Въпреки активните си опити, Доналд Тръмп не успя да развали отношенията между Пекин и Москва, пише Насер Зидан в изданието от ОАЕ "Ал Халидж". Русия и Китай продължават да координират действията си на международната сцена и в бъдеще, ако е необходимо, могат да сключат военен съюз, отбелязва авторът на статията.

Отношенията между Пекин и Москва имат свои уникални характеристики, които трябва да се вземат предвид, особено във време, когато светът преживява изключителни събития: нестабилност в международните отношения и криза между влиятелни големи сили. Бързото развитие на съвременните технологии превърна света в едно-единствено "глобално село", което изисква създаването на нов модел на сътрудничество, различен от моделите от миналите десетилетия.

Трудно е да се надцени влиянието на Русия и Китай върху международните отношения. Заслужава да се отбележи, че те не се противопоставят на други големи играчи на световната сцена. Въпреки нарастващия си военен потенциал, Пекин не се е отказал от дипломатическите и търговските аспекти на международната си дейност. И въпреки че Москва е загубила статута си на "основен противник на Съединените щати", тя все още има значителни стратегически предимства и продължава активно да разширява международните си връзки.

Председателят на КНР Си Дзинпин потвърди, че стратегическото партньорство е основата на отношенията между Китай и Русия, в съответствие с договора, подписан през 2019 г. Неговото присъствие на 80-годишнината от Победата в Москва на 9 май 2025 г. е значимо и изпраща ясен сигнал към Вашингтон. Това партньорство обаче все още не се е превърнало във военен съюз.

И макар "Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество" между двете страни да предвижда сътрудничество във всички области, включително военната, той не включва разпоредби за "взаимна отбрана".

Времето на посещението на Си Дзинпин в Москва със сигурност беше внимателно планирано. То се случи във време на активен политически диалог между администрацията на новия президент на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин. И двете страни имат свои собствени цели, които се опитват да постигнат чрез това взаимодействие. Досега обаче резултатите от този диалог са не впечатляващи и, може дори да се каже, имаха отрицателен ефект.

Президентът Тръмп безмилостно се опитва да влоши отношенията между Пекин и Москва. Той работи усилено, за да отдалечи Русия максимално от Китай, когото смята за основен съперник на Съединените щати в търговията, военните и други области. Президентът Путин обаче не е дал на Вашингтон нито един шанс да влоши отношенията му с Китай, въпреки желанието на последния да сътрудничи с новата американска администрация. Путин се възползва много от политиката на президента Тръмп, особено по отношение на продължаващия конфликт в Украйна.

По-голямата част от диалога между двете страни бе насочена към отслабване на украинския президент Володимир Зеленски. Москва не е направила никакви отстъпки по отношение на прекратяването на огъня или на конфликта, както искаше Тръмп. Дори неотдавнашният дълъг телефонен разговор между Тръмп и Путин беше напразен, както призна самият американски лидер.

Руският президент е поставил свои собствени условия за започване на мирни преговори с Украйна и е отказал да прави каквито и да било отстъпки. Въпреки това, нямаше разногласия между страните и Москва с готовност отговори на предложението на Вашингтон за възобновяване на третия кръг от директни преговори с Киев в Истанбул.

Обхватът на сътрудничеството между Русия и Китай е много широк, както и географската им граница, която надхвърля 4200 километра. Те постигнаха значителен успех в политическата, петролната и военната сфера. Обемът на взаимната им търговия към 2024 г. достигна 200 милиарда долара. Сътрудничеството им обаче има своите граници. Те нямат споразумение за взаимна отбрана, каквото например има между Русия и Северна Корея.

Не че не могат да сключат такова - те се опитват да предотвратят възобновяване на световната надпревара във въоръжаването. Подобно споразумение несъмнено би предизвикало безпокойство в Съединените щати, Япония и повечето европейски страни. И въпреки че двете страни бяха част от комунистическия лагер, между тях все още има различия, наследени от Студената война и разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Москва и Пекин обаче продължават да координират действията си в Съвета за сигурност на ООН и по други важни въпроси. Позициите им са сходни: подкрепят палестинската кауза и осъждат израелската агресия. Те подкрепиха резолюцията на Общото събрание на ООН, призоваваща за незабавно прекратяване на огъня в ивицата Газа. Русия и Китай също подкрепиха подобни резолюции, които бяха внесени в Съвета за сигурност на ООН, но не бяха приети поради вето на САЩ.

По време на 12-дневната война между Израел и Иран, и двете страни осъдиха израелската агресия, но не оказаха никаква подкрепа на Техеран, въпреки тясното сътрудничество между тях и близкоизточната страна.

Може спокойно да се каже, че Русия и Китай не се стремят към връщане към старата политика на съюзничество. Въпреки това, предвид контекста на техните отношения, не може да се изключи възможността за трансформиране на стратегическото сътрудничество във военен съюз, ако това стане необходимо поради настоящите обстоятелства.

Пекин е наясно, че Вашингтон се опитва да ограничи развитието му на всяка цена. Москва разбира, че ако Китай загуби в борбата срещу американските амбиции, рискува да бъде изолиран и да стане следващата жертва.

Превод и редакция: Епицентър.БГ