Бившият вътрешен министър о.з. ген. Богомил Бонев проговори. И каза много истини за едно правителство, което според някои било най-успешното от 15 години насам. Около думите на Бонев тепърва ще се сипят коментари и ще се леят дебати. Една от истините на генерала обаче прозвуча, меко казано, зловещо. От екрана на "Всяка неделя" Бонев попита дали застреляният на остров Аруба наркотрафикант Поли Пантев е бил нещатен агент на бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов.

Според офицери от контраразузнаването това е напълно възможно. Навсякъде по света подобните служби не набират сътрудници сред комсомолци или бойскаути. Стремежът е да се вербуват хора тъкмо от престъпния свят, за да проникнат в него.

Правено е и у нас. Достатъчно е да си спомним за тримата нещатни сътрудници на друг един шеф на НСС - Арлин Антонов. Единият от тях - Петьо Петков, вече покойник, е криминален престъпник. Вторият се казва Веселин Маринов. Той е осъждан 4 пъти за различни престъпления, обвинен в убийството на бизнес дамата от Варна Татяна Тотева и застрелян през лятото на 2002 г. в центъра на Загреб. Третият е Николай Здравков-Пацо, също криминално проявен и също покойник. Тези хора са имали карти на нещатни сътрудници, подписани от Арлин Антонов. С тези документи "агентите" са имали неограничен достъп в НСС и са въртели куп далавери с банки и цигари.
Докато Антонов им е шеф, нито едно тяхно престъпление не е разкрито от контраразузнаването.

Случаят със сътрудника на Атанасов обаче е малко по-различен. Поли Пантев не е обикновен крадец от кримиконтингента, а един от босовете на подземния свят. И ако той наистина е бил агент на Атанасов, това означава само едно - че шефът на НСС е бил тясно свързан с престъпността, а не борец срещу нея.
Според източници на "Стандарт" все още има живи свидетели, които са виждали как ген. Атанасов влиза с кутия за обувки в наета под аренда бивша почивна станция край язовир "Искър". Арендатор на имота е Поли Пантев.

Едва ли тези свидетели биха си позволили да заснемат собствения си шеф в такава ситуация. А може и някой да го е сторил, но така и да не е успял да легализира информацията, без да бъде разкрит.
Има свидетели и за друго - Атанасов е ходил в пловдивското поделение на НСС и е искал да се съберат компромати за Бонев там.

В крайна сметка не се получава нищо и това личи от скалъпения от Атанасов доклад - без източници, без факти. Само слухове. Дори на непосветените в контрашпионажа е ясно, че докладът не е писан, за да види бял свят, а за да държи този или онзи министър в шах.

Иначе защо в документа ще липсват емблематични за корупцията по онова време имена. За сметка на това ген. Атанасов с охота тиражира слуха за Александър Божков и 10-те процента. По поръчка, разбира се. Сам не би успял да превърне НСС в политическа полиция.

Този провинциален борец срещу корупцията е включен в ръководния състав на МВР на 19 февруари 1997 г. Бившият шеф на РДВР-Разград на местна почва не е отбелязал осезаеми успехи в битката с престъпността. Никой тогава не очаква, че ще успее да се разгърне в национален мащаб. Така или иначе само той остава от първия екип на Богомил Бонев. Божидар Попов, Николай Радулов, о.з. ген. Люцкан Люцканов, Георги Георгиев си заминаха един по един. Атанасов оцеля. След като повече от година съвместяваше длъжностите на МВР-секретар и и. д. шеф на НСС, през октомври 1998 г. президентът Петър Стоянов най-после кандиса и издаде указ за назначаването на Атанасов за контраразузнавач № 1. Първата му работа е да освободи около 20 офицери, предимно от икономическото направление. Да не би случайно да разкрият нещо. Правото за това е дадено единствено на ген. Атанасов. И той го прави директно по телевизията. От екрана на националната медия шефът на НСС подробно описа цели секретни разработки на службата му. От време на време признаваше чистосърдечно, че няма никакви доказателства.

Атанасов, признай си и за доклада, и за Пантев.
Защото никой не е избягал от истината.

Екип на "Стандарт", 30 ноември 2004г.