Борбата със заразата роди нов тип лидери

Избрано 13.06.2020 18:23 Снимка: ДНЕС+

Борбата със заразата роди нов тип лидери

Аналозите на българския ген. Венцислав Мутафчийски с рекордно доверие навсякъде по света

Нов тип лидери се родиха от борбата със заразата. Навсякъде по света аналозите на българския д-р Венцислав Мутафчийски, ръководителя на Българския национален оперативен щаб, дори и да не се справят особено добре с работата си, отбелязват рекордно обществено доверие.

Очевидно, че планетата е бременна с нов тип лидери, които да заместят досегашните популисти от типа на Доналд Тръмп или традиционни лидери като Ангела Меркел. Тези хора, обикновено лекари, по правило нямат политически амбиции, но одобрението, с което се ползват, е огромно, невиждано и те неизбежно ще бъдат важен обществен фактор в десетилетията след пандемията.

Те станаха суперзвезди от нов тип заради всемирното възвръщане на доверието към експертите. Особено показателна е Гърция, където техният д-р Циодрас има 96% одобрение въпреки бруталните мерки със задължителен есемес, за да отидеш до магазина, които бяха наложени от Атина.

Въпреки недоволството от спрелия живат в страни, където бе видно, че именно тези експерти денощно правят нещо, което невинаги е приятно.

Въпросът е какво ще се случи тепърва с тези хора, които водиха битката с COVID-19.

Едната версия е, че ще се включат в политиката, но тя не е много убедителна. Другата е, че здравеопазването по цял свят ще се реформира кардинално и точно лекарите ще станат част от въоръжените сили. Вероятно тези хора ще останат да ръководят здравеопазването извън политическата и търговската намеса, защото се видя, че моделите в цял свят са порочни и ни предстоят много такива войни с тази и друга зараза. Затова трябват решителни хора с експертиза. И може би те ще продължат да ръководят медицинската “армия”, без да са част от политическото ръководство на страните си.

Както сега генералните щабове и изобщо военните навсякъде в демократичния свят са извън политическото ръководство на съответната страна и както магистратурата се ползва с независимост, но също има нужда да бъде ръководена извън пряката политическа намеса, тъй и на лекарското съсловие му се наложи да бъде мобилизирано и да води военни действия с невидим противник. Тъй че в някаква степен военизирането на всички лекари, медицински сестри и фелдшери изглежда като мислима перспектива за уреждането на статута на лекарите в рамките на демократичния консенсус, което да ги направи едновременно независими от политически глупости, ефективни и организирани.

Тук най-важното е какво ще направят Съединените щати, където беше най-големият провал. Практически там нямаше изобщо масова медицина и хигиенна инспекция и вероятно затова са най-много жертвите. Разбира се, важно е и какво ще предприемат големите в ЕС - Германия, Франция и Полша. Но тъй или иначе, пандемията постави много ребром въпроса за статута на медицинското съсловие изобщо. Видя се, че всъщност това е част от системата за национална сигурност, и то много съществена.

Може да имаш ядрени самолетоносачи, но ако нямаш ефективен хигиенен контрол и общодостъпна медицина, си колос на глинени крака и ставаш заплаха за планетата. Припомняме случая със заразените на френския самолетоносач. И пак стигаме до въпроса с маските и защитните облекла, с каквито се оказаха незапасени почти всички държави на земята. Това е разход, който не може да се очаква да се прави от търговски структури, каквито са болниците на повечето места в света. Тъй че военизирането на медицината е май първото сигурно последствие от пандемията.

И тези хора, които спечелиха обществено доверие с дейността си по време на здравната криза, могат да заемат подобаващото им се място.


Испанки гледат по телевизията брифинг на шефа на кризисния щаб за коронавируса Фернандо Симон. СНИМКА: РОЙТЕРС

Прави впечетление, че те добиха “звезден” статус, все едно са футболисти или актьори от сапунена опера, но всъщност блеснаха с експертността си. Очевидно, че да си експерт, отново те прави важен в очите на обществото, а не само да си известен, защото си известен. Това прави малко вероятно на преден план на обществената сцена да изплуват риалити звезди като сегашния американски президент Доналд Тръмп. Анализаторите отвъд океана предполагат, че кризата може да му помогне да бъде преизбран, но това ще е тактическа победа. Бъдещето е на отчетливи експерти, защото обществата видяха, че нямат нужда само от хора, които имат смешен перчем или се усмихват широко, а от хора, които знаят какво трябва да се прави и имат решителност да го правят.

Това ще промени елитите изобщо, където сега е пълно с празнодумци, и може би ще върне някогашното правило лидерите на света да имат и военно образование.

“Спасителят на Гърция” е вече по-известен от музикантите и футболистите

Сотирис Циодрас - човекът, който изведе успешно Гърция от пандемията, е изключително нестандартна личност. Въпреки драстичните мерки, които Атина взе - излизане само след есемес до специален правителствен номер, затворени църкви по Великден и много други шокиращи за местните неща, рейтингът му е най-високият в страната - 96% одобрение. 


СОТИРИС ЦИОДРАС СНИМКА: РОЙТЕРС

От благодарност гърците го наричат “спасителя на нацията”. В родината си той е по-популярен от музикалните звезди и футболистите.

От началото на пандемията епидемиологът от световна величина лично съобщаваше на всекидневни брифинги новините, свързани с жертвите, заразените и с ограниченията на личната свобода, на които гърците трябваше да се подчиняват. Когато пък се показа светлина в тунела, ученият непрекъснато намираше начин да окуражи сънародниците си и да ги кара да се чувстват горди, че са успели да се справят заедно.

Изолацията в Гърция бе наложена на 17 март, а само месец и половина по-късно, в края на април, премиерът Кириакос Мицотакис представи плана си за постепенно облекчаване на мерките. Така не без значителния принос на Циодрас Гърция се превърна в модел за начина на овладяване на заразата. Твърди се, че именно той е настоявал най-енергично пред властите мерките за изолация да се вземат възможно най-рано. Още през февруари експертът организира учения в болниците за отделяне на пациентите със съмнения за коронавирус и даде указания как да бъдат третирани те в инфекциозните отделения.

54-годишният Циодрас е роден в Австралия и е прочут в целия свят специалист по инфекциозни болести. Семейството му обаче се връща в Гърция, където той се дипломира в Атинския университет през 1991 г. като патолог. Започва работа през 1993 г. във военната болница в Атина. Дълги години работи като лекар в САЩ, като прави магистратура в медицинското училище на Харвард.

Циодрас е силно религиозен човек, който всяка неделя ходи на черква и пее в черковния хор.

Въпреки това не се поколеба на Великден да затвори храмовете. Баща е на 7 деца. Стана дори герой на анимационен филм, който обясняваше на децата какво представлява коронавирусът.

“По време на цялата криза винаги съм казвал истината”, обяви борецът срещу пандемията на последния си брифинг в края на май. Според него Гърция е изживяла най-трудния си момент от Втората световна война и е било “много лесно лъжите да се примесват с истината и истината да бъде представяна за лъжа. Параноята да бъде представяна за логика. Подобно поведение не е помагало, не помага и няма да помага в бъдеще”, каза тогава Циодрас. Той завърши последното си изявление със стихове на нобеловия лауреат Одисеас Елитис от поемата “Щастието е в простите неща”. Докато четеше, ученият на няколко пъти направи пауза, за да не се разплаче.

Топекспертът по К-19 в Германия: Аз съм злият, който иска да унищожи икономиката

Кристиан Дростен е главният вирусолог на берлинската клиника “Шарите” и водещ германски експерт по темата К-19. Именно той в голяма степен е лицето, натоварено редовно да информира правителството в Берлин и обществото за новите развития около пандемията.


КРИСТИАН ДРОСТЕН СНИМКА: РОЙТЕРС

Когато става дума за Германия обаче, не бива да се забравя, че там действа един от най-авторитетните институти за инфекциозни болести в света - “Роберт Кох”, от чиято научна експертиза се ползват не само лекарите в германските болници, но и колегите им в много други държави. Проф. Венцислав Мутафчийски често го цитираше на брифингите си. Именно институтът през цялото време съобщаваше новите случаи на зараза и смърт и периодично излизаше с прогнози как ще се развива пандемията, какви мерки на какъв етап са необходими, ще има ли втора вълна, кога може да се очаква ваксина и т.н.

И все пак според “Дойче веле” по време на пандемията 48-годишният Дростен е станал едно от най-популярните лица в Германия. “За мнозина германци аз съм злият, който иска да унищожи икономиката - обяви той преди време пред в. “Гардиан”. - Към мен отправят дори смъртни заплахи, които предавам на полицията”.

Дростен признава, че много повече от тези заплахи го интересуват страховете на хората за бъдещето. Германците го бомбардирали с имейли, които не му давали да мигне, казва младият специалист по вирусология.

Германия реагира рано на епидемията, с което успя да предотврати драматични ситуации като в някои други държави. За много хора този факт се оказал доказателство за прекалено строги мерки. Според експерта част от сънародниците му не разбират защо е трябвало да се затварят магазините, след като болниците в страната изобщо не са били претоварени. “Те виждат само онова, което се случва при нас, но не и ситуацията в Ню Йорк или Испания”, допълва ученият, който винаги е предупреждавал за опасността от втора вълна на пандемията.

Дростен започва първо да учи инженерна химия и биология в Дортмунд и Мюнстер, преди да се насочи към медицина в университета във Франкфурт на Майн. Впоследствие прави докторат в сферата на трансфузионната медицина и имунохематологията. От 2000 г. работи в Института по тропическа медицина в Хамбург, където ръководи групата по молекулярна диагностика на вирусните тропически заболявания. От 2017 до 2019 г. е част от германското министерство на здравеопазването. Заедно с други учени от Европа и Хонконг през януари 2020 г. работи върху диагностичен PCR тест, който е одобрен от СЗО и разпратен в засегнатите райони.

Шефът на щаба в Испания се зарази с коронавирус

Шефът на испанския кризисен щаб за коронавируса Фернандо Симон, който водеше всекидневно брифингите за заразата, сам се разболя от К-19 на 30 март и временно отстъпи мястото на заместничката си. Във всички останали случаи той бе на първа линия. Симон прекара болестта сравнително леко в самоизолация в дома си. 


ФЕРНАНДО СИМОН Снимка: ЮТЮБ

Облечен на брифингите спортно и непринудено, Симон разпалено защитаваше необходимостта от строги мерки, за да се прекрати бързото разпространение на вируса в страната му, а днес призовава към бдителност при отпускането на ограниченията.

Наскоро той реагира остро на изявление на асоциацията на погребалните агенти, че жертвите в Испания са повече от 43 000, при положение че официалният им брой e малко над 27 000. Според Симон лансирането на такива цифри без доказателства само всява смут в обществото.

Преди да поеме задачата да информира обществото за коронавируса, 57-годишният Симон е бил говорител на специалната комисия за ебола през 2014 г. Завършил е медицина в университета в Сарагоса и след това специализира епидемиология в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

Работил е в различни страни в Европа, Африка и Латинска Америка и говори 6 езика. Живял е в Африка над 9 години със съпругата си, която също е специалист по тропически болести. Лекувал е малария, СПИН и туберкулоза в Мозамбик и Бурунди. Работил е също в Гватемала, Еквадор и Франция.

В Русия командва жена

Оперативният щаб за коронавируса в Русия е поверен на жена - вицепремиерката Татяна Голикова. Отделно от това съществува и Координационен съвет към правителството, който се оглавява лично от премиера Михаил Мишустин. 


Татяна Голикова СНИМКА: УИКИПЕДИЯ

Между другото, руският министър-председател също е сред хората по върховете, които се заразиха с болестта.

На сайта на оперативния щаб, който се нарича стопкоронавирус.рф, е събрана и цялата информация за заразата, мерките на кабинета и съветите към различните категории граждани - работници и работодатели, доброволци, възрастни, родители и ученици. Често брифингите по темата за коронавируса са поверени и на друга жена - зам.- шефката на оперативния щаб и ръководителка на “Роспотребнадзор” Анна Попова. В руския щаб са включени представители на различни ведомства, включително и на външното разузнаване.

54-годишната Татяна Голикова от 2018 г. е вицепремиер по социалните въпроси на Русия, а по-рано е била министър на здравеопазването, което обяснява защо именно на нея в края на февруари президентът Путин поверява основната работа по борбата с К-19.

Тя е икономист по образование и е била шеф на Сметната палата. Медиите посочват, че е изключително голям привърженик на разделното хранене, което прилага не само към себе си, но и към семейството си. А също, че често е била критикувана заради прекалено скъпите си и екстравагантни тоалети.

В Англия мечтаеха за Агент 007, но Крис Уити се оказа скучен учен

ПАВЛИНА ТРИФОНОВА

Следващият филм за Джеймс Бонд може да е отложен, но поне имаме Крис Уити. Това е един от десетките коментари в социалните медии, с които англичаните посрещнаха появата на главния здравен инспектор на Великобритания като водеща фигура в борбата с коронавируса.


КРИС УИТИ СНИМКА: РОЙТЕРС

Макар Уити да е основен медицински съветник на британското правителство още от миналата година, за него се знаеше твърде малко, докато в началото на март не се появи в парламента, за да даде разяснения за задаващата се пандемия. Тогава той говори толкова честно и конкретно за опасността, че депутатите останаха с часове да го слушат - нещо, което е голяма рядкост, тъй като повечето са професионални политици с дългогодишен опит и самочувствие, че знаят много за управлението на страната. Уити обаче успя да изненада всички, без да бъде нито атрактивен, нито да преувеличава заплахата. На следващия ден медиите се надпреварваха да търсят информация за този оплешивяващ и леко притеснителен 54-годишен лекар.

Бързо бяха изровени факти от живота му, които само потвърдиха усещането, че той може да е неочакваният герой или поне Агент 007, от когото страната има нужда в този труден момент. Уити прекарва голяма част от детството си в Нигерия, където баща му работи за Британския съвет. По-късно, когато е командирован в Атина, е убит от терористи.

На 18 г. заедно с майка си и тримата си по-малки братя Уити се връща в Обединеното кралство. Завършва няколко медицински специалности в различни престижни университети. Става лекар в болница за тропически заболявания и успоредно с това започва да се занимава с научна работа. След 2016 г. е консултант и ръководител на Националния институт за здравни изследвания. Един от големите случаи, с които се занимава, е за опита за убийство на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с новичок в английския град Солсбъри.

Той обаче не му носи известност. Уити е далеч по-популярен в медицинските среди с изследванията си за разпространението на малария и ебола в Африка. Част от тях са направени по проекти, финансирани от фондацията на Бил Гейтс и съпругата му Мелинда.

Така че никой от останалите експерти, включени в научно-консултативната група за справяне с коронавируса, не се съмнява, че Уити е най-подходящият човек да бъде техен говорител. Всички, които са работили с него, го определят като невероятен, фантастичен и блестящ учен. Първоначално той се появява заедно с главния научен съветник на правителството сър Патрик Валанс, с премиера Борис Джонсън или някой министър. Но много бързо неговият спокоен и премерен подход за справяне с епидемията започна да се набива на очи, а също и желанието да разграничи чисто научните съвети от политическите решения, които се вземат.


Крис Уити изгуби голяма част от доверието на британците, след като страната даде най-много жертви в Европа. СНИМКА: РОЙТЕРС

Крис Уити никога не се изкуши да бъде емоционален или да прави лични коментари, въпреки че много често журналистите се опитваха да го ангажират с различни спорни казуси, включително със скандалното пътуване на личния премиерски съветник Доминик Къмингс на 400 км, за да кара карантина във фермата на баща си. Обикновено главният здравен инспектор отговаряше, че това са политически въпроси, а неговата роля е да дава научно обосновани отговори.

Това обаче не го спаси от вълната на недоверие, която заля щаба за справяне с коронавируса, след като Великобритания даде най-много жертви в Европа. Рейтингът на Уити, който през март бе 64%, сега е 35 на сто, а този на колегата му Валанс падна от 58 на 31 процента. Одобрението на Борис Джонсън, който едва бе спасен след заразяване с COVID-19, пък намаля от 45 на 39%.

Доверието към научния екип бе сериозно разклатено и от необмислено лично решение на един от членовете му. Професор Нийл Фъргюсън трябваше да подаде оставка като правителствен съветник, след като бе разкрито, че е позволил на омъжената си любовница да го посети два пъти, докато е бил в карантина след заразяване с коронавирус.

Постъпката на епидемиолога постави под съмнение разработения от него модел за разпространение на болестта, който принуди британското правителство да предприеме мерки за блокиране на страната в края на март. Професорът твърдеше, че ако това не стане, епидемията може да убие половин милион жители на Великобритания.

До момента се смята, че починалите са над 40 000 и тепърва в Обединеното кралство се въвеждат мерки като задължително покриване на устата и носа в обществения транспорт и 14-дневна карантина за пристигащи в страната. Причината е, че все повече експерти предупреждават за възможна втора още по-силна вълна на епидемията наесен.

Комитет от мъдреци водеше италианците през епидемията

ВИОЛИНА ХРИСТОВА, Рим

За разлика от Белия дом във Вашингтон, чийто консултант за епидемията от коронавирус е Антъни Фаучи, италианският премиер Джузепе Конте разполага с цял екип от “мъдреци”. В научния комитет, съветващ правителството за мерките около епидемията, влизат няколко видни вирусолози, инфектолози и имунолози. Благодарение на техните съвети Италия беше затворена, после полуотворена, а накрая и почти отворена в различните фази от епидемията. 

Какви да бъдат санитарните мерки, кога да затворят и отворят италианските домове и бизнесът, как и къде да се използват маски, кога и как да се правят тестове за антитела - за всяка от тези мерки премиерът ползваше съветите на групата експерти и учени, за да издаде указите със своя подпис. Те обаче бяха обявявани винаги лично от премиера Конте в директни предавания по телевизията и социалните мрежи.

Всяка вечер в 18 часа на пресконференция за медицинския бюлетин от деня, излъчвана директно по телевизията, до шефа на Гражданска отбрана Анджело Борели седяха по един-двама от научния комитет. Обикновено пред зрителите седеше Силвио Брузаферо, шеф на Висшия институт за здравеопазване и професор по хигиена и профилактика.


До шефа на Гражданска отбрана Анджело Борели (вдясно) седеше много често на пресконференциите Силвио Брузаферо, директор на Висшия институт по здравеопазване.

Другият най-често явяващ се на пресконференциите експерт беше Франко Локатели, шеф на Висшия съвет за здравеопазване и виден италиански хематолог и онколог. Третият “мъдрец” е Джузепе Иполито, научен директор на Националния институт за инфекциозни болести “Спаланцани”. Сред най-слушаните експерти са и Валтер Ричарди от Световната здравна организация, който беше номиниран за съветник на здравния министър, както и проф. Фабрицио Преляско, санитарен директор на института “Галеаци” в Милано и експерт по хигиена в Университета на Милано. Почти нямаше ден без медийна изява и за проф. Роберто Буриони, главния вирусолог на миланската болница “Сан Рафаеле”. Той предизвикваше най-много полемики с изявите си.

Много често обаче италианските учени пращаха противоречащи си едно на друго послания - като се започне от това дали да се използва маската навсякъде, и се стигне до нужно ли е масово тестване за коронавирус. Освен това област Венето си имаше собствен вирусолог - професора по микробиология от Университета в град Павия Андреа Кризанти, който пусна в действие собствена и много успешна стратегия за справяне с епидемията.

В розата от мъдреци се вписа и известната вирусоложка Илария Капуа, която оглавява институт за патогени на Университета във Флорида. Част от експертите, явяващи се непрекъснато в медиите, получават хонорари за това, както разкри в. “Фато куотидиано”. Вирусологът Роберто Буриони например беше непрекъснат гост на популярно токшоу по телевизията РАИ, за което получава хонорар.

Според вестника хонорар за включванията си по скайп от американския си университет взема и Илария Капуа - за 10 минути 2000 евро.

Според седмичника “Еспресо” Буриони отскоро не участва в медийни изяви, тъй като вече е ангажиран като консултант по реорганизирането заради новите хигиенни норми на колоси от сферата на модата и телекомуникациите срещу хонорари от порядъка на 200 хиляди евро.

Андерс Тегнел - авторът на шведското фиаско

Швеция също има своя епидемиолог - световна знаменитост, но за разлика от гръцкия си колега той се прочу най-вече с грешките си. Това бе единствената европейска страна, която възприе различен от другите подход. Там нямаше изолация и нищо не затвори - нито училища, нито заведения, нито паркове и градини. Хората ходеха на работа, икономиката не спря да работи. В началото този подход се ползваше със силна подкрепа от местното население, докато другите европейци можеха да излизат само на балкона.


Андерс Тегнел СНИМКА: УИКИПЕДИЯ

Тезата на архитекта на шведската антикоронавирус стратегия Андерс Тегнел бе, че е необходимо създаването на т.нар. стаден имунитет. Разчиташе се много и на индивидуалното съзнание и дисциплина на гражданите. Те бяха посъветвани да спазват социална дистанция и да не се смесват в групи от повече от 50 души.

Епидемиологът продължи да защитава тезата си, дори когато заразените започнаха да се увеличават взривоопасно, а в старческите домове масово измираха хора, оставени често без помощ, защото здравната система в страната се оказа неподготвена да ги поеме. През май Тегнел обяви, че не би имало голяма разлика, дори ако е била въведена строга карантина.

Продължи да упорства, дори когато върху него се изля поток от критики от специалисти. Оказа се също, че въпреки спестената на шведската икономика изолация тя понася не по-малко щети от другите държави поради тесните си връзки с тях. Така едва в началото на юни Тегнел за първи път призна публично, че стратегията му е била грешна и че цената се е оказала много висока. Коронавирусът погуби над 4800 души в Швеция, докато в Дания те са към 590, а в Норвегия - 239.

“Ако в началото на пандемията знаех това, което знаем сега, със сигурност щях да предложа по-строги мерки. Не толкова строги като в други страни, но все пак достатъчно твърди”, каза Тегнел пред националното радио. От своя страна министър-председателят на Швеция Стефан Льовен обеща да бъде създадена комисия, която да разследва как щабът е провел стратегията за борба с К-19.

Роденият в Упсала 64-годишен специалист по инфекциозни болести е завършил университета в Лунд. Той е човекът, който лекува първия в Швеция пациент с хеморагична треска, за когото има подозрения, че е болен от ебола. Три години е работил по програма за ваксиниране на СЗО в Лаос и продължава да сътрудничи с организацията при избухването на епидемия от ебола в Заир през 1995 г. Има докторат от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Ръководи мащабната програма за ваксиниране, когато Швеция се готви за епидемията от свински грип през 2009 г. От 2013 г. е главен епидемиолог на Швеция. Женен е и има 3 дъщери./24 часа

CHF CHF 1 1.81785
GBP GBP 1 2.17235
RON RON 10 4.04431
TRY TRY 10 2.27811
USD USD 1 1.65147