Докато войната в Близкия изток навлиза във втория си месец, задушавайки световните енергийни доставки и покачвайки цените на петрола, Китай се опитва да играе ролята на миротворец, пише БиБиСи, цитирана от news.bg.

Това се случва, след като президентът Доналд Тръмп заяви, че военните действия на САЩ в Иран могат да приключат след "две до три седмици", но все няма ясна представа как ще се случи това или какво ще се случи след това.

Китай се присъединява към Пакистан, който се очертава като неочакван посредник във войната на САЩ и Израел срещу Иран. Длъжностни лица в Пекин и Исламабад представиха план от пет точки с цел постигане на прекратяване на огъня и повторно отваряне на жизненоважния Ормузки проток. Пакистан, който е бил съюзник на САЩ в миналото, изглежда е спечелил Тръмп да посредничи в този конфликт.

Пекин влиза в спора като съперник на Вашингтон, преди важните търговски преговори между китайския лидер Си Дзинпин и Тръмп следващия месец. Подкрепата на Китай за това е "много важна", смята Джу Йонгбяо, експерт по Близкия изток и директор на Центъра за изследвания на Афганистан в университета Ланджоу. "Морално, политически и дипломатически Китай предоставя всеобхватна подкрепа с надеждата, че Пакистан може да играе по-отличителна роля", поясни той.

Това е и обрат за Пекин, чиято официална реакция на войната досега е била доста сдържана. Защо тогава Китай се намесва сега?

Мирният план бе изготвен, след като външният министър на Пакистан отлетя за Пекин, за да поиска китайска подкрепа за усилията на страната да преговаря за прекратяване на този конфликт. Усилията му изглежда са проработили. Китайското външно министерство заяви, че двамата полагат "нови усилия за застъпничество за мир". В съвместното им изявление се посочва, че диалогът и дипломацията са "единственият жизнеспособен вариант за разрешаване на конфликти" и се призова за защита на водните пътища, включително блокирания проток.

Не става въпрос само за петрол, въпреки че това ще бъде проблем. Китай, най-големият вносител на суров петрол в света, има достатъчно запаси, за да се справи през следващите няколко месеца.

Пекин вероятно е решил да играе ролята на миротворец, защото войната в Иран застрашава нещо, което Си Дзинпин желае - стабилността. Китай се нуждае от стабилна световна икономика, тъй като е силно зависим от продажбата на стоки по целия свят, докато се опитва да съживи затруднената вътрешна икономика.

"Ако останалата част от света започне да се забавя икономически поради енергиен шок, това ще създаде затруднения за китайските фабрики и износители", заяви Мат Потингер, председател на програмата за Китай на Фондацията за защита на демокрацията. Според него Китай е искрен, когато съветва Иран, че трябва да се намери начин да се сложи край на войната. По думите му Пекин е малко притеснен докъде може да доведе това, ако се превърне в истински енергиен шок, който е продължителен. Вече има опасения, че индустриалният център на Китай, който служи като фабрика на света, ще бъде засегнат в дългосрочен план, ако тази криза продължи.

Плащането на по-висока цена за петрола засяга цялата верига на доставки - от пластмасите, необходими за производството на играчки и игри, до суровините за съвременните синтетични тъкани, до стотиците компоненти, които се използват в телефони, електрически автомобили и полупроводници.

Търговската война на САЩ с Китай по време на първия мандат на Тръмп накара много собственици на бизнес в цялата страна да търсят нови пазари по света. В резултат на това износът на Китай за Близкия изток нарасна почти два пъти по-бързо от износа му за останалата част на света миналата година. Регионът се превърна в най-бързо развиващия се пазар за електрически автомобили, а Китай е и най-големият инвеститор в обезсоляването в Близкия изток, където питейната вода е оскъдна. Китайската корпорация за строителство на електроенергия има проекти в Саудитска Арабия, Емирствата, Оман и Ирак.

В резултат на икономическите си връзки Китай е култивирал отношения в региона както със съюзниците на САЩ, като Саудитска Арабия, така и с врагове, като Иран. Техеран и Пекин имат партньорство, датиращо от десетилетия. Китай е водещият търговски партньор на Иран и купува около 80% от иранския петрол. Китайското правителство е играло ролята на миротворец в Близкия изток и преди, но с ограничен успех.

През 2023 г. Китай посредничи за сделка между Саудитска Арабия и Иран, които отдавна са на противоположни страни в посреднически войни в Близкия изток. Те прекъсват отношенията си през 2016 г., когато Саудитска Арабия екзекутира виден шиитски мюсюлмански учен, което предизвиква протести в Иран.

След като Китай поема ролята на посредник, двете страни се споразумяват да възстановят дипломатическите си отношения. Това е в интерес на Китай. Пекин вероятно се надява, че по-добрите дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Иран ще намалят вероятността от регионално напрежение. Година по-късно Пекин е домакин на лидерите на 14 палестински фракции, включително Фатах и ​​Хамас. Разговорите довеждат до сформиране на правителство на националното единство за окупирания Западен бряг и Газа. Декларацията е по-скоро израз на намерение, отколкото всеобхватно споразумение, но за пореден път тя подчертава ролята, която Китай може да играе в региона, и интереса му към стабилността в Близкия изток.

Партньорствата на Китай по света идват без гаранции за сигурност или военна подкрепа. За Пекин икономиката му е на първо място. И именно тази икономическа взаимозависимост със страните в региона му дава предимство и му помага да проектира известно влияние.

Китай е предпазлив да не бъде въвлечен в по-широки конфликти. Неговият приоритет, както във вътрешната, така и във външната политика, е икономическото развитие. Съществува широк консенсус, че Китай не трябва безразсъдно да се намесва във война.

Но този подход има своите лимити. Китай няма военните възможности в региона, за да се намеси, дори и да желае. САЩ имат бази във всяка от държавите от Персийския залив. Най-близката база на Китай е в Джибути в Източна Африка и е създадена едва през 2017 г. Тя е логистичен център за операции срещу пиратството, а не база за проектиране на сила.

По време на войната между Израел и Иран през 2025 г. Китай остана встрани и предложи минимална подкрепа, разкривайки ограниченията на ролята си на партньор.

Що се отнася до последния мирен план, както САЩ, така и Иран все още не са отговорили, но прокарването на тази инициатива позволява на Си Дзинпин да играе ролята на неутрален посредник и миротворец - и отново да се противопостави на лидера на другата голяма суперсила, САЩ. Доверието на Пекин да се представя като прагматичен международен играч е свързано с много уговорки. Съюзът му с Русия постоянно поражда въпроси относно неговия неутралитет. Нарастващият му контрол над Хонконг и многократните му заплахи да превземе самоуправляващия се Тайван със сила, ако е необходимо, все още са огромни опасения.

А авторитарните лидери на Китай избягват всякакви дискусии за правата на човека и никога не осъждат режимите за нарушения на правата или злоупотреба с власт. Всичко това прави президента Си Дзинпин неочакван говорител на глобален ред, основан на правила. Но Китай е мощен глобален играч, воден от стратегически интереси. Той показва, че има известно влияние в Близкия изток и със сигурност има амбиции да придобие по-голямо влияние в бъдеще.