Управителят на БНБ предупреждава, че централните банки ще трябва да внимават повече за несигурността от политическите среди

Димитър Радев, който ще помогне за определянето на лихвените проценти в еврозоната от следващата година, е преживял повече от справедливия си дял от политически катаклизми.

69-годишният ръководител на българската централна банка е бил служител в Министерството на финансите през 80-те години на миналия век, когато комунистическото правителство внезапно го затваря. След като става свидетел на евентуалния крах на режима и възстановяването на министерството, той помага на страната си да излезе от хиперинфлация, преди да се присъедини към стремежа ѝ да стане 21-вият член на еврозоната.

Пред Bloomberg TV Bulgaria той казва, че познаването му на това как една планова икономика може да се обърка, ще се окаже полезно, докато политиците на Европейската централна банка във Франкфурт се борят с последиците от нова вълна от интервенционистки правителства.

Всъщност, когато той заеме мястото си в Управителния съвет на 1 януари, служителите може все още да преценяват инфлационните последици от внезапното пренасочване на световната търговия от президента Доналд Тръмп, както и скока в публичните разходи в Европа.

"Имам пряк опит с това как се провеждаха фискалната и паричната политика при централно планираната система", каза Радев в интервю в София. "По-точно, разбирам как не трябва да се провеждат подобни политики. Този опит има трайна стойност – предимно като ориентир за това какво да се избягва."

Според него ЕЦБ трябва да следи политиката по-внимателно, отколкото беше необходимо в миналото. Последните събития подчертават опасностите, които дебнат отвъд митата, като драстичните усилия на Франция да поправи публичните си финанси допълнително оказват натиск върху вече слабото ѝ правителство, а Тръмп многократно осъжда работата на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл.

"Политиката често се разглежда като източник на стабилност", каза Радев. "В действителност тя все повече е източник на нестабилност, несигурност и системен риск. Това е нещо, което централните банки трябва да вземат предвид в своите оценки. Политическите развития, както вътрешни, така и глобални, сега са част от рисковата среда, в която работим."

България е добре запозната с политическата нестабилност, след като е провела седем избори за четири години, и сега вижда членството в еврозоната като кулминацията на усилията си за изграждане на по-стабилна икономика.

След като хиперинфлацията отшумя през 90-те години на миналия век, страната обвърза валутата си, лева, първо към германската марка, а след това към еврото – като по този начин на практика се отказа от контрола върху паричната си политика. Надеждата е, че приемането на общата валута ще стимулира търговията и инвестициите.

Но присъединяването към блока изискваше и прочистване на финансовия сектор на България, където мътните връзки между политици и бизнеси предизвикаха банкова криза преди малко повече от десетилетие. Радев пое централната банка през 2015 г., след като четвъртият по големина кредитор на страната се срина.

Именно при него банките трябваше да преминат през един вътрешен стрес тест и един на ЕЦБ. Резултатите показаха, че дори години по-късно някои от старите проблеми са се запазили. Изправена пред недоверие от страна на съществуващите членове на еврозоната, България беше принудена да се присъедини към банковия съюз на блока, наред с валутния механизъм ERM-2 – нещо, което всички страни, желаещи да се присъединят, сега трябва да направят.

Инфлацията беше предизвикателство и след нападението на Русия срещу Украйна, когато цените се покачиха по-силно, отколкото в по-широкия регион. Оттогава инфлацията е по-съгласувана с еврозоната, което проправя пътя за присъединяването на страната, но напоследък темпото се ускорява.

Изравняване на инфлацията

Перспективите за инфлацията в целия валутен блок обаче са несигурни, като както неостигането, така и надхвърлянето на целта от 2% на ЕЦБ се разглеждат като заплахи. Преди да има яснота относно търговията със САЩ, се очаква служителите да запазят разходите по заеми стабилни следващата седмица, след осем намаления от юни 2024 г. насам.

При 2% депозитният лихвен процент на ЕЦБ е "в рамките на или много близо до широкия интервал, обикновено свързан с неутрална територия", каза Радев, визирайки диапазона, който нито стимулира, нито ограничава икономическия растеж.

"Всяка по-нататъшна корекция – с известно пространство за постепенно прекалибриране, ако е оправдано – би била предпазлива и базирана на постъпващи данни", каза той. "Не очаквам резки промени. Задачата занапред е да се калибрира политиката с твърда ръка, като се вземат предвид както глобалният контекст, така и балансът на рисковете, включително тези, свързани с търговията и геополитическите развития."

На въпроса дали се чувства по-близо до ястребовия или гълъбовия лагер на Управителния съвет, Радев, който ще присъства на заседанията като наблюдател от септември, каза, че "никога не е отговарял директно на този въпрос" и няма да го направи сега.

"Моята позиция е била последователна през годините и се корени в дългогодишен опит както в паричната, така и във фискалната политика", каза той. "Тази перспектива неизбежно води до консервативна позиция – здраво основана на стриктно тълкуване на мандата на централната банка."

Преди да се завърне в България, за да ръководи централната банка през 2015 г., Радев е работил в Международния валутен фонд, който сега се ръководи от неговата сънародничка Кристалина Георгиева. Там той е ръководил мисии по управление на публичните финанси в повече от 20 страни от Африка до Централна Азия.

Той ще се присъедини към ЕЦБ след бързото поскъпване на еврото спрямо долара тази година. Централната банка се опитва да се възползва от момента и да повиши глобалния профил на валутата – инициатива, която Радев подкрепя.

"В днешната глобална среда, събитията около долара неизбежно променят международния монетарен пейзаж", каза той. "Ролята на еврото трябва и ще расте. По-уместният въпрос е дали ще бъдат създадени необходимите условия – институционално и политически – за да се подкрепи тази еволюция в по-широката рамка на политиката на еврозоната."