Ябълката на перваза изглежда свежа, а някои матраци в стаята все още имат спално бельо. “В тази къща доскоро живееха около 13 работници”, казва Инге Булшнайдер, която от години се бори за постигането на по-добри условия на живот за пакетиращите месо в завода Tönnies, повечето от които идват от България, Румъния или Република Северна Македония.

Тя сочи към ъглите на стаята, където лилаво-сива плесен покрива стената. Входната врата е отворена, но все още мирише в тази полусрутена къща в Реда-Виденбрюк, югозападно от Билефелд. Зад сградата на сметището е изхвърлен стар хладилник, явно все още пълен с месо. “Месо от фабриката, което вече гние”, казва Булшнайдер, стискайки носа си.

Преди години тя организира демонстрации пред тази къща и други подобни на нея, за да привлече вниманието към условията, в които живеят работниците от фабриката, идващи от Източна Европа.

„Никой от компанията Tönnies не прояви интерес, проблемите бяха пренебрегнати и от градската администрация,“ казва тя.

Но с пандемията от COVID-19 всичко се промени. Полицейски, общински и здравни служители обикалят навсякъде в Реда-Виденбрюк. Целият персонал и работници в Tönnies се тестват за коронавирус, заедно с някои доставчици. Досега има повече от 1500 положителни резултати от теста.

Булшнайдер за първи път се заинтересува от каузата на работниците в завода, след като през 2012 г. случайно споделя болнична стая с жена от България. Тя й разказала за лошите условия на труд в Tönnies, прекалените извънредни часове и мизерните условия на живот на работниците.

След напускането на болницата Булшнайдер веднага създава група за действие и организира демонстрации. Но това почти не довело до промени – работниците са наемани от подизпълнители, поне официално. Това е една от причините, поради които огромната компания за пакетиране на месо не е юридически отговорна за понякога унизителните условия, в които живеят работниците й.

„Всички знаеха как стоят нещата с работниците от Източна Европа“, казва случаен минувач от района. “И както жителите тук знаеха, така и отговорните общински служители, регионалните и държавните политици и служителите, отговорни в Tönnies, със сигурност също знаеха”.

Други хора минават наблизо, кимайки с глава в знак на съгласие. Сега те се страхуват, че опасният вирус бързо ще се разпространи сред останалата част от населението, въпреки че случаят с Tönnies е уникален. Стана ясно, че заболяването се е разпространило толкова бързо сред работниците, отчасти защото са живели в мизерни условия, но и защото стоят много близо един до друг в хладните помещения на месопреработвателния завод.

В друга карантинирана къща на работници двама мъже седят на балкона и пушат. Не им е позволено да напускат. Казват на лош английски, че идват от Република Северна Македония. Никой не им е носил нищо за ядене в продължение на дни, казват те. Недоволни са от това, че не могат да се свържат със семействата си у дома, защото не им е позволено да напускат къщата, а стаите им нямат интернет. Местният служител в администрацията обещава да направи нещо по въпроса.

Булшнайдер споделя, че страхът от коронавируса най-сетне е накарал местните власти и политици да се заемат с решаването на проблемите на източноевропейските работници и нарушенията в германската месопреработвателна промишленост. /Дойче веле