Антон Гицов

Si vis pacem, para bellum - Ако искаш мир, готви се за война, гласи известната латинска сентенция, приписвана на Платон

В историята има много примери за това, че държави, които са искали мир, но не са се готвили за война, са платили висока цена за това. След Първата световна война победителките Франция и Великобритания са си затваряли очите пред превъоръжаването на Германия след идването на Хитлер на власт. Великобритания и особено Франция не са се готвили за война, пожертвали са Чехословакия и Полша, но не им си е разминало без война. Неподготвен за война се е оказал и Съветският съюз, Сталин е бил готов на всякакъв мир с Германия, резултат на който е пактът Рибентроп-Молотов.

По време на Балканските и Междусъюзническите войни България е имала силна армия, готвела се е за война, защото е била заобиколена от силни врагове, и е загубила тези войни само заради грешните решения на натрапения ни цар Фердинанд.

Българската армия е била относително силна и по време на Втората световна война. След безумното решение на българските управници да обявят война на САЩ и Великобритания, София и български градове са подложени на бомбардировки от американски и британски бомбардировачи. България обаче разполага със свои ескадрили от изтребители, които успешно защитават родното небе.

По време на Студената война и противопоставянето между НАТО и Варшавския договор България е прифронтова държава, граничи с две натовски страни - Турция и Гърция, и е имала силна армия, подготвена за война, което е обезпечавало мира, що се отнася до Южния фланг на Варшавския договор. Към 70-те години нашите ВВС разполагат с близо 600 самолета, сведени в авиационни корпуси и дивизии и с мощни танкови и артилерийски подразделения.

След разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор българската икономика е подложена на разпад, който засяга и българската армия.

В първите десетилетия на демокрация и мир в Европа България е в периферията на НАТО, не сме обградени от враждебни държави и няма необходимост от наливане на масивни средства в отбраната, страната има да решава много по-важни социални и икономически проблеми. Опасност от война, в която страната ни да бъде въвлечена, няма.

След разпадането на Съветския съюз обаче светът става еднополюсен, контролиран от единствен хегемон - САЩ, Китай тепърва ще почне да се възражда, Русия при президентството на Елцин е „велика сила“ на хартия, но тя не губи своя потенциал, благодарение на огромната си територия, природни богатства и население.

Тогава в политическите кръгове в САЩ се взима решение, да не се допусне възраждането и отново като велика сила, и за целта спрямо нея да се приложи хватката на „анакондата“- задушаване от всички страни със страни членки на НАТО и техни бази, а в по-далечен план и разчленяването на тази многонационална държава.

Плановете са за разделяне на Русия на части, под форма на „балканизация“, разпадане и дезинтеграция.

Тези планове на САЩ и на подчинените им най-мощни и агресивни страни от НАТО обаче са осуетени от идването на власт в Русия на Владимир Путин.

Той има подкрепата на политическите, военните и влиятелни икономически кръгове, които подкрепят стремежа му да възвърне статута на Русия като велика сила, има подкрепата и на обикновения руски народ, който вижда заплаха за националната си сигурност в обкръжаването на Русия със страни членки на НАТО.

Постепенно към НАТО са привлечени всички бивши страни от Съветския блок, дори такива съседни като Литва, Латвия и Естония и се пристъпва към привличане към НАТО на такива ключови страни като Грузия и Украйна.

През 2024 и 2005 г. в Украйна е провокирана т.нар. Оранжева революция, събитие, което руснаците възприемат като опит на САЩ да присъединят Украйна в НАТО и така да поставят основите на дезинтеграцията на Русия.

На Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. Путин отправя предупреждение, че Русия няма да приеме разширяването на НАТО до границите на Русия. Дори самият Елцин, така харесван на Запад, се обявява срещу разширяването на НАТО на Изток, това прави и Горбачов, който е обвиняван за разпада на Съветския съюз.

Въпреки това през 2008 г. САЩ и НАТО обещават членство на Украйна и Грузия в НАТО. През 2008 г. проамерикански режим в Грузия взима решение страната да се присъедини към НАТО - решение, подкрепяно от САЩ, като целта е Русия да бъде обкръжена в Черноморския регион - стара идея на Британската империя от преди 170 годни. Този опит е пресечен от Русия, която изпраща свои войски в тази страна.

През 2014 г. в Украйна е извършен преврат и на власт идва про-американско и пронатовско правителство, което заяви желание за присъединяване на Украйна към НАТО. На 22 февруари 2022 г, дни преди войната да започне, Путин заяви: Ние категорично се противопоставяме срещу членство на Украйна в НАТО, защото това представлява заплаха за нас.

През последните три години към НАТО бяха привлечени и Финландия, от територията на която през Втората световна война немски войски нападнаха Съветския съюз, както и Швеция, която въпреки неутралитета си пред Втората световна война снабдяваше нацистка Германия с така необходима желязна руда.

Руско-украинската война, започнала на 24 февруари 2021г. като „специалната военна операция“ на Русия срещу Украйна, много бързо прерасна в „прокси“ война фактически от НАТО срещу Русия, посредством предоставяне на режима на Зеленски на огромна финансова, икономическа и военна помощ.

САЩ и НАТО се водеха от разбирането, че Русия няма да издържи такава продължителна и скъпоструваща и война, и евентуално ще признае поражение.

Но на власт в САЩ дойде републиканската партия с президент Роланд Тръмп, който осъзнавайки, че Украйна не може да спечели войната, определи тази война като авантюра, струваща скъпо на американските данъкоплатци и преустанови на практика огромната помощ, която преди него САЩ предоставяха на Украйна.

Тръмп обвини едновременно Зеленски и Путин в неспособност да сключат мирно споразумение и ловко използва този аргумент за да наложи санкции срещу Русия по отношение на износа и на газ и петрол за Европа и други страни, като едновременно заплаши със санкции тези страни, които купуват руски газ и петрол, предоставяйки им алтернатива - да купуват тези енергийни суровини от САЩ, макар и на завишени цени.

Същевременно той заяви на страните членки на НАТО, че ако искат да продължават да подпомагат Украйна с оръжия, могат да се снабдяват с такива от САЩ, и постави също условие те да повишат военните си разходи на 5% от вътрешният им брутен продукт, така както правят САЩ.
Какво е положението днес?

Вече е очевидно, че Украйна губи войната, и че Америка отказва да участва във финансирането ѝ. За президента Тръмп е безразлично дали Русия ще спечели войната, той приема, че при един мирен договор Украйна ще трябва да отстъпи рускоезичните територии - Донбас, Запорожието и Херсонската област, и че Украйна няма да стане член на НАТО - Тръмп дори вече е изказвал мнението, че такъв изход на войната е неизбежен.

След което за САЩ ще се отворят нови възможности за изгодни търговски отношения с Русия, а и с Украйна.

Но такъв изход е неприемлив за такива европейски лидери на натовски страни, като Страмър, Макрон, Мерц, полският премиер Туск, да прибавим и председателката на ЕС Урсула дер Лайен - те са заложили в тази война своят авторитет, отказът им от руски енергийни суровини и изливаната огромна помощ на Украйна е довел до рецесия в страните им и на тях ще им бъде потърсена сметка за провала на тяхната политика, довела до икономическа стагнация.

И те продължават да са се вкопчили в илюзорната надежда, че Русия, може да бъде поставена на колене и без американската помощ, и за тази цел отиват на увеличение на военните разходи, като проява на заплаха към Русия и предупреждение, че те няма да допуснат поражение на Украйна, дори ако се стигне до директна война с Русия.

Оправданието поднасяно на населението в тези страни е, че Русия няма само да се задоволи само с победа и окупация на Украйна, но ще продължи военната си експанзия и на запад.

Затова Европа започва да се милитаризира и тази вълна на милитаризация вече залива и България. И българските „ястреби“, започват често да цитират фразата че „ако искаш мир, се готви за война“.

Думите са подкрепени обаче и с харчене и ангажименти за въоръжения за милиарди.

Ето равносметката:
- България плати 2.2 млрд. долара за 16 американски изтребители F-16, 1,2 млрд. долара бронирани машини "Страйкър купи бронирани машини "Страйкър" за 1,2 млрд. долара, 1 млрд. лева за два военни кораба , а Държавния департамент на САЩ одобри България да купи противокорабен ракетен комплекс NSM (Naval Strike Missile) и свързано с него оборудване за около 620 милиона долара.

България е поискало да купи комплекса от три многофункционални системи за разпределение на информация Link-16, тактически морски ударни ракети, мобилни центрове за огневи контрол, транспортни превозни средства за зареждане, приемник на глобалната система за позициониране; пултове за обучение на оператори.

Водят се преговори за сделки за стотици милиони за трикоординдатни радари, за ПВО система "Ирис", за самоходни френски гаубици "Сезар".

В страната ни гостува най-висшия военен шеф на НАТО председателят на Военния комитет адмирал Джузепе Каво Драгоне, посещение свързано с проектите за изграждане база в района на Кабиле и Безмер, както и с изграждането на бързи коридори за военна мобилност на НАТО.

Там се предвижда изграждането на многонационален дивизионен щаб, в който първоначално да бъде разположена съществуващата бойна група на НАТО, която да може да се разгръща при нужда до бригада и дори дивизия.

Мястото е избрано заради близостта до летище, пристанище и полигон „Ново село“, както и заради съществуващата железопътна и шосейна инфраструктура. Очаква се обектът да струва поне 100 млн.евро.

На 23 юли Министерският съвет е одобрил заявление от страна на България за искане по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа на заем между 2,7 и 3,06 млрд. евро заем за закупуване на нови оръжия за ускорено превъоръжаване на армията.

В ход е ускорена милитаризация на страната очевидно с антируска насоченост, без на обществото да е предоставено рационално и смислено обяснение. Такава милитаризация е оправдана, ако е застрашена националната ни сигурност, а тя не е. Заобиколени сме от Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Македония, страни, които с нищо не застрашават националната ни сигурност.

На 3 юни 2025 г. министърът на  отбраната Атанас Запрянов заяви на форум в София, че военните разходи трябва да се увеличат, защото „Русия е най-сериозната и пряка заплаха за евроатлантическата сигурност, трябва да сме готови да се справим с дълготрайна нестабилност.

Това важи с особена сила за регионалната ни сигурност в Черно море и в Югоизточна Европа“. Но такова оправдание е куха фразеология, защото нито той, нито българския премиер и българските „ястреби“ не поясняват защо и как, по какъв начин, и с какви действия Русия заплашва „евроатлантическата солидарност“ и как България чрез превъоръжаване ще се справи с някаква химерна „дълготрайна нестабилност“.

И най- важното - как и защо чрез превъоръжаване ще защитим регионалната си сигурност в Черно море и Югоизточна Европа?

България както личи се готви за война, но в случая не важи максимата „ако искаш мир, готви се за война“. България не е заплашена от Русия, няма никакви доказателства за това Русия да застрашава националната ни сигурност.

Обратното, милитаризацията на България, наличието на американските и натовски бази у нас, непрекъснатите натовски военни учения в Черно море с българско участие и значителната финансова и военна помощ, която оказваме на Украйна във войната и с Русия, се възприемат от тази велика сила като български принос в заплахата за нейната национална сигурност.

И при една конвенционална война - не смеем дори да си помислим за ядрена - България ще стане мишена, лесно уязвима и никакви американски самолети, кораби и други въоръжения, няма да и помогнат. Ако българските управници проумеят това, за да запазят мира с Русия, е най-разумно да не се готвят за война.

И да не забравят българската поговорка, че когато атовете се ритат, отнасят го магаретата.