- Д-р Станев, навършиха се 18 години от създаването на ДПС. Много или малко са те?
- 18 години е и много и малко в политиката. Малко е, ако се търсят исторически значими обществени процеси и тяхното социално измерение по отношение на държавата, на развитието на обществото. Тези 18 години на ДПС са период, в който България става капиталистическа държава. Разбира се това капиталистическо общество не е обществото на фабрикантите и на работниците. Това е обществото на капитализма, при който има социални гаранции от една страна и от друга страна има много тежък стремеж на личността към либерализацията на поведението на човека за отговорността му към своята съдба.
Тоест има едно голямо разслоение в обществото – имотно, финансово. И това разслоение много лесно както се казва хваща декиш, ако съществува етнически проблем. Правя тази връзка между тези два процеса, защото анализаторите много често пропускат тясната връзка между значимостта на ДПС не само като формула за етнически модел и за етническа толерантност, а по-скоро като формула за утвърждаване на либерализма на прехода и неговите социални гаранции. За мен в исторически план тази роля на ДПС ще бъде дълбоко оценена. И за това казвам, че 18 години е много. Защото ДПС през тези години успя да се впише в политическата действителност и да стане един темел на българската демокрация. От друга страна историята ще има възможност да прави оценки за процесите.

- А каква партия е сега?
- ДПС е една нормална българска партия с все още преобладаващи симпатизанти от един етнос. ДПС прави всичко възможно да стане мултиетническа партия. Тя е такава по своя характер. Има политическа задача за отваряне, за една европейска партия. Доказателства се дават системно, чрез листите и за евроизборите и на местните избори, парламентарните. Доказателства се дават в кадровия потенциал, който партията използва. Няма да е далеч времето, когато никой няма да се сети дали християнин или мюсюлманин оглавява една организация на ДПС или заема друг пост.
ДПС е една модерна партия. Може би е партията, която работи най-системно за подбор на кадрите, за изграждането на философия на кадрите. За съжаление българското общество не помага на ДПС в тази посока. Напротив. Една част от обществото се страхува. Страхува се от това, че има един политически субект, който разчита на симетрията в обществото, на равновесието, на прагматизма като формула за осъществяване на добрини – сега, днес, веднага. От друга страна този политически субект изчислява много внимателно политическите ходове. Някои хора, които са се опитали да бъдат диригенти на прехода, дали са социолози, дали политици, бандити или икономисти, разчитаха на това, че прехода ще запази под сурдинка или не властта на бившата структура на тоталитарното общество. ДПС се явява проблем за тези хора. Защото те са разчитали да бъде една от партиите еднодневки и да бъде използвана, така както беше използвано СДС, БЗНС-тата, както беше използван Жорж Ганчев, както ще бъде използван Бойко Борисов. Но ДПС не можа да бъде употребена. Причините са много. Аз едва ли мога да ги анализирам много дълбоко. Но желанието за симетрия, за научен подход и безспорната роля на лидера на ДПС Ахмед Доган за философското отношение към познанието и към битието е според мен един от стълбовете в характеристиките на партията и вписването й в българското общество.
Не знам дали няма да преувелича, но ми се струва, че ни си даваме оценка какво може да бъде обществото без ДПС, каква може да бъде българската политическа действителност. И това не е някаква заплаха. Това е един много по-бавен преход, по-голям хаос. За това е щастие за България, че има ДПС.
Какво се случи във Варна, след като ДПС се включи активно в политическия живот? Работи се по-добре между общински съвет и кмет и тук безспорно има роля ДПС. Работи се по-добре между държавните и общински институции. И тук е безспорна ролята на ДПС. В общинския съвет има огромна политическа воля за икономически растеж на града, за посоката, в която да се развива Варна. Има вкарване на висока доза професионализъм в политиката и то осъзнат. И тук има роля ДПС.

- А какво е най-голямото предизвикателство пред варненската организация?
- Това са простичките неща, които искаме – икономически растеж на града, съчетан с приемането на основните елементи, необходими за Варна, за да стане най-бързо развиващия се град в България. Това са и онези управленски подходи, които ДПС е заложило в своите практики и програми, които ще доведат до едно сериозно външно финансиране по оперативните програми, едно сериозно използване на вътрешните лостове на финансиране за създаването на един мощен бюджет. А от това зависят и всички социални, образователни, строителни програми за развитието на града. Мисля, че най-голямото предизвикателство е в това, че ДПС във Варна не крие своето уважение към всеки, който иска да работи за града и не крие своето пренебрежение към всеки, който не е наясно какво иска.

- А какво е вашето пожелание?
- Пожелавам на ДПС да даде на Варна много от това, което иска да получат варненци. Това може да стане и чрез централната и чрез местната власт. Пожелавам това да бъде каузата на ДПС – Варна. И то е каузата - развитието, синхронното и симетрично управление на града. Пожелавам на другите партии да приличат малко на ДПС. Да бъдат така толерантни, така коректни, както са били в повечето случаи във Варна. И да разбират толкова добре ДПС, колкото ДПС ги разбира. Тогава без да е нужно партиите в града да се прегръщат и обичат, техните усилия, използването на техните знания, потенциал, опит, наистина ще допринесат за едно по-сериозно развитие на града.