Oще в първи курс, когато учат теория на правото, студентите от Юридическия факултет, много преди да навлязат в дебрите на латинския език, научават някои правила, залегнали във всички правни системи. Обикновено техният произход е свързан с римското право. И ако се върнем на заглавието, DURA LEX, SED LEX е едно от тези правила, които не се поставят под съмнение никъде по света. Точният превод на български език означава следното: лош закон, но закон!

Тълкуването е пределно ясно. Дори да смятаме, че един закон или правна норма са лоши или просто не ни се нравят правилата, които те създават, ние сме длъжни въпреки всичко да ги спазваме. Докато един закон е в сила, всички трябва да му се подчиняват и да се съобразяват с предписаните в него норми на поведение.
За жалост все още няма такова общество, което може да се похвали, че законите са спазват безпрекословно от всичките му членове. Затова всяка държава, всяко общество разполага с така наречените правозащитни органи, които имат правомощията да налагат изпълнението или спазването на законите. До голяма степен държавността и зрелостта на обществото зависят от ефективността на тези органи и възможността им да прилагат законите по отношение на всички без изключение.
Всичко това, за което говорим сега, е било известно на онези българи, които са имали честта и щастието да работят за възстановяване на българската държавност. Това се е случило точно преди 125 години, когато на 16 април 1879 г. Учредителното събрание във Велико Търново приема конституцията, наречена Търновска. Всеобщо е било мнението в онези години, че Търновската конституция е създала основната предпоставка България да се приобщи много бързо към европейските стандарти на нормотворчество и да бъде възприета като държава, която трябва да бъде уважавана и чиито институции се подчиняват на законите.
Едно социологическо изследване, направено наскоро, сочи една доста неприятна тенденция. Само около 15% от интервюираните са чели сегашната българска конституция, приета от ВНС през 1991 г. Това означава, че тези, които са чели някога Търновската конституция, се ограничават само от кръга на училите право или история. Поради тази причина ще си позволя да цитирам два текста от Търновската конституция. Чл. 43 гласи: "Българското Княжество се управлява точно според законите, които се издават и обнародват по начина, който е показан в Конституцията." А чл. 57 е следният: "Всички български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща."
Не случайно се спирам на тези два текста от Търновската конституция, отменена през 1947 г., за да бъде приета т. нар. Димитровска конституция. Защото след 1944 г. тези два текста в продължение на 45 години бяха забравени и присъстваха само в учебниците по право. За да стигнем до конституцията от 1971 г., където бе провъзгласена ръководната роля на Българската комунистическа партия в член 1, ал. 2, който гласи: "Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия." А нейните членове се ползваха от специален режим и права, които за обикновения българин бяха не само недостижими, но бяха дори и тайна. Но за този печален период от българската история е писано и говорено много и едва ли може да се каже нещо ново. Въпреки това ние не бива да го забравяме.
Сега ние, българите, трябва да гледаме напред.
Можем да се гордеем, че България вече е член на НАТО и е пълноправен съюзник с евроатлантическите демокрации, чиито ценности са вече и наши ценности. Членството ни в НАТО гарантира, че демокрацията, плурализмът, пазарната икономика, спазването на човешките права, свободи и достойнство, върховенството на закона нямат алтернатива в нашата страна.
През тази година ни предстои да приключим преговорите с Европейския съюз и догодина да подпишем договора за присъединяване, а на 1 януари 2007 г. България да стане пълноправен член и на ЕС. Съвсем естествено е сегашната ни конституция, приета през 1991 г., да бъде приведена в съответствие с европейските правни стандарти, с бъдещата конституция на ЕС. Това е голямо предизвикателство не само пред българските нормотворци, но и пред цялото ни общество.
В момента тече дебат дали тези промени трябва да бъдат осъществени от Обикновено или Велико народно събрание. Дават се аргументи в полза и на едната, и на другата теза. Прави впечатление, че юристите с леви убеждения са против ВНС, а юристите с дясна политическа ориентация защитават идеята, че конституционните промени задължително преминават през избори за ВНС. Това разделение е най-малко странно. Не политическите убеждения трябва да определят как да се променя българската конституция. Не теснопартийните интереси трябва да влияят на един твърде важен конституционен процес, който ще определя политическото и европейското бъдеще на страната ни за години напред.

Само законът може да бъде аргумент за промяна на конституцията. Ако парламентарно представените политически сили и юристите не могат да се разберат за технологията, по която трябва да работят, и то само поради партийни пристрастия, би било твърде жалко за тези 15 демократични години, които всички ние преживяхме.
Димитър Цонев
в-к “Сега”