Автор: Антон Гицов

Кой и кога започна войната в Украйна?

За НАТО и ЕС отговорът на този въпрос (макар и не единодушен, но подкрепян от България) е ясен - войната започна през 2022 г. с не провокирана военна инвазия на Русия срещу Украйна.

Такъв отговор обаче поражда друг въпрос - защо Русия е нападнала Украйна? Да водиш война, при това не срещу не чак толкова слаб противник е скъпо удоволствие. В икономическо и финансово отношение, в загуба на войнишки състав и с тежки външнополитически последствия.

Тези, които обвиняват Русия за започването на тази война, имат следното обяснение: Русия при Путин иска да възстанови в някаква форма Съветския съюз, водена е от имперски амбиции, които целят не само окупацията на цяла Украйна, но дори, ако не й се даде нужен отпор, да окупира бившите съветски републики Литва, Латвия и Естония и да се устреми към покоряване и на страните от бившия Варшавски договор, като Румъния, Полша, Чехия, че даже и България.

Но такова обяснение поражда ред други въпроси. Споменатите държави, които някога са били в източноевропейския комунистически блок под контрола на Москва, днес са членки на НАТО, и един опит да бъдат нападнати от Русия би бил безразсъден, и би довел до война между Русия и НАТО, която Русия не би могла да спечели. Такава война, не би донесла никакви облаги за Русия, а и не би имала подкрепата на руския народ и обществеността. Историята показва, че колкото и да е могъща една държава, ако се въвлече в завоевателна война, без подкрепа на населението, тя логично я губи. Така стана във Виетнам, където могъщата американска армия претърпя загуба, защото американското общество не подкрепи тази война. Така стана и с военната инвазия на Съветския съюз в Афганистан, която руският народ не подкрепи.

И още един въпрос, без отговор: Ако Русия иска да възстанови в някаква форма бившия Съветски съюз, защо не предприема подобни действия срещу такива бивши съветски републики, като Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Молдова, Грузия и Армения, а е избрала такава корава цел като Украйна?

Ето какъв отговор дават на въпроса кой и кога започна войната, видни европейски и американски политици и анализатори.

Люк Фери, френски философ, бивш министър на образованието по времето на президента Жак Ширак:

„Войната не започна през 2022 г., тя започна през 2014 г. Това е войната в Донбас и накрая Русия се намеси, за да защити рускоезичните общности в Донбас където има 15 хиляди убити от украинска страна. Войната в Донбас започна през 2014 г., когато беше революцията на Майдана. Порошенко започна тази война срещу рускоезичните общности в Донбас, които се обявиха за сепаратистки републики. Той формира десетина частни милиции, сред които прочутият батальон “Азов”, който е напълно антисемитски и расистки и който е облечен в униформи на нацистки войници и има нацистки отличителни знаци. Тази война продължи между 2014 и 2022 г. И всичко това, защото ние, европейските кретени, не бяхме способни да наложим мира между тези две братоубийствени нации, те са братя“.

Джон Миършаймър, виден американски политолог, професор в Чикагския университет:

„Войната в Украйна беше провокирана от Запада и особено от САЩ. Основната причина за конфликта беше решението на НАТО да включи Украйна в алианса - нещо, което практически всички руски лидери възприемаха като екзистенциална заплаха, която трябва да бъде елиминирана. Няма никакви доказателства отпреди 24 февруари 2022 г., че Путин е искал да завладее цяла Украйна и да я включи в Русия. Няма и следа от доказателства, че Путин е обмислял завладяването на която и да е друга страна в Източна Европа. Това едва ли е изненадващо, предвид факта, че руската армия не е достатъчно голяма, за да завладее дори цяла Украйна, камо ли да се опита да завладее балтийските държави, Полша и Румъния. Освен това всички тези държави са членове на НАТО, което почти със сигурност би означавало война със Съединените щати и техните съюзници... В месеците преди началото на войната Путин се опита да намери дипломатическо решение на зараждащата се криза. На 17 декември 2021 г. Путин изпрати писмо до президента Джо Байдън и шефа на НАТО Йенс Столтенберг, в което предложи решение на кризата, основано на писмена гаранция, че Украйна няма да се присъедини към НАТО и близо до руските граници няма да бъдат разполагани настъпателни оръжия. Това показва, че той се е опитвал да избегне войната. Съединените щати, от своя страна, отказаха да преговарят с Путин. Изглежда, че не са били заинтересовани да предотвратят войната“.

Американският посланик в Русия Уилям Бърнс в грама от 1 февруари 2008 г. до Държавния департамент и министерството на отбраната и до щаб- квартирата на НАТО:

„Във връзка с намерението за членство но Украйна в НАТО, руският външен министър Лавров и други високопоставени лица в Москва изразяват остро несъгласие, подчертавайки, че Русия ще разглежда разширяването на НАТО на изток като потенциална военна заплаха. Следва да се има предвид, че членството на Украйна в НАТО е "емоционален и невралгичен проблем" за Русия... Същото се отнася и до самата Украйна, където е възможно да се стигне до вътрешна гражданска война, поради нежеланието на руското население там за присъединяване към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси“.

Стивън Брайън, бивш старши директор в Комитета за външни отношения към американския сенат, бивш висш служител на Пентагона:

„Това, което руснаците искат е НАТО да не се разширява на Изток и така да се превърне в заплаха за Русия. Факт е, че не Русия е заплаха за НАТО а обратното. И ние измисляме такива глупости, че трябва да ги спрем да не нападнат Естония, Литва и Латвия! И същото за Румъния, че и за Полша. Аз мисля, че цялата тази украинска работа e фиаско от страна на НАТО, от страна на лидерите на Европа и САЩ. Между другото, възниква и въпрос - след разпускането на Варшавския договор, дали имаше валидна причина остави съществуването на НАТО?.

Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет, съветник на трима генерални секретари на ООН:

„Администрацията на Байдън многократно използваше термина „Непровокирана война“ от страна на Русия. Но е факт, че всъщност имаше две провокации. Първата беше намерението на САЩ да включат в НАТО Украйна и Грузия и така да обкръжат Русия в черноморския район със страни членки на НАТО (Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия). Втората провокация беше ролята на САЩ в инсталирането на русофобски режим в Украйна, чрез преврата срещу президента Виктор Янукович през 2014 г. Тогава започна войната, а не през 2022 г., както се опитват да ни убеждават американското правителство, НАТО и лидерите на G-7.

Архивите недвусмислено показват, че американското и германското правителство многократно уверяват руският президент Михаил Горбачов, че след разпускането на Варшавския договор НАТО няма да се придвижи "даже и на един инч" на изток.

Проф. Сакс още пише още: „Американските дипломати и украинските лидери много добре знаеха, че разширяването на НАТО на изток може да доведе до война. Големият американски държавник и друг бивш посланик на САЩ в Москва Джордж Кенан нарече това разширяване "фатална грешка".

В България са малцина авторитетните политици и наблюдатели, които се осмеляват или си позволяват да се присъединят открито към мнението на горе цитираните американски и западни политици и анализатори за това кой, кога и защо започна войната в Украйна. Те знаят, че незабавно ще бъдат обвинени, че са путинофили, а и централните медии също се стремят да се съобразяват с управляващите.

Но наскоро с авторитетно мнение излезе Бойко Коцев -  бивш постоянен представител на България в ЕС, дългогодишен посланик в Русия, бивш заместник-министър на вътрешните работи. Ето неговото мнение за причините за войната в Украйна:

"Конфликтът произтича от разширяването на НАТО, събитията след Майдана, неизпълнените Мински споразумения и перспективата Украйна да се превърне във военна платформа срещу Русия. Принципът „Right to Protect“ възниква с американската интервенция в Гранада през 1978 година, когато САЩ оправдават военните действия с необходимостта да защитят свои граждани и местно население, застрашено от вътрешнополитически събития. Този казус създава нов модел на поведение в международното право - възможност външна сила да се намеси под претекст за защита. Именно върху този американски прецедент стъпва Русия, следвайки същата последователност от юридически действия: референдум, формиране на субектност, искане за защита и интеграция. Разликата е само в това кой прилага модела, не в самата процедура."

Това са фактите, на които би трябвало да се опират българските управляващи, в определянето на позицията ни по  руско - украинската война. А тя е проста, и вече артикулирана от новият американски президент Тръмп: Режимът на Зеленски трябва да се откаже от всякакви планове Украйна да стане член на НАТО, защото именно тези планове са станали причина за войната, в допълнение към репресиите срещу рускоезичните области в Източна Украйна. Но позицията на българското правителство, странно на думи подкрепя усилията на американския президент за слагане на край на войната, но без да подкрепи неговата позиция, че губещата войната страна Украйна, трябва да направи компромиси, включително по отношение на териториални отстъпки засягащи рускоезичните области. България с присъедини към т.н. коалиция на желаещите и лидерите й Страмър, Макрон и Мерц, която предизвиква раздразнение в САЩ с натиска върху Зеленски да не бъде отстъпчив при преговорите с американския президент и българското правителство продължава да подкрепя позицията на европейските поддръжници на продължаване на войната, чрез оказване на икономическа, финансова и военна помощ на Украйна, с илюзионната цел тя да постигне на бойното поле такова предимство, че да бъде в състояние да налага своите искания при едни мирни преговори.

В тази връзка Пиер Льолуш, бивш държавен секретар на Франция по европейските въпроси и бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО казва: „Продължаваме да се заблуждаваме, поддържайки илюзията, че ще спечелим тази война или, че ако не я спечелим, ще трябва да се бием срещу Русия в Естония или Полша след пет години!“.

Изкуството във външната политика е, да предвиждаш и вървиш в крак със събитията, а не след тях.

Както изглежда, българските управляващи все още не са овладели това изкуство.