Днес се навърщват 7 години от опустошителното наводнение в Аспарухово, което уби 13 души и остави десетки без дом.

Разказ от първо лице на доц. Д-р инж. Медиха Хамза за ужаса, вярата и надеждата

„19 юни 2014 година е ден, който никога няма да забравя. От няколко дни във Варна е много дъждовно и мрачно и прилича на времето през 2014 г. В съзнанието ми са запечатани първите часове от трагедията в моя роден квартал. Поройният дъжд, мрачното и тъмно небе. След миг, сякаш небето се отвори и стовари тонове вода върху квартала и срина живота на много мои съкварталци.

По ул. Кирил и Методий водата носеше маси, столове, опаковани в найлон дивани и мебели от магазина за мебели на улицата. Пълна разруха.

Последващото спиране на електрозахранването в целия район, завърши картината и настъпи ужаса.

Малко бяха улиците в квартала, през които човек можеше да мине, без да пресича реки от вода, която не спираше и не спираше да приижда.

Хората се прибираха от работа, беше около 19:00ч. Бяха опънали въже през ул „Балкапан“, за да могат тези, които се прибират в квартала да я преминат без да ги отнесе неспиращата вода. Няма да забравя намачканите автомобили, качени един върху друг, като детски играчки. Колата, забита в дървото пред градинката на блока на улицата. Бременната жена, която стоеше във возилото и не можеше да излезе.

Първите съкварталци, които излязоха да помагат на хората. Екипите на Спеша помощ, на Пожарна безопасност, Гражданска защита, с чиято помощ да стигнахме до къща зад блока на ул. „Балкапан“, за да помогнем на хората да излязат. Липсващите шахти по улиците, блоковете асфалт, които водата бе изтръгнала. Детските колички, бойлери, легла, гуми, контейнери, покъщнина и какво ли още не.

Ужасът, изписан в очите на хората. Стана ясно и, че има жертви. Удавени и изчезнали хора. Деца...

И това е част от картината в квартала ми.

Ако трябва да я опиша с цветове, то те ще бъдат черно, мрачно и сиво.

Помня убийствената тишина...

Истината дойде с утрото, когато слънцето показа на хората истинския ужас. Животът им бе отмит от водата и им остави само тонове кал. Хората събираха парчетата, останали от житието им до вчера.

След ужаса, дойде и надеждата. Надежда и вяра защото в помощ ни се притекоха доброволци. Хора с големи сърца, които не се поколебаха да изхвърлят кал с дни от домовете и улиците. Фирмите, които се включиха в почистването, в доставката на храна и вода за доброволците и пострадалите. Даже и предоставянето на храна за бебета и малки деца.

Последваха дни на чистене, чистене и пак чистене. На прах, който ни обгръщаше отвсякъде и трудно дишахме когато времето се затопли.

Но всички бяхме заедно. Кофата, лопатата и ботушите се превърнаха в символ на единството.

Поклон пред загиналите, поклон пред делото на онези непознати хора с кални лица, които седмици наред ринаха кал и дадоха новия старт на Аспарухово.

Днес е и Задушница, почитаме починалите си близки. Нека почетем и жертвите на потопа и си спомним за тях.