Японските валутни резерви са намалели с рекордните 5,6 на сто през май спрямо предходния месец, достигайки 1,31 трилиона долара, показват изнесени днес данни на японското Министерство на финансите, цитирани от Киодо и БТА.

Спадът възлиза на 77,11 милиарда долара и е най-голямото месечно понижение, откакто се води статистиката, а като вероятна причина се посочва намесата на властите на валутния пазар с цел ограничаване на обезценяването на йената.

По-ранни данни на японското Министерство на финансите за интервенциите на валутния пазар в периода от 28 април до 27 май показаха, че Токио е изразходвал рекордните 11,73 трилиона йени (около 73 милиарда долара) за подкрепа на поевтиняващата национална валута.

Според представител на министерството към края на май е отчетено най-голямото понижение както в процентно, така и в абсолютно изражение, откакто през април 2000 г. започва публикуването на съпоставими данни.

Основен принос за спада имат намалените инвестиции в ценни книжа, включително американски държавни облигации. Техният обем е намалял със 7,5 на сто до 931,68 милиарда долара.

Размерът на депозитите остава почти непроменен и възлиза на 162,24 милиарда долара, докато стойността на златните резерви е намаляла с 1,4 на сто до 123,65 милиарда долара.

Министерството на финансите не разкрива подробности за операциите, свързани с валутните интервенции, но според анализатори е вероятно да са били продадени част от чуждестранните активи, за да бъдат осигурени американски долари за операциите по изкупуване на йени.

Подозренията за намеса на японските власти се появиха в края на април, когато йената се обезцени значително спрямо долара на фона на напрежението в Близкия изток. Обемът на интервенциите надхвърли предишния рекорд от 9,79 трилиона йени, отчетен през 2024 г.

Въпреки че не са публикувани данни за отделните дни на последните интервенции движенията на долара спрямо йената бяха изключително резки на 30 април, когато японската валута отбеляза силно поскъпване спрямо щатския долар, след като за покупката на един долар вече бяха необходими около 155 йени спрямо над 160 йени по-рано.

Японската валута отчете нови резки поскъпвания и на 1, 4 и 6 май.

Реалните заплати в Япония са се повишили с 1,9 на сто през април спрямо същия месец на миналата година, като отбелязват ръст за четвърти пореден месец на фона на усилията на компаниите да привлекат и задържат служители чрез по-високи възнаграждения, сочат правителствени данни, публикувани днес и цитирани от Киодо.

Номиналните заплати, включващи основното възнаграждение и плащанията за извънреден труд, са нараснали с 3,5 на сто до средно 312 425 йени (около 1900 долара) на месец, съобщи японското Министерство на здравеопазването, труда и социалните грижи.

Това е трети пореден месец, в който ръстът на номиналните възнаграждения надхвърля 3 на сто - за първи път от повече от 34 години.

Увеличението на реалните заплати за четвърти пореден месец представлява най-дългата положителна серия от февруари 2021 г. насам, когато беше отчетен ръст в продължение на седем последователни месеца.

Въпреки повишението на възнагражденията потребителските разходи остават под натиск. Данни на Министерството на вътрешните работи и комуникациите показват, че разходите на домакинствата през април са намалели с 0,5 на сто в реално изражение спрямо година по-рано.

Средните месечни разходи на домакинствата с двама или повече членове са възлезли на 328 969 йени.

Потреблението на домакинствата е ключов компонент на японската икономика, тъй като формира повече от половината от брутния вътрешен продукт на страната.

Според анализатори войната между САЩ и Иран, съчетана с отслабването на йената и поскъпването на суровия петрол, може да ускори инфлацията чрез повишаване на разходите за внос. Компаниите вече предприемат стъпки за увеличение на цените на продуктите и услугите, както и за диверсифициране на доставките извън Близкия изток. .

"Банк ъв Джапан" (японската централна банка) също следи отблизо динамиката на заплатите, докато оценява кога да пристъпи към ново повишение на основния лихвен процент с цел постигане на устойчива инфлация от 2 на сто. На последното си заседание през април регулаторът остави лихвите без промяна, за да анализира по-подробно последиците от конфликта в Близкия изток. В същото време той предупреди за риск от "значително отклонение на инфлацията в посока нагоре", тъй като компаниите все по-често прехвърлят по-високите разходи към цените и възнагражденията.