Аристотел е бил прав. Хората никога не са били атомизирани индивиди, а по-скоро социални същества, и всяко тяхно решение засяга други хора. И сега пандемията COVID-19 затвърждава този основен въпрос: всеки от нас е морално отговорен за рисковете от инфекция, на които излагаме другите чрез собственото си поведение.

Всъщност тази пандемия е само един от многото проблеми, свързани с колективното действие, с които се сблъсква човечеството, включително изменението на климата, катастрофалната загуба на биоразнообразие, антимикробната устойчивост, напрежението покрай ядрената енергия, подхранвано от ескалираща геополитическа несигурност и дори потенциални заплахи като сблъсък с астероид.

Както обаче показа пандемията, не тези екзистенциални опасности, а по-скоро ежедневни икономически дейности разкриват колективния, свързан характер на съвременния живот под индивидуалистичната фасада на правата и договорите.

Тези от нас, с офисна работа, които могат да работят от вкъщи и да разменят рецепти за домашно замесено тесто, са по-зависими, отколкото може би осъзнавахме преди от незабележими, но крайно нужни работници, като болнични чистачи и медици, персонала в супермаркета, куриери и телекомуникационни техници, които поддържат нашата свързаност.

По подобен начин производителите на новите жизненоважни продукти като маски за лице и химически дезинфектанти зависят от вноса от другия край на света. И много хора, които са болни, под доброволна карантина или останали внезапно без работа, зависят от добротата на съседите, приятелите и непознатите, за да се справят.

Внезапното спиране на икономическата активност потвърждава истината за съвременната взаимосвързана икономика: това, което засяга някои части, влияе съществено на цялото. Следователно тази мрежа от връзки представлява уязвимост, когато е нарушена. Но това е и сила, защото отново показва как разделението на труда прави всички по-добри, точно както е посочил Адам Смит преди повече от два века.

Днешните технологии на дигитална трансформация увеличават драстично такива социални разливи, и то не само защото са в основата на сложни логистични мрежи и своевременно снабдени вериги за доставки. Самата същност на дигиталната икономика означава, че всеки наш индивидуален избор ще засегне много други хора.

Нека разгледаме въпроса с данните, който днес стана още по-наболял, поради политическия дебат дали приложенията за цифрово проследяване на контакти могат да помогнат на икономиката да излезе по-бързо от кризата.

Този подход ще бъде ефективен само ако достатъчно висок процент от населението използва същото приложение и споделя данните, които събира. И както се посочва в задълбочения доклад на Института Ада Ловелас, това ще зависи от това дали хората смятат приложението за надеждно и са сигурни, че използването му ще им помогне. Нито едно приложение няма да бъде ефективно, ако хората не желаят да предоставят "своите" данни на правителствата, които разработват системата. Ако аз реша да скрия информация за моите движения и контакти, това би се отразило неблагоприятно на всички.

И въпреки че има много информация, която със сигурност трябва да остане поверителна, данните за хората са рядко „лични“, в смисъл, че засягат само за тях. Всъщност много малко данни с полезно информационно съдържание се отнасят за един индивид; важен е контекстът – независимо дали става въпрос за данни за населението, местоположението или дейностите на другите – това е, което им придава стойност.

Повечето коментатори признават, че поверителността и доверието трябва да бъдат балансирани с необходимостта да се запълнят огромните пропуски в нашите знания за COVID-19. Но балансът е наклонен към второто. В настоящата ситуация, колективната цел взима превес над индивидуалните предпочитания.

Но настоящата извънредна ситуация е само остър симптом на нарастваща взаимозависимост. В основата му стои постоянната промяна от икономика, при която важат класическите предположения за намаляване или връщане към мащаб, към такава, при която се наблюдава увеличаващо се връщане към мащаб почти навсякъде.

В конвенционалната рамка добавянето на дадена единица (капитал и труд) води до по-малък или (в най-добрия случай) същият растеж на продукцията. За икономика, основана на селското стопанство и производството, това е било логично предположение.

Но голяма част от днешната икономика се характеризира с увеличаваща се възвръщаемост, като по-големите фирми стават все по-силни. Мрежовите ефекти, които стимулират растежа на цифровите платформи, са един от примерите за това. И тъй като повечето сектори на икономиката имат високи предходни разходи, по-големите производители са изправени пред по-ниски единични разходи.

Важен източник за увеличаване на възвръщаемостта е задълбоченото ноу-хау, базирано на опит, необходимо в дейности с висока стойност, като софтуерно проектиране, архитектура и високотехнологично производство. Подобна възвръщаемост не само благоприятства локалните участници, но също така означава, че изборът на отделните производители и потребители ще окаже влияние и върху останалите.

Широкото разпространение на увеличаващото се връщане към мащаб, е изненадващо бавно, за да може да повлияе на избора на политика, въпреки че икономистите обръщат внимание на явлението от много години. Пандемията COVID-19 може би ще направи въпроса по-труден за пренебрегване.

Точно както паяжината се разпада, когато няколко нишки са скъсат, така пандемията извади на преден план рисковете, произтичащи от икономическата ни взаимозависимост. А сега Калифорния и Джорджия, Германия и Италия, както и Китай и Съединените щати се нуждаят един от друг, за да се възстановят и преустроят. Никой не трябва да губи време, копнеейки за една неустойчива фантазия./www.economic.bg

Даян Койл, професор по публична политика в Университета в Кеймбридж, е автор на "Пазари, държава и хора: икономика за публична политика".

Авторско право: Project Syndicate, 2020.

www.project-syndicate.org