Странни процеси текат в медийния поток, отразяващ събитията около местните избори. Непрекъснато се правят опити за пласмент на “тайнствени” събития, родени по “екзотичен” начин от тесен кръг”посветени”, на “митични” места, обвити едва ли не в “легенди”.
Глупости на търкалета!
Само болен мозък може да измисли или да повярва в подобна глупост. Нали живеем в демократична държава, член на ЕС? Би трябвало да има правила? Или някой ги нарушава? И болният мозък всъщност е… по-скоро кръгъл глупак?

Нали преди избори, по време на избори, пък и по всяко друго време, единствените разговори, които носят някаква легитимна украса са тези, проведени в рамките на отговорните пред избиратели институции. Независимо дали това са партии, профсъюзи, неправителствени организации и т.н. Например, понятието “ложа” в демократичните общества се разбира като най-доброто място в операта или театъра и НЕ кореспондира по никакъв начин с политиката и управленските процеси. Нали така?
И въпреки, че управниците на Варна са прочути на длъж и на шир с почти аскетичната си вяра в спазването на законност и ред, някой във Варна тъпо и упорито се опитва да внушава, че живеем на друга вселена. Някакви НЕизбрани от никого и НЕотговорни за нищо лица били подреждали сложни политически пасианси.

Да не би пък някой във Варна да е прочел много внимателно историята на “брат” Личо Джели? През миналия век Личо Джели стана новина номер 1 в света чрез тайната масонска ложа “Пропаганда Дуе” (P2). В една или друга степен името му се спряга около смъртта на Роберто Калви (банкера на Господ), политическото дълголетие на Джулио Андреоти, неполитическото минало на Силвио Берлускони, Българската следа, Атентата на гарата в Болоня, смъртта на Алдо Моро и т.н. Да не забравяме и партньорството на Джели с Тото Риина и Бернардо Провенцано.

Има обаче една подробност - Личо Джели наистина беше обграден в тайнственост. И наистина беше колоритен представител на своя вид – амбициозен мъж, но с покритие.
По оценки на италианското разузнаване дори Мафията не е била толкова голяма заплаха за демокрацията, колкото П2.

Дали пък и българските служби не би трябвало да се намесят във Варна? Не че ще имат много работа. Във Варна очевидното става очевадно преди да е замислено. Местните палячовци дрънкат глупости пред медиите и въртят оперението си като пауни при пръв удобен случай. Още по-смешно е, че пръскат луди пари за подслушване и следене на личности или процеси, които… просто са решили да следят. Не че информацията е секретна или важна за световния мир – иде реч за най-банална суета!
И не че това е някакъв повод за житейска трагедия. Дежурният отговор на Балканите в такива случай е “Дреме ми на долуподписания”.

А би трябвало да ни дреме!
В края на краищата, демокрацията си има правила. Не може шайка нискочели имитатори на Личо Джели (поне да имахте 1 грам от въображението и 1 грам от размаха на Личо Джели) да решава каквото и да е, когато става дума за обществено значими процеси. И каквото и да говорят, никой няма право да си гъделичка суетата за сметка на обществото.

Не защото на мен или на някой друг това не му харесва, а защото според законите на страната кметовете и общинските съветници се ИЗБИРАТ от НАРОДА.
Избират се на избори, не на сборища!

Между другото, да не би да са верни критиките, публикувани от някои медии, че общинският съвет във Варна бил взимал решенията си не след обсъждане, а след като му бъдат спуснати? В различните медии през годините вариациите на отговора на въпроса “От кого са били спуснати” бяха доста сходни. Най-общо говореше се за тесен управленски кръг, свързан с лицето Кирил Йорданов.
В структурата на Община Варна и на ОбС–Варна няма институция “тесен управленски кръг”. Май. Или има?
Знае ли човек - смее ли да пита?