"Днес в Европейския парламент, пред бюста на достойния българин Атанас Буров, осъден от противоконституционния „Народен съд“, а по-късно убит в Пазарджишкия затвор, колеги евродепутати и сътрудници, отдадохме почит на невинните жертви на комунистическия режим у нас. Г-н Буров е министър без портфейл в правителството, което прави последен опит да предотврати нападението на Съветския съюз срещу нашата страна."

Това написа в личния си профил във фейсбук евродепутатът от ЕНП/СДС доц. д-р Александър Йорданов.

Ето какво още пише той:

Днес в Европейския парламент, пред бюста на достойния българин Атанас Буров, осъден от противоконституционния „Народен съд“, а по-късно убит в Пазарджишкия затвор, колеги евродепутати и сътрудници, отдадохме почит на невинните жертви на комунистическия режим у нас. Г-н Буров е министър без портфейл в правителството, което прави последен опит да предотврати нападението на Съветския съюз срещу нашата страна. Произнесох следното слово:

Уважаеми колеги,

днес отдаваме почит на жертвите на комунистическия режим у нас. На този ден преди 79 години са произнесени първите смъртни присъди от антинародния „Народен съд“. И още същия ден са изпълнени. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са разстреляни 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали – повече, отколкото България е загубила през трите войни, които води през XX век и 8 царски съветници. Унищожените непосредствено след 9.9.1944 г. българи са над 30 000. До края на 80-те години са избити още над 180 000.

Цяла нощ наблюдава и контролира екзекуциите Цола Драгойчева, представител на ръководството на БКП. По-късно споделя цинично: „Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел.”

При разстрелите е ползван съветски „челен опит” – пистолетен изстрел в тила. След което известният професор хирург Александър Станишев проверява пулса на убития и установява неговата смърт. През живота си той е извършил над 28 000 операции. Има над 100 научни труда, член е на 20 научни академии и дружества, почетен доктор е на три университета – Хамбург, Варшава и Берлин. Убиват го последен. Убиецът е Лев Главинчев.

Разстрелян е Иван Вазов, племенник на писателя Иван Вазов, защото е имал „нещастието” да бъде само една година министър на търговията, промишлеността и труда. Убит е Борис Колчев, основател на Държавното железопътно училище. Бил е за кратко министър на железниците, пощите и телеграфите. Разстрелян е министърът на образованието проф. Борис Йо̀цов - виден юрист и литературен историк. Мръсниците разстрелват и агронома Димитър Кушев, който само за една година е бил министър на земеделието. Екзекутиран е и Димитър Шишманов - известен български писател, външен министър от 1943 до 1944 година, син на основателя на Софийския университет проф. Иван Шишманов – учен от световна величина. Разстрелян е и Иван Бешков - министър на земеделието и държавните имоти, брат на големия български художник Илия Бешков, един от организаторите на кооперативното движение у нас. Убит е и генерал Теодоси Даскалов - министър на войната в периода от 1938 до 1942 г., племенник на големия наш просветител и революционер Бачо Киро и противник на съюза на България с Германия. И последен пример: Иван Батембергски, председател на Българската национална спортна федерация. Той е спасява от депортация в лагерите на смъртта Илеш Шпиц – треньор на скопския футболен отбор "Македония". За „награда” му разбиват главата с приклад още пред Съдебната палата. Интернират в Добруджа петгодишната му дъщеря Илиана като "враг на народа”!

И няколко думи за престъпния „Народен съд“.

Това е „извънреден съд”, ползващ незаконно конституционните понятия „народ” и „съд”. Защото Търновската конституция, която все още е била в сила в този период, забранява създаването на извънредни съдилища по никакъв повод и под никакво наименование. Всички произнесени от този терористичен „съд“ „присъди” са окончателни и не подлежат на обжалване, а смъртните присъди се изпълняват веднага. Издават се и „присъди” на вече убити „подсъдими”.Имотите и имуществото на всички осъдени са конфискувани, при положение, че според Търновската конституция „правата на собственост са неприкосновени” и конфискуването на имот се забранява.

Само за около 100 дни са организирани 135 масови "съдебни" процеса в цялата страна, т.е. повече от един съдебен процес на ден. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от тях са повдигнати обвинения, съдбата на останалите е неизвестна. Издадени са 9 550 присъди. На смърт са осъдени 2 730 души. 305 български граждани получават присъда „доживотен затвор”.

Произнесените присъди се планират в Москва. Там се уточнява и „бройката”. За тях е отговарял съветският гражданин Георги Димитров, бъдещ премиер на Народна република България.

През 1998 г. Конституционният съд излезе с решение №4, в което определи, че т.нар. „Народен съд” „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата”. Той, както се твърди в решението, „е един извънреден съд”, чиито „присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“

Позорно е, че сред убийците е имало и творци на словото.

Комунистическият поет Павел Матев се е гордеел с участието си в екзекутирането на седем осъдени на смърт „народни врагове”. Ето част от разказа на неговия другар Пенчо Калинов, който разказва : „С Павката ... взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място..... Те как само ни се молеха! После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли...”. Но отминава болката от мазолите и Матев става „нов човек”. Прописва любовни стихчета. По тях песни пеят Емил Димитров, Лили Иванова и Богдана Карадочева.

Димитър Методиев, друг комунистически поет, ръководи в покрайнините на Белово и село Сараньово (Септември) убийствата на 20 „врагове на народа”. По-късно става сътрудник на Тодор Живков и пише речите му.

Веселин Андреев, авторът на „Партизански песни”, преди да се самоубие през 1991 г. оставя следната бележка: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите!” Приемам, че е искал да си отиде от живота като човек, а не като комунист.

Комунистите създават и 86 концлагера в България, т.е. на глава от населението много повече от концлагерите създадени от Германия и в Съветския съюз. Позорно е, че все още у нас има паметници на комунистически терористи. Градове и села, улици и площади, училища, читалища, заводи, кооперативни стопанства все още носят техни имена. Отдавна е време за промяна. Защото тяхното съществуване позори държавата ни и говори лошо за народа ни. И възпитава в антибългаризъм младото поколение.

Поклон пред достойните българи, жертва на престъпния комунистически режим у нас! Вечна им памет!