От Фейсбук профила на Любомир Талев

Днес от т. нар. "Демократична България" само за няколко часа успяха да демонстрират всичките си ценности.

Първо в пленарна зала на Народното събрание гласуваха заедно с БСП правила за избор на председател на КПКОНПИ, според които начело на антикорупционния орган може да застане психично болен човек в пенсионна възраст, принадлежал към репресивния апарат на комунистическата държава, разследван от КПКОНПИ и с отнет допуск до класифицирана информация.

След това при закрити врата съпредседателят им Христо Иванов обясни защо са го направили: за да бъдат част от мнозинството, използващо антикорупционната агенция "като бухалка". След което - напълно по комунистически - разпоредиха записът да бъде свален от сайта на "Дарик". Няма запис, няма проблем!

От години твърдя, че в тази общност (брандирала се последователно като Реформаторски блок, Нова Република и Демократична България) няма останало нищо дясно и че тя представлява сбор от ръководни кадри: функционери и потомци на комунистическата номенклатура и репресивна машина, подкрепяни от преимуществено неомарксистки и ляво-либерален електорат. Днес това бе демонстрирано по особено брутален и безпардонен начин.

За разлика от много наблюдатели на политическите процеси, не очаквам дори днешните безобразия да приключат съществуване на тази мини коалиция: както вече казах, мнозинството от избирателите й са неомарксисти, които очакват от нея именно подобно поведение.

Важно е обаче заблудените десни гласоподаватели, които все още подкрепят ДБ, да спрат да го правят: след днешния ден те виче нямат никакво оправдание да твърдят, че в лицето на ДБ гласуват за десни партии и политики. А след предсрочните избори, които след днешния ден станаха безалтернативни, новото парламентарно мнозинство да изолира тази токсична формация, превърнала омразата, лъжата, слугинажа на чужди частни и държавни интереси и съглашателството с най-мрачните страни на комунистическото минало. Тогава и само тогава ще бъде възможно излекуването на българското общество и държавност от раните, нанесени им през последните две години.