Японската столица е напът да въведе четиридневна работна седмица за всички държавни служители в поредния си опит да подпомогне работещите майки и да повиши рекордно ниските нива на раждаемост. Според публикация на CNN, освен опцията за три почивни дни седмично, съществува и идея родителите с деца от първи до трети клас да заменят част от заплатата си за възможността да си тръгват по-рано от работа.

Демографската криза в Страната на изгряващото слънце се задълбочава все повече през последните години. Броят на новородените системно спада, а нивата на раждаемост през 2023-та са най-ниските в страната, откакто се води статистика за това – от 1899 година.

Миналата година са регистрирани само 727 277 раждания, като коефициентът на плодовитост - броят на децата, които една жена има през живота си - бележи ново дъно от 1,2, според Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи. За да остане стабилно населението, то се нуждае от коефициент на раждаемост 2,1.

Японското правителство настоява за набор от политики „сега или никога“ за преодоляване на демографската криза, включително гарантиране на мъжете възможността да вземат отпуск по бащинство.

Много социолози отдават непрекъснато намаляващата раждаемост на безмилостната работна култура в Япония и нарастващите разходи за живот. Изтощителните часове отдавна са проблем за корпоративна Япония, където работниците често страдат от рискове за здравето и в крайни случаи, „кароши“, термин, означаващ смърт от прекомерно натоварване в службата.

Както и в други страни, жените често са под натиск да избират между кариерата или семейството си, но уникалната култура на извънреден труд в Япония прави бременността и отглеждането на деца особено сложно начинание.

Преминаването към четиридневна работна седмица предизвика нарастващ интерес на Запад, където някои компании започват да изследват намалените часове като начин за привличане на таланти, търсещи по-добър баланс между професионалния и личния живот. Някои проучвания показват, че тези мерки подобряват благосъстоянието и производителността на работниците.

Но идеята все още се възприема като радикална за японските компании, които често тълкуват времето, прекарано на работа, като знак за лоялност към компанията.