Днес е 1 септември и до изборите за президент остават 51 дни. Десните партии трябва да оползотворят това време по следния начин:
- от 1 до 6 септември да отстранят всички досега съществуващи и евентуално новопоявили се пречки пред издигането на единствената печеливша двойка Петър Стоянов – Бойко Борисов. За целта е нужно ДСБ да оттегли не само иска си до Върховния административен съд срещу Бойко Борисов, но и кандидата си за президент Неделчо Беронов. Впрочем много е вероятно г-н Беронов да се оттегли сам. Подобен ход ща запази както неговото, така и на издигналата го партия достойнство. Ако г-н Беронов направи това в близките 24 часа - преди заседанието на градското ръководство на ДСБ по темата, ще спести много упреци и тежки думи на партиите, застанали зад него. Беронов има мъдростта и доблестта да го направи.

- между 6 и 12 септември, когато парламентът почива, тези партньори трябва да загърбят различията помежду си и да убедят г-н Иван Костов, че мястото му е СРЕД тях, а не НАД тях или СРЕЩУ тях.

- през останалите 40 дни до 22 октомври десните партии трябва да проведат печеливша предизборна кампания, благодарение на която Първанов да бъде изпратен в историята. Кампания, съдържаща в основата си ценностите на Свободата - неприкосновеност на достойнството, собствеността и живота на всеки, индивидуална отговорност, равенство пред закона, неограничавана стопанска инициатива и конкуренция.
Кампанията ще бъде печеливша, ако участниците в нея погребат казаното и направено от тях през последните дни, месеци, а може би дори години. Четиридесет дни са напълно достатъчни погребаното минало да бъде забравено.

В резултат Стоянов и Борисов ще спечелят достатъчно гласове на първия тур, които да ги изпратят на балотаж срещу Първанов. На втория тур всички десни плюс „Атака” ще му прелеят гласовете си. Последният комунистически президент-историк ще отиде в историята.

За да се случи това, е нужно мъжество, което Петър Стоянов и Бойко Борисов, трява да намерят в себе си, и доверие, което трябва да внушат на партиите и избирателите си. За изграждането на доверие е нужно време. И тъй като то едва ли ще стигне за убеждаване, аргументация и логика, основите му трябва да се налеят с личен пример. Лидерите вдясно са длъжни да го дадат. Това ще означава, че са почувствали срам от всичко, което направиха досега. Ще означава и че не са съвсем лишени от съвест. Ще означава, че имат чувство за дълг – дългът да изпълняват своите обещания.

Иначе ще се скрият от хората. Но няма да могат от съвестта си.

Калин Манолов