвалите я войни в Европа. Но днес значителна част от населението както вътре в страната, така и на международната сцена има достъп до силата, която дава притежанието на информацията.

Днешната глобална революция се основава на бързите технологични постижения, които рязко съкратиха разходите за създаването, намирането и предаването на информация. Изчислителните мощности се удвояваха на всеки 18 месеца в течение на 30 години и в началото на ХХІ век тяхната цена беше една хилядна от това, което те са стрували в началото на 70-те години. Ако цените на автомобилите падаха така бързо, днес колата щеше да струва 5 долара.

До неотдавна, през 80-те години, телефонното позвъняване по медния кабел носеше само една страница информация в секунда; днес тънката нишка оптичен кабел може да предава 90 хиляди тома в секунда. През 1980 за съхраняването на един гигабайт информация трябваше да се отдели цяла стая, а сега 200 гигабайта дисково пространство може да се събере в джоба на риза.

Още по-важно стана огромното поевтиняване на цената на предаване на информацията, което снижи входната бариера. С постепенното поевтиняване на изчислителните мощности компютрите съкращаваха своите размери до смартфони и други портативни устройства, последиците от децентрализацията стават все по-сериозни. Силата, която дава притежанието на информация, към днешна дата е далеч по-широко разпространена, отколкото преди няколко десетилетия.

В резултат световната политика вече не е само приоритет на правителствата. Частни лица и организации, включително Уикилийкс, транснационалните корпорации, неправителствените организации, терористите или спонтанните социални движения също получиха възможност да играят непосредствена роля в световната политика.

Разпространението на информацията означава, че неофициалните мрежи подкопават монопола на традиционната бюрокрация, а всяко правителство в много по-малка степен може да контролира своя дневен ред. Политическите лидери имат по-малко свобода на действие и трябва да комуникират не само с правителствата, но и с гражданското общество.

Но би било грешка да се правят фундаментални изводи за информацията, технологиите и властта от уроците, преподадени ни от арабската революция. Докато информационната революция намали силата на големите държави и увеличи влиянието на малките или на неправителствените играчи, политиката и властта се оказват доста по-сложно явление, отколкото техническият детерминизъм подразбира.

В началото на ХХ век хората са се страхували, че компютрите и новите средства за комуникации ще създадат централизирана система за държавен контрол, подобно на тази, която е описал Джордж Оруел в своя роман "1984". И наистина авторитарните правителства на Китай, Саудитска Арабия и останалите държави използват новите технологии, опитвайки се да контролират информацията. По ирония на кибер-утопистите, електронните следи, създавани от социалните мрежи като Туитър и Фейсбук, понякога значително улесняват работата на тайната полиция.

След своето първо объркване пред туита от 2009 иранското правителство успя през 2011 да потуши "зеленото" движение. Аналогично, докато "Великата противопожарна стена на Китай" е все още далеч от съвършенство, правителството успешно се справя със задачата, въпреки че Интернет вече е започнал да се разпространява вътре в страната.

С други думи някои аспекти на информационната революция помагат на малките, но в същото време някои от тях помагат на големите и силните. Размерът както и преди има значение. И макар и хакерите, и правителствата да могат да създават и използват информация в интернет, в много моменти е изключително важно, че държавата може да задейства десетки хиляди обучени хора и да получи достъп до огромни изчислителни мощности, за да пробие кодовете или да влезе в компютърните системи на други организации.

Освен това, докато разпространението на информацията днес не изисква големи средства, събирането и създаването на нова информация изисква значителни капиталовложения. В много конкурентни ситуации създаването на нова информация е най-важният фактор. Добър пример е събирането на разузнавателни данни. Внимателно разработеният вирус Stuxnet, който изключи иранските ядрени центрофуги, е бил създаден по поръчка на правителството.

Правителствата и големите държави все още имат по-големи ресурси, отколкото частните лица, притежаващи информация. Но сцената, на която те играят, стана много по-населена. Как ще се разиграе следващата драма? Кой ще победи, а кой ще загуби?

За да се даде отговор на този въпрос, ще отиде не един годишен сезон, а десетилетия. Както показаха събитията в Египет и останалите страни, ние едва започваме да разбираме последиците от влиянието на информационната революция върху властта в това столетие. /БГНЕС

Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на САЩ, председател на Националния разузнавателен съвет на САЩ. В момента е професор в Харвардския университет. Една от последните му книги е "Бъдещето на силата". Статията "Информационната революция се превръща в политическа" е публикувана в Project Syndicate.