Възрастните по-ефективно контролират емоциите си, което ги прави естествени лидери в трудно време

Въпреки призивите да останат у дома по време на пандемията, тъй като са най-уязвими на коронавируса, десетки възрастни хора излязоха на първа линия в борбата срещу него. Някои го направиха, връщайки се в болниците, в които са се трудили, преди да се пенсионират. Други се превърнаха в символ на надеждата - например 100-годишният английски капитан Том Мур, който събра 33 млн. паунда за британските медици, правейки обиколки с проходилката си. А трети, като 78-годишния Джо Байдън, успяха да убедят милиони, че имат сили да управляват мъдро. Както коментира един потребител на туитър в деня на клетвата на новия американски президент: “Това, което виждаме, ни кара да се чувстваме спокойни, защото възрастните се върнаха в играта”.

Усещането, че лидерството в момента принадлежи на добри старчета, се засили и от една английска онлайн реклама за ваксинирането срещу COVID-19. Вместо в нея да се появят някои от нашумелите интернет сензации с милиони последователи в социалните мрежи, застанаха 73-годишният певец Елтън Джон и 87-годишният актьор Майкъл Кейн. Двамата използваха някои известни свои текстове от песни и филмови реплики, за да убедят зрителите на видеото, че е важно да се ваксинират, за да защитят себе си и хората, които обичат. Клипът бързо обиколи цял свят и предизвика бурни коментари, тъй като малко звезди се осмеляват толкова категорично да застават срещу антиваксърските движения, и то в интернет, където те са особено активни. Елтън Джон и Майкъл Кейн обаче са от старото поколение, което в публичното си поведение не се ръководи от броя на лайковете в социалните мрежи, а залага на лични убеждения и опит. Нещо, което, изглежда, е присъщо за повечето пенсионери, заемащи активни роли.

Според психолози тази тенденция през последните месеци не е изненадваща, тъй като жизнените очаквания на възрастните хора са по-съобразени с нуждите на обществото. “Повечето от нас са свикнали да мислят за своята личност като за константна величина. Наши изследвания обаче показват, че характерът се променя значително през живота, особено след 70 и 80 години”, казва пред Би Би Си психологът от Единбургския университет Рене Мотус. По думите му постепенната модификация на нашата личност носи някои изненадващи предимства. Ставаме по-осъзнати, приятни и по-малко невротични. С напредване на възрастта се проявяваме като по-безкористни и доверчиви. Силата на волята ни се увеличава и развиваме по-добро чувство за хумор. Освен това контролираме по-ефективно емоциите си, което е важно в кризисни времена като сегашните.

Със сигурност това е печеливша комбинация, която показва, че съществуващият стереотип за мрънкащи и сбъркани възрастни трябва да бъде преразгледан, обяснява Мотус. Екипът му е използвал изследвания за интелигентността и личностните характеристики на ученици през 60-те години на миналия век. Сега отново е тествал голяма част от същите хора, които са между 70- и 80-годишна възраст.

“По принцип е трудно да се измерват тези промени като добри или лоши, но като цяло съществуват доказателства, че са от полза”, коментира Родика Дамян, социален психолог от университета в Хюстън. Например констатирано е, че нервната възбудимост обикновено намалява, но най-невротичните 11-годишни все още са най-невротичните 81-годишни. Въпреки това характерът не е камък и може да се промени, но има определена основа, която отличава един човек от останалите, отбелязва Дамян. Тъй като съзряването на личността е универсално, някои учени смятат, че тя частично е изкована от генетични фактори и след това изваяна от социалния натиск през целия ни живот.

Проучване на Калифорнийския университет е установило, че в културните групи, където се очаква хората да съзряват по-бързо по отношение на сключване на брак, започване на работа, поемане на отговорности за възрастни, личностно изграждане, става в по-ранна възраст. “Хората просто са принудени да променят поведението си и с течение на времето стават по-отговорни. Нашата личност се изменя, за да ни помогне да се справим с предизвикателствата на живота”, казва Дамян.

Психологът Рене Мотус посочва, че колкото по-възрастен е човек, толкова по-бързо се променя. Това се дължи на влошаване на здравето и загубата на близки. Връзката със света се губи, обяснява той.

Досега обаче не са правени големи изследвания какво се случва след 100-годишна възраст. Едно проучване в Япония, където има много столетници, показва, че те се отличават с повишено ниво на социална отговорност и общителност, но все още не е ясно дали това се дължи на възрастта, или тези черти са им присъщи, тъй като никой не ги е тествал в младежка възраст.

Но пък през последните дни се появи още едно доказателство за невероятната борбеност на столетниците. 117-годишната френска монахиня Андре преболедува коронавирус дори без симптоми. “Тя не ме попита за здравето си. Не показа страх от болестта, но беше загрижена за останалите жители”, разказва директорът на дома в Тулон, където сестра Андре живее. Тя е сляпа и се предвижва с инвалидна количка. Споделя, че не изпитала страх след положителния тест за COVID-19, защото не се страхува от смъртта./24 часа