С не скрито наслаждение напоследък се коментира „нерадостното бъдеще“ на онези общински съветници, които са представители на малки партии във варненския общински съвет.Сериозна причина за тези прогнози обаче няма!
Напълно разбираемо е желанието на ГЕРБ да наложи свое сигурно мнозинство от съветници след местните избори, но въобще не е толкова сигурно, че ще им се разминат следизборните пазарлъци с по-малки партньори.

Първо, няма гаранция, че бъдещият кмет ще е от ГЕРБ. Факт е, че във Варна ГЕРБ играят сами за себе си и пласират във всички посоки внушения за сигурна победа на местните избори.
Обаче потенциална широка кметска анти-ГЕРБ коалиция е възможна.
Дали по темата ще се сложи похлупак или ще разисква, няма никакво значение.
Самото наличие на тази възможност е достатъчно – във Варна има не малко опитни политически играчи, които по един или друг начин ще съумеят да оползотворят подаръците на съдбата.

Второ! Въобще не е сигурно, че в бъдещия общински съвет ще има категорична доминация. Възможно е! Но не е сигурно.
Ама щяла била да падне бройката на съветниците? Даже и това не е сигурно, предвид факта, че на Избирателния кодекс му предстои оспорване в Конституционния съд.
Освен това, до местните избори има достатъчно време за формиране буквално на всякакви коалиции. При това не само между официално представените във варненския ОбС формации. Поне 5 са партиите, които НЕ вкараха през 2007г. съветник, но, ако тогава бяха направили коалиция помежду си, щяха да имат между 4 и 6 съветника. Разбира се, механичният сбор от изборни резултати от преди четири години не може да се счита за абсолютна гаранция за успех през 2011, но с какво са по-валидни гаранциите на ГЕРБ? През 2007 г. варненските гербери вкараха 9 съветници, въпреки прогнозите на куцо и сакато за... 12, за 14, че някои се бяха размечтали и за 18 съветника.

Трето! Незнайно защо всички забравят, че предстоят и не по-малко завързани президентски избори.
Не се знае и кой каква подкрепа ще получи от основните кандидати за президент. И обратното - кой кандидат-президент с кого на местна почва се е разбрал за подкрепа.Наливането на ресурс от София към провинцията вече се е случвало. Макар и с различна степен на успех! Най-банален е примерът с „деловите“ министерски визити и тържественото рязане на ленти, които по „случайност“ съвпадат с изборите. Ами бившите президенти? И БСП, и СДС имат свои екс-президенти. Публичната подкрепа за кандидат-кметовете от големите градове в България от страна на Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов съвсем не е за пренебрегване. Не малка част от успеха на адвокат Борислав Ралчев на местните избори през 1999г. например се дължи именно на широката обществена подкрепа на неговата кандидатура и на рамото, дадено му от президента Желев.

Четвърто! Не е ясно още зад кого ще застанат ключовите политически и икономически играчи от национален мащаб, големите PR агенции, социологическите агенции, медиите и т.н.
ГЕРБ не може да работи с всички социологически агенции накуп. Или с всички медии, без изключения. Няма как да забрани и конкуренцията.
В края на краищата, страхът може да блокира официалните канали на комуникация, но не може да спре неофициалния обмен на информация.
Или казано с думи прости, пазарът на влияние винаги е бил динамичен и няма причина да се смята, че точно за тази местни избори ще се закове само в една посока.

Така че, всички прогнози за това как ГЕРБ или ГЕРБ+ТИМ щели били безапелационно да доминират в бъдещия варненски общински съвет, са меко казано несериозни. Вероятно ще се представят добре. Може би групата им ще бъде най-голямата.
Но... може и да не може.
Антон Луков