Медиите могат да направят много за демократизацията на обществото. Те могат да сближат или да разделят народите, не само към България, а към всеки.

За медийната среда в България и Северна Македония, за ролята на медиите в развитието на отношенията между двете държави, както и за все по-очевидната необходимост от възпитаването на медийна грамотност, в интервю за БГНЕС разказва Драган Антоновски – генерален директор на Македонската информационна агенция /МИА/.

БГНЕС: Г-н Антоновски, каква е медийната среда в момента в Северна Македония?

Драган Антоновски: Медийната среда в Македония е каквато и на Балканите. Всички ние се сблъскваме с фалшиви новини, с пропаганда и влияние отвън. Всички се сблъскваме с проблема с липсата на достатъчно ресурси, за да може да се работи професионално и както трябва. Зависи и от медията – частна или държавна. Всичко е обвързано с това какви условия имате за работа, какви възможности и какъв натиск.

БГНЕС: Какво е общото и какво е различното между България и Македония?

Драган Антоновски: В отделните периоди все пак е различно. Вие, като част от Европейския съюз, имате много по-големи възможности. Имате по-голям опит от нас по отношение на публиката, която знае да чете и иска да чете. Македония не е част от Съюза и имаме други предизвикателства. Имахме проблем през последните 10 години с режима. Като цяло Македония беше дефинирана като поробена държава. Медиите бяха „окрадени“ от страна на режима и имаше сериозни проблеми за всички, които мислеха различно от това, което официално пропагандира държавата. Сега картината е променена. Има свобода на изразяване, което е процес, който трябва да се извърви. Няма натиск и има свободна интерпретация на това какво е медийна свобода.

Свободата е свободно да се изразиш, а не свободно да клеветиш, да шириш пропаганда и да злоупотребяваш с професията.

БГНЕС: Как могат медиите да влияят на развитието в отношенията между България и Северна Македония?

Драган Антоновски: Медиите могат да направят много за демократизацията на обществото. Те могат да сближат или да разделят народите, не само към България, а към всеки. Обективното информиране е посочване на източника, как и по какъв начин ще го интерпретираш, както и каква е целта на информацията, която искаш да съобщиш.



Определено не става с противопоставяне да дефинираме дали сме за сближаване, дали сме в насока истински да информираме гражданите, за да могат да почувстват в каква посока ходим или ще ширим пропаганда или манипулираме, ходейки в друга насока, за която поръчители са други хора, имащи полза.

БГНЕС: Защо много хора, четейки новини, не могат да направят разлика между истинската информация, фалшива новина или откровената пропаганда?

Драган Антоновски: Не могат, защото това е свързано с медийната грамотност. Тя не означава само грамотност на журналиста, който пише новината, а означава читателската култура и на този, който приема информацията. Поставено това контекста на новото време, новите инструменти, новите пространства, каквито са социални медии Фейсбук и Туитър, както и онлайн медиите, читателят e в ситуация да не може да различава кое какво е. Кое е истина и кое е пропаганда. Медийната грамотност трябва да се гради паралелно, не само на професионалистите, които създават новините, а и на онези, които приемат информацията.



БГНЕС: Как трябва да гледат в бъдещето България и Македония?

Драган Антоновски: Ако направим сравнение със случващото се в някои отминали времена на Балканите и на отношенията между двете държави в миналото, мисля, че имаме различна картина. Много по-позитивна, изграждане на ново бъдеще. Мисля, че в тази насока трябва да се продължи. Мисля, че няма да стане отведнъж. Да, волята е изразена. Искаме да бъдем съвременни, да не се обременяваме от миналото. Нека градим напред.

Нека се занимаваме с това, което можем да направим, а другото да оставим за по-добри времена, когато ще имаме по-бистра глава, за да схванем, че бъдещето е по-важно. /БГНЕС