България в еврозоната: по-добрата алтернатива

Избрано 11.07.2020 16:24 Снимка: ДНЕС+

България в еврозоната: по-добрата алтернатива

Макар и не без своите проблеми, еврозоната се оказва трудна за устояване, пише Bloomberg.

България и Хърватия станаха поредните държави, които се приближиха с една крачка към блока, след като в петък получиха зелена светлина да се присъединят към т. нар. "чакалня". Те ще бъдат 20-тата и 21-вата членки, а Румъния - още една бивша комунистическа държава - се надява да бъде 22-рата.

По-малко от четвърт век откакто е създадена, еврозоната е многократно потискана от финансови кризи, които лесно биха могли да срутят целия проект.

И все пак тези събития също стимулират правителствата да позволят на Европейската централна банка да засили своите правомощия в усилията си да поддържа блока заедно. Това се оказва достатъчно силен аргумент, за да продължи общата валута да бъде привлекателна, макар че Дания реши да запази собствената си валута, а други също не са я приели.

Желанието на страните да се присъединят към блока е огромен вот на доверие в ЕС и еврото, смята Жил Моек, главен икономист в AXA SA. "Може и да е главоболие за централната банка, но разширяването на еврозоната повишава доверието във валутата", допълва той.

Сега Хърватия и България ще прекарат поне две години в "чакалнята" преди да станат пълноправни членки.

Когато го направят, те ще получат пълен достъп до огромния финансов гръб на ЕЦБ, които многократно е изигравал важна роля в овладяване на кризите в региона. След като пандемията от коронавирус удари Европа, централната банка обяви изключително гъвкава програма за изкупуване на облигации и поддържа ниски разходите по държавните заеми за подложените на стрес икономики.

Двете държави ще приемат втората по големина резервна валута в сфера, заменяйки хърватската куна и българския лев.

Близо 80% от спестяванията в Хърватия са в евро, а на събитие миналата година за отбелязване на 25-годишнината на куната, управителят на централната банка Борис Вуйчич заяви, че се надява тя никога да не достигне 30-ата си година.

Двете държави преследват политика, която ще им помогне да бъдат по-силни в клуба, както направиха други източни държави преди това.

Словения беше първа, като тя се присъедини към еврозоната през 2007 г. Словакия се сблъска с валутната нестабилност преди да влезе през 2009 г. Прибалтийските републики Естония, Латвия и Литва след големи икономически сривове по време на световната финансова криза се присъединиха в периода от 2011 до 2015 г.

"Първо и най-важно, това е част от политически процес", смята Саймън Куихано-Еванс, главен икономист в Gemcorp Capital. "Но има и икономически смисъл".

Все пак членството си има и своите рискове. Загубата на контрола върху обменния курс означава, че държавите не могат да обезценят валутата си, за да излязат от кризата. Но за България, разбира се, ситуацията бе такава и досега заради валутния борд.

Няма и особено много доказателства, че членството в еврозоната ще доближи стандарта на живот до този в Западна Европа. Италия все още не може да се възстанови до нивата от 2007 г.Хърватия и България са две от най-бедните членки на ЕС и двете разчитат до голяма степен на чуждестранния туризъм, който беше "смазан" от пандемията. Те вече се обърнаха към ЕЦБ за създаване на суап линии за достъп до евро.

Полша обаче, най-голямата икономика на ЕС извън блока, казва, че няма и да си помисли да се раздели със злотата, докато полският жизнен стандарт не се изравни с този в Западна Европа. Унгарската централна банка пък иска завишаване на критериите за членство, включително по-висока производителност, по-зряла финансова система и тясно привеждане в съответствие на икономическите цикли.

Докладът на ЕЦБ, публикуван миналия месец, показа, че България и Хърватия имат още много работа, преди да се присъединят към еврото, особено по отношение на инфлацията и здравето на публичните финанси. Изказаха се и опасения дали България се е справила адекватно с корупцията и прането на пари, отбелязва Bloomberg.

"Тази криза ни показа, че тези, които са в еврозоната и нейната чакалня, ще имат достъп до милиарди евро за възстановяване", каза българският премиер Бойко Борисов.

Така за България и Хърватия влизането в еврозоната се оказва по-добрата алтернатива./money.bg

CHF CHF 1 1.81028
GBP GBP 1 2.16418
RON RON 10 4.04314
TRY TRY 10 2.30046
USD USD 1 1.6551