От доста време се опитвам да си обясня кои са повече у нас: измамниците или наивниците? В природата има достатъчно тревопасни за хищниците. У нас обаче нещо взе да става пренаселено с месоядни. Това ще да е обяснението. Иначе как да осмислим продължаващия с години успех на телефонните „актьори“, които си намират жертви, шантажиращи напосоки доверчиви хора с преправен глас и самоличност, за да измъкнат пари за уж пострадал техен роднина?

Но да не корим наивниците- някак си е умилително дори, че ги има сред вълците. По-скоро е за чудене какво доведе до нарушаване на баланса в двукраката българска флора и фауна. Медиите са пълни със съобщения за измамници и техните схеми, а същевременно на фона на тази бликаща отвсякъде изобретателност, имало глад на пазара на труда за квалифицирани кадри-например инженери. Хищниците вече успяват да преметнат дори и банки ( точно така, банки, а не бабки), на които спечелват доверието с читави на пръв поглед бизнес планове. Какъв прогрес на регреса!

МВР ли не ни пази, макар да пее друго в самохвалния си химн, или има нещо сбъркано в „системата“?

Както във Великобритания „изведнъж“ се събудиха с проблема на вандализма, известен иначе на целия свят с футболното си хулиганство с британска марка, така и ние се чешем по бръснатите глави: откъде ни дойде? Ами от там, от (символиката на) бръснатите глави. Тази мода я въведоха едни момчета с повече мускули от гънките на мозъка, зад които обаче стоеше мозъкът на техните организатори. Някой и нещо трябваше да замени страха от държавата, рухнал заедно с нейното милитаризирано, милиционерски и доноснически структурирано общество. То бива, бива свобода, ама хич биля без страхопочитание пред силните на деня съвсем не може, нали! А силните на деня бяха онези, които разкараха остарялата форма на комунизма, за да си го модернизират по свой вкус. Така се появи модното дефиле на бръснатите глави, анцузите и сплесканите борчески уши, гарнирани с надутите силиконки за компания и шик. После бръснатите загладиха косъма, туриха му (пепел на миналото) и брилянтин. Перестроиха се в „добре облечени бизнесмени“, според крилатия израз на хвърковатия главен секретар на МВР Бойко Борисов. Навремето имахме друг израз за тях : „цивилни интелектуалци“. Ама кой ти помни…

Помни ли също някой, че диктаторите на тази мода в началото се наричаха „модерни леви“? После изоставиха и този преходен лозунг. Препраха го, заедно с милионите от първоначалното награбване на капитала.

Защо преразказвам тази известна история? Ами точно по тази причина, че е известна. Случи се в рамките на собствения ни живот, но продължаваме да се чудим „откъде ни сполетя“. А най-важното е, че се осъществи успешно ( за бандитите, грабителите, измамниците и техните организатори) пред жадните за приключения и лесно забогатяване очи на подрастващите. Защо им е да се бъхтят над учебниците, щом могат да изгърбят от бой някого и да си осигурят пари като от цяла година бъхтене за мизерна заплата? И като понат(р)упат, израстват и стават „бизмесмени“ ( както веднъж ми заяви гордо един такъв човекоподен). Идеалът им е да се обзаведат с луксозен живот за сметка на живота на околните, на които са готови да прегризат гърлото. Иначе казано, в държавицата ни се възцари ( на самия държавен връх с демонстрацията на недосегаемост) престъпния манталитет, над който сега умуваме като над някакво вносно явление.

„Добро утро“, „ Здравей,България“, „България днес“, обобщават медиите. Така си е: честито на победителите, но е време да направим нещо. За начало да си дадем сметка за причините за това „свръхестествено явление“ измамниците да стават все повече, а измамените да са всички останали. Огледайте се на изборите и ако не свети червено ( в разните му нюанси) тогава преминете!
Иво Инджев /ivo.bg