Защо независима Македония не успя досега да осигури съгласувана приказка за своята държавна идентичност и континуитет, която да бъде достоверна за мнозинството от нейните граждани. Не е ли дошло времето за ревизия на двете ключови официални приказки – тази за първия Илинден /Крушевската република/ и за втория Илинден /АСНОМ/АВНОЮ/. Този въпрос се поставя в материал, публикуван в македонския вестник “Дневник”.

“Миролюбивото съвместно съществуване” на различните приказки за първата македонска държава може да се тълкува като симптом за криза на македонската държавна идентичност.

Авторът по-нататък разказва за свой “необичаен сън”. Не помня как, изведнъж се оказах на горещия стол на най-популярната игра за знаещи. Под ударите на прожекторите водещият хладнокръвно ми задава следния въпрос: “Коя е първата македонска държава?” а/ Антична Македония б/ Самуилова Македония в/ Крушевската Република г/ АСНОМ-ска Македония.

“Жива срамота”, от прекалено объркване в главата си нямам представа какво да отговоря. Отчаян, решавам да използвам жокер. Обаждам се на приятел. “На кого ще звъним сега”, пита водещият. “На Паско Кузман, той би трябвало да знае”.

Телефонът звъни. “Паско, коя е първата македонска държава”. “Първата македонско-славянска държава е Самуиловото Царство”, без да трепне, заявява Паско.

“Какво правим сега”, пита водещият.

“Не знам. Паско ми е някак си прекалено сигурен в себе си. Бих се обадил и на Тодор Петров, ако може”.

“Защо да не може”, ми казва водещият. Та това е само сън.

“Ало, Тодор, която е първата македонска държава”. “Историческата истина е, че Македония е една от най-старите организирани държави в Европа, основана от крал Каран през 814 г. преди Христа, 38 години по-стара от Атина”, не довършва рецитацията си Петров.

“Изтече ви времето, какво правим сега”, пита водещият.

“Не знам какво да правя. Ако имах възможност, щях да свикам референдум”.

За щастие, в този момент се чува звънецът за края на играта и се будя от кошмара си.

За нещастие, въпросът за първата македонска държава остава да дълбае в главата ми.

Кой ли беше прав – Паско или Тодор? “Хайде да видим какво ще каже “публиката”, тоест народът”, си казвам.

Питам един познат на улицата. Той ми отговаря: Крушевската република. Десет дни – десет дни, няма значение.

Може би и той е прав, си мисля. Та нали преди няколко години чествахме “Сто години Илинден, сто години македонска държавност”.

Сядам в парка до няколко пенсионери. “Извинете, която е първата македонска държава”.

“Знае се коя е, АСНОМ-ска Македония”, изстрелва единият от тях. “Да живее първата македонска държава в новата демократична федеративна Югославия”.

“Как не”, намесва се втори. Ти като че не си чул премиера на Мечкин камен, мястото, където е защитавана първата република на Балканите.

“Аз слушах президента на Пелинце, който хубаво си кажа: Илинден 1903 г. е македонският национален мит и духовен извор, АСНОМ 1944 е моментът на реализираната държавотворност”, отвръща първият.

“И първият, и вторият Илинден са митове, четох във вестник”, се намесва трети пенсионер. Всичко това са фалшификати. Първата истинската македонска държава се е появила с Кресненското въстание”.

“Нищо не знаете”, се обажда внучката на един от пенсионерите. “Преди дни учихме, че Самуил като цар на първата македонска държава е обединил македонските племена в един народ – македонски”.

Напълно объркан спирам такси и казвам на шофьора: “Карай към градската библиотека”.

И таксиметровият шофьор имаше своя версия за първата македонска държава: “Право да ти кажа, аз не признавам македонска държава преди Рамковия договор от 2001 г”.

На влизане в библиотеката говоря с един читател: “Първата македонска държава – кое време. Имали сме много държави ние”.

“А според вас коя е”, съм упорит аз.

“Хъм, независима Македония е 1945 г., или независима бихме могли да кажем 1990, 1991 г.”.

“Е, какви бихте казали вие”.

“Ами както вървят нещата – 1991 г.”, заключава несигурният читател.

Прелистването на книги и вестници допълнително ме обърка. Една книга твърдеше за Македония, че е “най-младата държава в Европа”, а други пък твърдяха, че античната македонска държава е една от най-старите в Европа. Като капак на всички ми дойде материалът “Следите на македонската прадържава”, в който се твърди, че археологическото находище Говърлево “недвусмислено сочи, че е съществува праисторитечска македонска държава”.

Очевидно е, че съществуват различни съперничещи си политически и исторически приказки за идентичността на съвременната македонската държава и нейния /дис/континуитет.

Какво сочат десетината различни схващания за “първата македонска държава” в паметта на македонските граждани”, пита авторът на публикацията в “Дневник”.

Първо, различните отговори за “първата македонска държава” поставят под въпрос теорията, че съществува конфликт само между два различни етнонационализма – на етническите македонци и на етническите албанци. Така политическият конфликт не може да се редуцира само до конфликт между две различни етнонационални концепции за това какво и Македония и кои са македонците, както твърдят някои анализатори.

Има много повече от две концепции за това какво е Македония и кои са македонците и не всички от тях са етнонационалистически.

Второ, “миролюбивото съвместно съществуване” на различните приказки за първата македонска държава може да се тълкува и като симптом за криза на македонската държавна идентичност.

Наистина, защо досега независима Македония не успя да си осигури кохерентна приказка за своята държавна идентичност и континуитет, която да е достоверна за мнозинството от нейните граждани.

Не е ли дошло времето за ревизия на двете ключови официални приказки – тази за първия Илинден /Крушевската република/ и за втория Илинден /АСНОМ/АВНОЮ/, заключава авторът. /БГНЕС