Гражданите очакват от Сметната плата гаранции за сигурност, че не се злоупотребява с данъците им и да се налагат по-строги санкции при злоупотреби с бюджетни средства. Това показват данните от проучване на агенция "Тренд", проведено в периода 13-20 септември 2025 г. сред 1001 пълнолетни граждани. Интервютата са проведено по метода "лице в лице".

Около 52% от анкетираните свързват Сметната палата с функцията й "да проверява как се харчат всички държавни пари". Според 37 процента това е институция, независима от изпълнителната власт. 17% от анкетираните идентифицират одитната агенция с функцията й да проверява финансовата отчетност на партии и коалиции.

На въпроса кои организации контролира Сметната палата, най-голям дял (42%) отговарят, че това са общините и държавния бюджет, министерствата (40 на сто), Народното събрание, Министерски съвет и Администрацията на Президента (36 на сто). Интерес представлява фактът, че 28 на сто от респондентите свързват Сметната палата с контрола върху политическите партии.

Най-много от респондентите (32%) свързват Сметната палата с медийно отразените случаи на финансови нарушения, открити при нейни одити. На второ място (23 на сто) се нарежда темата за контрола върху финансирането на предизборни кампании, дарения и субсидии за политическите партии.

Близо 58% от българите очакват Сметната палата да осигури сигурност на данъкоплатците, че не се злоупотребява с парите им. Над половината запитани (52%) споделят мнението, че трябва да има по-сериозни санкции при незаконно използване на бюджетни средства.

Около 44 процента от анкетираните посочват, че Сметната палата трябва да прави повече одити в сферата на местното развитие и общините. Втората най-често посочвана област е индустрията и енергетиката (40%) - обществото очаква одитната институция да бъде гарант за прозрачност в управлението на държавните предприятия и инфраструктурните проекти в тази област. Трето място заема социалната политика (36 на сто). Това отразява чувствителността на хората към начина, по който се разпределят социалните помощи, пенсии и средства за уязвими групи. Правосъдието също е сред приоритетите (31 процентни пункта).

Близо 1/3 от респондентите (30%) споделят мнението, че изкуственият (AI) интелект ще е от ползва за одитите на Сметната палата. Други 25% смятат, че изкуственият интелект генерира информация и изводи, но е необходимо отново да бъдат проверявани от човешки фактор. Едва 6 на сто са на мнение, че изкуственият интелект може напълно да измести одиторите.

Общо 48 на сто изразяват положителна прогноза за трансформационната роля на AI, 11 на сто очакват ограничено влияние, а 8% са напълно скептични. 44% от хората обаче са на мнение, че с помощта на изкуствения интелект Сметната палата ще може много по-бързо и ефективно да извършва своите одити.

Респондентите виждат подобряването на дейността на Сметната палата в следните области: автоматичен анализ на големи масиви от данни (42%); засичане на нередности и рискове в реално време (38%); подготовка на отчетите и докладите (20%); повишаване на прозрачността (16%); комуникация с институции и граждани (11 на сто).

Липсата на човешка преценка е определяна от най-много респонденти (34%) като потенциален риск при използване на ИИ в дейността на контролни институции. На второ и трето място са злоупотребата с данни (27%) и възможни грешки в алгоритмите. Комбинацията от тези три риска показва, че основните обществени притеснения са както технологични, така и етични. 17% виждат опасност от недостатъчна прозрачност на процесите, а 11 на сто - от нарушаване на правата на проверяваните лица.