В началото на 30-те години на миналия век Джо Хайс започва да тренира с тежести. През този период както и да тренирал по познатите тогава начини, той не можел да качи повече от 90 кг. След като прочел статия за задния клек от едно издание на списанието на Марк Бери, Джоузеф решил да го пробва. Като правел само клекове, преса зад врат и бицепсово сгъване, само за един месец той покачил собственото си тегло с близо 14 кг. През този период се е стараел да яде два пъти месо на ден и да пие доста мляко.

Той продължил да експериментира с клека и най-накрая достигнал лично тегло от 135 кг с мерки на мишниците си от 49 см, гръдна обиколка от 142 см и бедра от 83 см при ръст 178 см. Дори в днешно време такива мерки са впечатляващи, а през онези времена са били просто нереални.

Хайс започнал да пише писма на редактора Марк Бери за своите постижения благодарение на клека. През 1932 г. в списанието "Стронг мен" е публикувано негово писмо, с което започва популяризацията на задния клек сред хилядите мъже, които са се опитвали да покачат личното си тегло и силата си, но без успех. Клекът помогнал!

Изведнъж името Джо Хайс става известно в света на щангите - доста атлети започнали да посещават дома на Джо в Хомър, Илинойс, за да проверят дали цялата история по списанията е истина. На едно силово състезание Хайс се появил за малко, след което веднага му били взети мерки и всичко било потвърдено.

Един ден, когато Джо започвал своята тренировка, видял, че брат му е използвал лоста, с който клякал, за част на неговия Форд Модел Т като кардан. "Проклетото нещо било огънато", си казал Хайс. След като нямал друг лост под ръка, започнал да кляка с огънатия.

За негово учудване огънатият лост бил много по-удобен, не усещал напрежение върху раменете си и лостът не се търкулвал надолу. Той осъзнал, че огънатият лост е идеален за тежки клекове, след което писал писма за това. Клековете с огънат лост стават доста популярни сред многото трениращи след публикациите на Хайс.

Преди да се запознаем с личния живот на Джо Хайс, нека разгледаме как той е използвал клека в тренировките си, за да увеличи теглото и силата си.

Той открил, че ако човек вземе тежест, с която може да изпълни 20 повторения в една серия всяка тренировка, ще качи тегло. Първите 10 повторения трябва да бъдат изпълнени по "обичайния" начин, но след 10-тото повторение трябва да се вземат от три до пет дълбоки вдишвания между всеки клек.

След като се изпълнят 20-те повторения, трябва да се чувствате все едно сте пробягали маратон и да дишате като парен локомотив. С клякането по този начин е възможно покачване на теглото с около 6-7 килограма и увеличаване на гръдната обиколка с около 7-8 см за приблизително един месец.

Такива резултати не са били необичайни преди 70-те и 80-те години без помощта на съвременните медикаменти.

Имало обаче нещо, което не давало мира на Хайс. Не всеки повишавал еднакво теглото си от тренирането с щанги. Опитвайки се да намери начин да помогне на така наречените "хард гейнъри", той видял младо момче на име Чарлз Тифинс в Кълъмбъс, Охайо, което правело свиващи движения с лека щанга върху рамената си, докато си поемало дълбоко въздух.

В главата на Хайс изникнала идеята, че ако тежестта е много по-голяма, има голяма възможност момчето да увеличи теглото и гръдния си кош. Така се заражда упражнението "Свиването на Хайс" (Hise Shrug).

Експериментирайки върху себе си и върху приятели, Джо открил, че това упражнение наистина работи, като увеличава гръдния кош, апетита и покачването на тегло. Той установил, че трябва да се използват наистина големи тежести, за да бъде ефективно упражнението.

Скоро след като Хайс и неговите приятели започнали да използват огромни тежести от около 315 кг, те започнали да увеличават личното си тегло доста бързо.

Джо Хайс знаел, че мъртвата тяга и клека вървяли ръка за ръка, но никога не оценявал изправения гръб. Отново в неговия изобретателен ум се заражда идея за ново упражнение – "отскачаща мъртва тяга" (Hopper Deadlift).

Джо открил, че ако тежестта отскочи от дървени подложки, които са повдигнати на около 6 см. от всеки край, където дисковете се удрят, напрежението върху гърба ще се намали и ще могат да се използват по-големи тежести.

Той обичал да чете и бил голям фен на "Стария Запад". Джо често обичал да посещава приятели с помощта на товарния влак като средство за транспорт. Веднъж, за да демонстрира своята сила, прави мъртва тяга със 318 кг (световен рекорд по това време) без загрявка в залата на своя приятел Анди Джаксън. Анди казва, че това определено не е максималното му постижение, прекалено лесно я е дръпнал.

Джо Хайс бил и добър писател, писал е доста статии за списания като "Вим", "Вигор", "Стронг Мен", "Айрън Мен" и много други. Негови приятели и едни от най-добрите му ученици са били топ атлети за онези времена, сред тях е бил и Джон Гримек. Хайс бил голям фен на Гримек и те често тренирали заедно.

Веднъж, докато Джон Гримек работел в Урбана, Илинойс, решил да посети Хайс. По време на посещението си при Джо, Гримек хубаво разгледал примитивната му тренировъчна квартира.

Джо никога не е имал истинския шанс да практикува трите основни лифта, нямал нужните лостове и тежести, тренирал навън или в студения си гараж през зимните месеци. Джон Гримек се възхищавал на странните тренировъчни методи на Хайс и как с всичките си килограми се движи като пъргав лекоатлет.

Джо тренирал три пъти в седмицата, когато искал да качи тегло, и два пъти, когато искал да увеличи силата си. Той смятал, че диетата, богата на месни храни и мляко е от изключителна важност за всеки трениращ. Водел лична кореспонденция със стотици трениращи и ги съветвал как да увеличат теглото и силата си с помощта на неговите тренировъчни методи и хранителни съвети.

Той обичал живота си в западните щати, обаче работел доста тежки професии до края на живота си. Джо работел в каменовъглени мини, като дървосекач и като търсач на уран. Често работел на двойни смени, за да пести пари, след това си вземал отпуск и започвал да тренира, да се храни и да спи пълноценно.

До края на живота си той си остава ерген, вероятно така и не намира добра жена, която да се грижи за него и да му готви ястията, от които се нуждае.

Дългите години тежка работа оказват влияние върху здравето му и Джо се разболява. Болестта, заедно с някои негови лични проблеми и контузия по време на работа изиграват много лоша роля в живота на Хайс. Той е приет в болница и губи драстично от теглото си. След като е изписан от болницата е кожа и кости и тежи по-малко от 80 кг. Джо знаел, че е доста болен и не му оставало много. Купил си пикап и започнал да обикаля страната, като си вземал последно сбогом с най-добрите си приятели.

Джо Хайс е направил няколко грешки в живота си, за които винаги е съжалявал. Една от грешките му е, че не се е стараел да стане професионален щангист.

В най-добрите си години е могъл да изтласка без проблем 140 кг зад врат, да издърпа до гърдите си 180 кг, да дръпне над 310 кг мъртва тяга и да клекне с над 300 кг.

Тези постижения показват, че е имал достатъчно сила, но се е нуждаел от правилен стил и форма и достъп до по-добра екипировка – зала, лостове и тежести.

Другата грешка на Хайс, за която съжалява е, че така и не намира спътница в живота си. Въпреки тези негови грешки и съжаления той остава позитивно настроен и с желание за тренировки и нови идеи до края на живота си.

Джо Къртис Хайс умира на 25-ти септември 1972-ра година на 67-годишна възраст в Поплар Блъф, Мисури.

Джо Хайс остава абсолютна легенда в желязната игра, неговата система за клек в 20 повторения е помогнала на хиляди атлети, професионалисти и аматьори и ще се използва още много дълго време като ключов механизъм за растеж на тялото и покачване на силата./www.bb-team.org