Въпреки усещането за вече гледан двубой, президентът на Франция трябва активно да общува с избирателите си до 24 април

 А те се вълнуват не от войната в Украйна, а от все по-високите цени

11 000 общини подкрепиха Еманюел Макрон на 10 април и така го изведоха начело след първия тур от президентските избори във Франция с 27,84% на фона на спечелените 23,15% от най-големия му опонент Марин Льо Пен. Тя обаче се утвърди като предпочитан кандидат в двойно повече общини - 20 000, при 73,2% избирателна активност, съобщиха френски издания.

Въпреки усещането на всички за дежавю, на дневен ред е важен въпрос, който вълнува цяла Европа - ще успее ли този път Льо Пен да се пребори за президентския пост, или Макрон отново ще затвърди своя политически курс?

Сегашният президент получи подкрепата на регионите, които го избраха и през 2017 г. Те се намират в западната, югозападната и централната част на страната. Негови поддръжници са и голяма част от градове.

Въпреки почти двойния брой общини, подкрепили Марин Льо Пен, процентово тя изостана от съперника си, защото е предпочитана от по-малките населени места и от селските райони. Регионите на север, североизток и тези по средиземноморската дъга, които я подкрепиха през 2017 г., изглежда, са направили същия избор 5 години по-късно.

На трето място в оспорваната битка за президентското място се нареди Жан-Люк Меланшон, който зае челната позиция в малко под 3000 общини. Той спечели няколко големи града, които традиционно са ориентирани към левите или еколозите. Това са Нант, Рен, Лил, Монпелие, Тулуза и Гренобъл.

Меланшон направи голям пробив и в отвъдморските региони

Историческите партии, републиканците и еколозите се сринаха по време на първия тур. През 2017 г. републиканецът Франсоа Фийон е на първо място в част от Пеи дьо ла Лоар и Нормандия, както и в Савоя и в Централния масив. На сегашните избори обаче тези региони до голяма степен са подкрепили Макрон.

Колкото и позната да ни се струва ситуацията в момента, има няколко фактора, които показват, че промяна в мисленето на обикновения французин има и тя може да се окаже ключова за печеленето на този иначе добре познат двубой.

Въпреки изключително високия процент избирателна активност се наблюдава и значително въздържание в подкрепата на французите към всички кандидати за президентския пост, което е продиктувано от демократично разочарование. Голям процент от хората, които не са излезли да гласуват в неделя, са на мнение, че какъвто и да е резултатът, промяна в ежедневието на обикновения човек няма да има.

На този етап избирателите на Еманюел Макрон не са особено ентусиазирани. Той заложи до голяма степен на външната политика в кампанията си, докато за французите основен въпрос са високите цени. “Основният проблем, който смазва всички, е покупателната способност, цитирана от 45% от избирателите, след нея са икономическата ситуация (31%), както и идентичността и ценностите на Франция (26%)”, отбелязва Аделаида Зулфикарпасич от изследователския институт БВА. Войната в Украйна е оказала слабо влияние върху избирателите според проучването. Едва 14% я споменават. Тези фактори са причина за огромно политическо разместване във властта.

Спрямо 2017 г. се наблюдава по-висок крайнодесен резултат. Тогава Льо Пен и Никола Дюпон-Енян събраха заедно 26% от гласовете. Тази година към тях трябва да се добави и подкрепата на Ерик Земур. Кандидатът, издигнат от партията на “Реконкиста”, събра малко над 7% от гласовете. Тримата заедно спечелиха в неделя 32,5%, което е по-добро представяне спрямо това преди 5 години и може да наклони везните на втория тур, защото на практика този сбор представлява резервни гласове за Льо Пен, на които опонентът ѝ не може да разчита.

Еманюел Макрон спечели одобрението на близо 28% от обществото, което е ръст в сравнение с 24,01% през 2017 г. Това обаче не би могло да компенсира малкия му резерв от допълнителни гласове, които може да очаква на балотажа на 24 април.

Преди 5 години 48% от избирателите на Франсоа Фийон гласуваха за Макрон на втория тур. Бившият премиер спечели 20,01% преди да отпадне от съревнованието. Тази година обаче неговата партия “Републиканците” се срина, събирайки 4 пъти по-малко подкрепа в сравнение с предходните избори, което автоматично намалява резервите на Макрон сега.

Спад има и при гласувалите за Социалистическата партия, която също би подкрепила досегашния президент на балотажа. Остава да видим какви ще са нагласите и при другите леви партии, които досега не са насочили избирателите си публично. Според анкета на IFOP, проведена на 21 март 2022 г., само 26% от гласоподавателите на Жан-Люк Меланшон биха избрали Макрон на втория тур.

По всичко личи, че сегашният президент ще трябва да наблегне на активно общуване с избирателите си до 24 април, за да си осигури допълнителна подкрепа, иначе ще трябва да отстъпи мястото си на Льо Пен./24 часа