Войната между служебното правителство и водещите парламентарни сили продължи с още един законопроект, прехвърлящ отговорността за състоянието на финансите към депутатите. След последното си заседание в понеделник Министерският съвет внесе в Народното събрание проект на Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г., с който трябва да се уреди финансовото обезпечаване на публичния сектор, докато не се приемат пълноценни бюджети.

Законопроектът е повече от притеснителен, защото утвърждава голяма част от заложените увеличения на разходите, но, за разлика от проектобюджета, не предлага дори и неубедителни източници за събиране на допълнителни приходи. Отпадат увеличенията на пенсиите, актуализирането на клинични пътеки и всички други плащания, чийто размер се определя с бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Остават увеличенията на заплатите в силовите структури.

Това е възможно, защото в законопроекта е разписано, че разходите се осъществяват до размера на събираните приходи, но при отчитане на влезли в сила Нормативни актове, а там, където плащанията се уреждат със специални закони, продължават да действат режимите от миналогодишните бюджети.

Специално е разписано, че министерствата трябва да бъдат изключително пестеливи, ако стане ясно, че има разминаване между очертаващите се разходи и събираемостта на приходите. Приоритет остава изплащането на заплатите и социалните трансфери, с които не трябва да се прави компромис. Друга разпоредба изрично посочва, че държавата може да се финансира от наличностите във фискалния резерв до достигане на онзи минимум, който е на Сребърния фонд. Всички останали ликвидни резерви, които лидерът на ГЕРБ Борисов образно започна да нарича „тлъстинки“ – средства по ядрени фондове, учителски пенсионен фонд еврофондове, могат да се използват като източник на финансиране.

При положение, че към 27 декември във фискалния резерв има 9.3 млрд. лева, а по последна информация от септември Сребърният фонд разполага с 4.3 млрд. лева, се оказва, че държавата има ликвиден резерв, с който да посрещне дефицит от 5 млрд. лева. Така важният въпрос е как ще започне изпълнението на тазгодишния бюджет и към кой месец се очаква дефицитът да достигне 5 млрд. лева.

Увеличението на разходите с 12 млрд. лева, за което предупреждаваше служебният министър на финансите Людмила Петкова, е както следва – 7 милиарда повече за инвестиции, три милиарда повече за заплати и 2.5 милиарда повече за пенсии. От тях единствено актуализацията на пенсиите няма да се случи от 1 януари. Не е ясно до каква степен има направени инвестиции в миналата година, за които плащанията са задържани, само за да приключи миналогодишният бюджет с дефицит под 3%. Ако има напрежение по линия на инвестициите, то разходите ще започнат да нарастват още от първия месец. Ако няма, държавата ще може да ограничи растежа на разходите с до 300-400 млн. лева месечно, което ще е поносимо, докато все пак не започнат разплащанията по инвестиционната програма.

В това отношение министерствата са поставени в ситуация да бъдат ли инвестиционно и макроикономически безотговорни, оставяйки инфраструктура и всичко останало на разруха, за да бъдат фискално отговорни, или да постъпват правилно от собствена гледна точка, но да изпратят България във финансова пропаст някъде към края на пролетта.

Нарочно дотук не стана дума за възможността държавата да се финансира със заеми. При сега действащото законодателство, новите емисии на дълг – до 4 млрд. лева могат да се правят единствено с цел плащания на падежиращи стари задължения. Така финансирането на дефицита с дълг остава неуредено от сега предлагания удължителен закон.

Специалисти по публични финанси, до които „Гласове“ се допита, коментираха, че разпоредбите му са напълно несвързани с текущата ситуация, но имат смисъл. Затова е по-добре да залегнат като цяло в Закона за публичните финанси и да създават яснота и предвидимост за всяка година, в която партиите първо не могат да сработят помежду си, но освен това са глухи и за предупрежденията на правителството.

Пропуск, за който би могло да се помисли, е да се добавят конкретни разпоредби, допускащи дори по-големи дългови емисии, доколкото е ясно, „че и тази година България ще се нужда от най-малко близо 10 млрд. лева нов дълг и колкото по-рано се изтегли, толкова по-голям шанс има да не бъдем наказани с високи лихви, което би се случило, когато реалното състояние на бюджета стане видимо и за чуждестранните инвеститори.

Стефан Антонов за "Гласове"