Може би Тръмп има вид на второразряден Мусолини, но политиките му като цяло не увеличават властта на държавата, а напротив. Такъв е случаят с цензурата. Един мой приятел, бивш посланик в Италия при Буш, правилно отбелязва, че живеем в луд свят, в който “фашистите” са единствените, които наистина вярват в свободата на изразяване (за сметка на това демократите искат строга регулация срещу “фалшивите новини”)! Истината е, че много позиции на Тръмп са в посока на децентрализация, на засилени правомощия на щатите. Това не прилича на политиката на “Дучето”, дори ако не можем да изключим напълно Тръмп да излезе извън релсите на сигурност. Видяхме го с Байдън и бюрократичния диктат, наложен от прогресистите... Салена Зито e права, като казва, че Тръмп не трябва да се приема буквално. Тръмп просто иска да сключва “сделки”. Той си дава сметка, че Европа има слаба ръка и иска да я принуди да върви в неговата посока. С него винаги трябва да си казвате, че сте в игра на покер и че той ще сложи много жетони на масата. Дали блъфира? Това е въпросът.

Американският социолог Джоел Коткин, автор на “Настъпването на неофеодализма: предупреждение за световната средна класа”, се забавлява с обезумяването на левицата след присъединяването на част от технологичните магнати към Доналд Тръмп. Той смята, че разделянето на олигарсите от Силициевата долина на два лагера, открива пътя за благотворна конкуренция. Джоел Коткин не споделя и тревогата на мейнстрийм медиите за заплахата, тегнеща над американската демокрация.

- Какво означава революцията “Тръмп”?

- В нея виждам както отхвърляне на режима на Байдън, така и присъединяване към Тръмп. Байдън остави администрацията си да попадне в ръцете на крайната левица по въпроси като защитата на границата, трансджендърите и климата. Безумните му разходи отблъснаха бизнес средите. Но вероятно друг републикански кандидат, като Ники Хейли, щеше да получи още по-добри резултати от Тръмп!

- Не прецениха ли американците, че Тръмп е единственият кандидат, който може да се изправи срещу уокизма?

- Може би това е част от историята. Но преди всичко те видяха, че Байдън е сенилен старец, а Камала Харис е много лош кандидат. Победата на Тръмп е по-скоро културно и политическо пренастройване, отколкото революция. Демократическата партия загуби работническата класа, особено латиносите, което е катастрофа за нея. Единственият ѝ отговор беше да предложи повече правителствени разходи и политики на идентичността. Мисля, че демократите не дадоха нито една причина на народните и средни класи да гласуват за тях. Какво би се променила към по-добро с още четири години на Байдън-Харис? Повече обществени глупости на крайната левица? Засилващ се контрол върху енергийната политика? Сините якички и част от белите якички решиха, че този модел вече не работи в тяхна полза.

- Коалицията на Тръмп беше мощно обогатена от присъединяването на “техно братя” (tech bros), група магнати от Силициевата долина, които решиха да избягат от Демократическата партия. Какво се случи?

- Така както Байдън се отчужди от работническата класа със своите икономически и обществени политики, на много хора на Уолстрийт и в областта на технологиите им дойде до гуша от лошото му управление. Мъск, Андрийсън и други подкрепиха Тръмп, не защото го харесваха толкова много, а защото бяха ужасени от Байдън и неговите политики. Нещата не спряха да се влошават с нови данъци върху печалбите, върху фирмите и все повече екологични и технологични регулации за изкуствения интелект. Бизнесът имаше чувството, че демократите слушат само интелектуалния “клир” в университетите и неправителствените организации.

Ако сте “техно брат” в Сан Франциско и виждате един голям град, опустошен от идеологическия екстремизъм, вие търсите промяна. Илон Мъск вече не искаше наемането на работа в неговите компании да бъде подчинено на нахалната система на отделите за приобщаване и многообразие. Технологичните магнати, които са си проправили път в един много взискателен свят, изведнъж видяха как се настанява култура на посредствеността. Освен това те видяха, че “будните” започват да нападат науката, например изследванията на стволовите клетки, под претекст, че това е “расистко”! Нивото на глупост стана толкова неудържимо, че те решиха да спрат дотам. Начинът, по който левицата в кампусите подкрепи палестинсия “Хамас”, също предизвика истинско отхвърляне сред евреите центристи в света на бизнеса.

- Това движение на махалото ли е?

- Да, хората започват да си казват, че това, което пише “Ню Йорк таймс”, не е непременно достоверно. Установявам, че там никога не се говори за авторитаризма на левицата, нито за цензурата, която тя налагаше в мрежите при Байдън. В тази връзка смятам за смехотворна каскадата от сегашните оплаквания в The Atlantic, че вече са на власт олигарсите. Установявам, че те не се интересуваха от влиянието на олигарсите, когато последните бяха на тяхна страна! Те забравят да споменат, че при Байдън и Обама Google изпращаше хора в правителството всеки ден, за да прокарва своите интереси. Реалността е, че всички технологични гиганти бяха зад демократите. Направих сметка през 2020 г., съотношението беше 20 към 1! Но този път много магнати видяха, че не биха могли да издържат на технологичната конкуренция с Китай, ако остане администрацията на Байдън.

- В последната си книга, “Настъпването на неофеодализма”, вие предупреждавате за сближаването на новата олигархия от технологичната област и интелектуалния “клир” и напомняте за икономическата и културна маргинализация на средните класи. Какво променя разцеплението в олигархията?

- Това разцепление означава, че олигарсите от двете страни ще трябва да изграждат съюзи с групи, различни от тях самите. Тази битка ще бъде много интересна за наблюдение. Вдясно тя ще изправи популисткото крило, олицетворявано от вицепрезидента Джей Ди Ванс, срещу техномагнати като Мъск. Но добрата новина е, че сега имаме две олигархии, по една за всяка партия! Да ги оставим да се бият помежду си и да ги накараме да се обърнат към интересите на средната класа.

- Как ви се вижда Ванс? Той беше кандидатът на хората от технологиите…

- Джей Ди е много амбициозен и много интелигентен. Ако някой е подготвен да поеме популисткия факел от Тръмп, това е той. Той ще бъде в екип с хора като Стив Банън и “Мага” крилото на партията и те ще бъдат в конфликт с олигарсите и онова, което остава от либертарианското и по-традиционно крило на Републиканската партия. Но не изключвам Джей Ди да заглуши популизма, ако е необходимо. Още по-очарователно ще бъде да наблюдаваме битката между мощния зелен олигархичен естаблишмънт на левицата и прогресистката планета, която вече не може да бъде контролирана. Пропастта между двете групи е още по-фундаментална, отколкото вдясно. Ако Форд и Рокфелер можеха да видят как наследството им се използва в техните фондации, щяха да се обърнат в гробовете си! Защото наследниците на големите богатства са склонни да отрежат клона, на който беше изградено това богатство, като финансират радикални леви групи, които са открито антикапиталистически.

- Ще бъде ли принудена левицата да се преориентира, ако народът я изостави заради това, което вие наричате “опустошението” на Сан Франциско?

- Това е интересен въпрос. Виждаме истински бунт в няколко  бивши демократически окръга, където републиканците правят пробив. В Сан Франциско за първи път от доста време насам беше избран кмет демократ, поддръжник на бизнеса, голям центрист. Така че се очертава голяма битка в Демократическата партия, както през 90-те години със завоя “Клинтън” (в който участвах). Големите фигури като Бил Клинтън и Джеймс Карвил знаят какво точно трябва да се промени. Обърнете внимание, че Тръмп не спечели с толкова голяма преднина, въпреки много лошата кандидатка, която се изправи срещу него. Следователно битката за посоката, в която върви Америка, не е приключила. Консерваторите говорят за започващ златен век, но аз мисля, че голямото напрежение ще продължи и че жребият не е хвърлен, ако демократите успеят да се преориентират. Това, което се случи на тези избори, беше отхвърляне на уокистката интерпретация на либерализма. Ще видим дали това уокистко крило ще запази господството си в Демократическата партия.

- Левицата продължава да твърди, че Тръмп ще унищожи демокрацията. Тя използва темата за “цезаристката олигархия”, след като сравни Тръмп с Хитлер. Може ли Тръмп да разруши институциите?

- Може би Тръмп има вид на второразряден Мусолини, но политиките му като цяло не увеличават властта на държавата, а напротив. Такъв е случаят с цензурата. Един мой приятел, бивш посланик в Италия при Буш, правилно отбелязва, че живеем в луд свят, в който “фашистите” са единствените, които наистина вярват в свободата на изразяване (за сметка на това демократите искат строга регулация срещу “фалшивите новини”, б.а.)! Истината е, че много позиции на Тръмп са в посока на децентрализация, на засилени правомощия на щатите. Това не прилича на политиката на “Дучето”, дори ако не можем да изключим напълно Тръмп да излезе извън релсите на сигурност. Видяхме го с Байдън и бюрократичния диктат, наложен от прогресистите.

- Проектът за съкращаване на федералната държава е представян от демократите като опасна политическа чистка. Какво мислите за това?

- Гледам на него преди всичко като на програма, целяща да намали разходите на държавата, която се е разраснала прекалено много. Тази ситуация не е поносима, особено в Калифорния, един все по-регулиран щат. Това бюрократично разширяване предизвика регионална промяна, с продължителен растеж във Флорида, Тексас и двете Каролини, които се превръщат в центрове на динамика и растеж. Надеждата ми е, че те ще предизвикат появата на един по-човешки и премерен консерватизъм, който страната би могла да подкрепи. Американците искат правителство в центъра. И трябва да се признае, че е невероятно “постижение” на Байдън, че позволи на Тръмп да заеме центъра!

- Мъск е голям коз за Тръмп. Но трябва ли да се опасяваме от неговата арогантност, когато се меси в европейската политика и олицетворява смесването на лично и частно на върха на държавата?

- Днес Мъск е най-интересната икономическа фигура на планетата. Той изигра трасформираща роля по време на изборите. Бих казал, че с атентата срещу Тръмп и влиянието на подкастъра Джо Роугън, той беше един от трите ключови елемента за победата. Мъск обижда упадъчния дух (свързан по-специално с климатичната криза), толкова силен в Европа и на двата бряга на Америка. Той отказва да приеме идеята, че авантюрата (човешка и западна) е приключила и твърди, че следващият етап е завладяването на космоса и използването на технологиите за намиране на решения на екологичната криза, вместо да залага на стратегии за обедняване на населението, които елитите толкова обичат.

- Това отхвърляне на упадъчния дух ли е причината да подкрепя “Алтернатива за Германия” (АзГ), което тревожи Европа?

- Далеч не съм благосклонен към АзГ и не съм запален от донякъде идиотските публикации на Мъск, който трябва да помисли преди да туитва. Но вотът за АзГ отразява същото отвращение, като онова, което накара хората да гласуват за Тръмп! Ако съм германец и виждам катастрофата на миграционната политика, както и катастрофата на зелената политика, ще гласувам за АзГ, може би надявайки се, че ХДС, след като дойде на власт, ще промени политиката.

- Мъск напада идеологическите пристрастия на мейнстрийм медиите. Но той отива по-далеч и обявява, че “Х” е “новата медия”. Опасна арогантност (hubris)?

- Със сигурност има арогантност в неговия подход. Но мисля, че трябва да погледнем картината отвъд “Екс”. Традиционните медии са в голямо затруднение и до голяма степен вината е тяхна. Още дори преди Мъск да купи Туитър, се появи цял нов свят от сериозни издания със свежи и неортодоксални гледни точки, като The Free Press, Spiked, Tablet, UnHerd, за да отговори на крещящата нужда от свободно изразяване. Вече няма да се чудим дали “Ню Йорк таймс” ще благоволи да публикува гледната точка на един умерен консерватор! Емоционалният ми живот и мироглед вече няма да зависят от идеята на банда млади, идеологизирани прогресисти, излезли от колежа  “Уелсли” (уокистки бастион). Имам чувството, че пораствайки, милениалите започнаха да виждат колко разрушителен е прогресисткият дневен ред.

- Появява се нова преса?

- Точно така. Защото имаше толкова усилия в мейнстрийм медиите да заглушат дисидентските гласове. Аз ръководя подкаст в YouTube и по време на Ковида бяхме принудени да отменим гостуването на много сериозен университетски професор, който не беше съгласен с политиката на администрацията на Байдън, по нареждане на YouTube! Този период беше безумен. Ако кажете, че Ковид е бил създаден в лабораториите в Ухан, можехте да си загубите работата. А се досещаме, че несъмнено това беше истината! Един от големите проблеми на “Вашингтон пост” и “Ню Йорк таймс” беше, че те съобщаваха онази част от реалността, която ги устройваше. Вярно е, че това правят и консервативните, протръмпистки медии, но те разкриват намеренията си. Във всеки случай времето на сакрализацията на “Ню Йорк таймс” приключи. Всъщност аз съм оптимист, защото най-сетне има дебат в Демократическата партия. Освен това, ако Тръмп несъмнено направи глупави неща, той със сигурност ще направи някои много добри.

- Как трябва да се справят европейците с Тръмп? Има истинска тревога за Гренландия и неговите намерения спрямо Европа.

- Салена Зито e права, като казва, че Тръмп не трябва да се приема буквално. Тръмп просто иска да сключва “сделки”. Той си дава сметка, че Европа има слаба ръка и иска да я принуди да върви в неговата посока. С него винаги трябва да си казвате, че сте в игра на покер и че той ще сложи много жетони на масата. Дали блъфира? Това е въпросът. Европейците ще трябва да изпълнят задълженията си в сферата на отбраната, защото не е справедливо САЩ да поемат по-голямата част от товара. За останалото те трябва ясно да заявят, че искат партньорство и да дефинират какво. Европа има изключително много козове в един нов западен съюз. Истината е, че “Америка на първо място” не може да бъде “Америка сама”.

Източник: "Фигаро"

Превод от френски: Галя Дачкова