Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година? 

На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф Аврамов. Написан на разговорен и достъпен език, този полезен наръчник събира на едно място отговорите на най-належащите въпроси и предоставя важни и практични съвети, както за индивидуалните граждани, така и за представителите на малкия и средния бизнес. 

"Книгата ми "България и еврото" е част и в помощ на информационната кампания във връзка с приемане на еврото за наша национална валута и то напълно доброволно от моя страна. В средата на 2024 година Европейската централна банка и Европейската комисия преведоха на България сумата от 10 милиона евро именно за информационната кампания, които трябваше да се изразходват до края на настоящата година. Кампанията трябваше да започне много по-рано, например в края или дори средата на миналата година, а тя реално започна на 1 септември тази година. 

Българските търговци следваха примера на хърватските си колеги и реално вдигнаха цените преди въвеждането на еврото доста чувствително и то почти година преди въвеждането му. Надявам се българските търговци да не повторят опита на колегите си от Хърватия, които месец-два след въвеждането на еврото отново чувствително вдигнаха цените в страната, след което държавата ги санкционира и цените се върнаха назад. 

В България закъсняхме с въвеждането на санкции – 8 октомври. Органите, отговарящи за контрола на цените, са: Комисията за защита на потребителите с щат от около 70-80 човека, Комисия за защита на конкуренцията с щат около 50 човека, Държавната комисия по стокови борси и тържища, където също работят доста хора, и НАП с щат осем хиляди, но те основно са ангажирани със събиране на приходи..  В началото на следващата година ще има някаква инфлация, която най-вероятно ще изпреварва растежа на доходите, но нека не забравяме, че от началото на април у нас се вдигнаха значително заплатите на полицаи, военни и специалните служби. 

"От следващата година България сяда на масата в клуба на богатите и ще имаме възможност да участваме във вземането на конкретни финансови решения. В момента българските земеделски стопани вземат много незначителни евросубсидии, а след влизането ни в еврозоната ще имаме възможност да получаваме, онова, което ни се полага. 

Друго предимство ще е повишаването на конкурентоспособността на българските производители, може би първоначално с 5-10 процента, а след това и с повече. Според мен Европа трябваше да се опълчи на митата, наложени от САЩ, защото това е пряко свързано с производството ни, като не бива да забравяме, че европейският пазар е най-големият. По тази причина ще расте и значението на еврото в световната търговия и ние с парите, които ще са в джобовете ни, ще можем да търгуваме по целия свят.

Българите не трябва да се страхуват от влизането на еврото у нас, не губим национален суверенитет с това, загубили сме си паричния суверенитет на 5 юли 1997 година с приемането на валутния борд и еврото не бе в джобовете ни, но левът бе прикрепен към еврото", разказва в ефира на "Следобед за любопитните“ доц. Йосиф Аврамов.

Йосиф Аврамов е доцент по финанси и банково делo и доктор по икономика. През 2025 г. той е ангажиран с международен проект в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, както е и научен ръководител на докторант в Института по математика и информатика. Й. Аврамов е също предприемач, консултант, трейдър, както и основател на сдружение, регистрирано в обществена полза – Консултантски център по европейски програми „Люлин“, и фондация, регистрирана в частна полза – Международен фонд „Център по приватизация и чуждестранни инвестиции в България“, както е и съпредседател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара. Членува и в два творчески съюза – Съюза на учените в България и Съюза на българските журналисти. Лектор е в Института за публична администрация при Министерския съвет, който е издал три от неговите книги. 

Работил е в БНБ, в Министерството на финансите, както и като началник на управление „Финанси и инвестиции“ в Министерството на науката и висшето образование, а също и като старши съветник в Икономическата комисия на 36-ото Народно събрание. Автор е на 24 книги, между които: „Силата на парите“ – в две издания, като второто издание в два тома излезе през пролетта на 2025 г. и съдържа раздел за еврото и България, „Корпоративни финанси“, „Банков контрол“, „Митнически и данъчен контрол“, „Теория и история на парите и кредита“, „България в преддверието на еврозоната“, „Финансов инженеринг в телекомуникациите“, „Еврото – утрешните ни пари“, „Данъчен и митнически контрол“ и др., както и на стотици статии в реномирани научни издания и в периодичния печат.