Александър Йорданов: У нас лустрация нямаше, защото така реши Иван Костов

Избрано 14.08.2023 11:55 Снимка: ДНЕС+

Александър Йорданов: У нас лустрация нямаше, защото така реши Иван Костов

"У нас лустрация нямаше, защото така реши Иван Костов". Това е част от коментара по темата с лустрацията от страницата на евродепутата от СДС в групата на ГЕРБ-СДС Александър Йорданов.

Ето и пълния текст:

"ЧИТАЛНЯ: "ЛУСТРАЦИЯТА. КАКВО ВИДЯХ С ОЧИТЕ СИ."

Августовските горещи препирни за съдбата на струпището, наречено по народному МОЧА, както и меракът на бившите от ДС и техните наследници да си имат свой кмет на София, отново върна в публичното пространство темата за лустрацията. И си припомних една публикация на първия главен редактор на в. "Демокрация" Йордан Василев. С него дълги години бяхме колеги в Института за литература при БАН, а съдбата ни събра и в 7-то Велико народно събрание и в 36-то Народно събрание, където Данчо бе известно време председател на Комисията по национална сигурност. Със съпругата му Блага Димитрова, известната наша поетеса и вицепрезидент, също имах добри отношения. Писал съм за нейни книги, а и бях първият критик, който похвали романът й "Лице" във в. АБВ. Успях да го сторя преди той да бъде отстранен по височайша заповед от книжарниците. По-късно Блага ми го подари с посвещение: "На Александър Йорданов - първият критик на "Лице" - дар от сърце!"

Ще предам споделеното от Йордан Василев за несъстоялата се у нас лустрация. За първи път този му разказ бе публикуван в седмичника "Демокрация", на който имах честта да бъда главен редактор през 2012-2013 г. Но преди това няколко мои "неудобни" думи.

Темата за несъстоялата се у нас лустрация на кадрите на бившата комунистическа Държавна сигурност е част от голямата тема за неосъществената декомунизация в държавата ни. И не става дума само за присъствието в живота ни и до днес на символите на престъпния комунистически режим и неговите московски господари - окупатори и в определен смисъл колонизатори на България, видно от паметниците на тяхната армия в центъра на столицата, в Пловдив, а и в много други наши градове. Става дума затова, че комунистическите и ДС фамилии присъстваха доминиращо през прехода в държавното и общинското управление на страната и пак те са тези, които забогатяха неимоверно при "смяната на системата". Днес те са олигарсите на България и те налагат своите интереси дори на партии, които се афишират като демократични.

А у нас лустрация нямаше, защото така реши лидерът и премиер на СДС в периода 1997-2001 г. Иван Костов, който наложи политиката на "национално съгласие" с провалилите се тотално в управлението социалисти. И вместо бившите номунклатурни и ДС кадри да бъдат лустрирани те бяха наградени с възможността да станат първи приватизатори на държавната собственост, да станат собственици на банки и бизнеси, да станат биг босове. Това бе българският модел на "декомунизация", заимстват от Русия - довчерашните борци срещу капитализма и техните наследници за нула време станаха първи капиталисти. А днес те вече са и "честни бизнесмени", и още "по-честни" олигарси. Обслужен бе икономическият и финансов интерес на червената и ДС номенклатура, затова и до днес тя е така цинично арогантна. В нея са големите пари. Връх на този цинизъм в наши дни е издигането от ПП и ДБ за кмет на София на лице, което изцяло символизира голямата измама на прехода в резултат на липсата на лустрация у нас.

Но за всичко това съм писал многократно. Сега е важно да прочетете мнението на Йордан Василев, изразено на страниците на "Демокрация" през 2013 г. Тогава той всъщност сподели откъс от подготвяната от него книга „Това се случи пред очите ми“. Приятно четене.

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: ЛУСТРАЦИЯТА

"В подготвяния от правителството Закон за администрацията в началото на ноември 1998 г. за първи път се съдържаха т.нар. лустрационни текстове. В пресата се появиха сведения, че Петър Стоянов не е съгласен с тях. Това внесе объркване, помня го много добре, в средите на СДС. Никой не се съмняваше в отношението на Петър Стоянов към бившите комунисти, но да си призная аз също бях много учуден – какво се случваше?

Президентът е един от първите в държавата, който си дава ясна сметка за дълбоките процеси, които текат под повърхността. На повърхността всичко беше ясно и даже празнично: в България се въвеждаха правилата на свободната пазарна икономика, което всички десни избиратели искаха, чрез приватизацията лошо управляваната държавна собственост трябваше да премине в ръцете на нови и далеч по-отговорни частни стопани.

ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО ТОГАВА НИКОЙ НЕ ЗАДАДЕ ОБАЧЕ БЕ В ЧИЙ ИНТЕРЕС СЕ ПРАВИ ТОВА.

Впрочем, задаването на такъв въпрос към онзи момент би било неприлично – та нали в България току-що бе свалено омразното правителство на БСП и страната се управляваше от спечелилият не само парламентарно мнозинство, но и народната любов Съюз на демократичните сили начело с Иван Костов.

Към онзи момент обаче президентът Стоянов е бил сериозно обезпокоен от начина, по който се прави приватизацията. На широката публика ловко бе поднесена тезата, че нашият президент „спира“ лустрацията и това се повтаря и до ден-днешен от кръга около Костов като източник на всички по-сетнешни беди. Източникът на основната беда обаче, както става ясно днес, е начинът, по който лидерът на СДС Иван Костов тогава прави приватизацията.

А „Законът за лустрацията“ всъщност се оказва, че е „пуснат“ от президента. От текстовете му става ясно, че в България никога не е бил приеман Закон за лустрация. „Лустрацията“ е събрана в един-единствен параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията – самият закон съдържа огромно количество текстове (99 члена), а лустрационните заемат нищожно място. Също така става ясно, че тези текстове не могат да „лустрират“ никого и нищо. Те забраняват заемането на „ръководни длъжности“ в администрацията, но кои са ръководните длъжности не се казва. Не се казва също кои са „ръководните длъжности“ в „политическия и административен апарат на БКП“. Текстовете са направени сякаш нарочно така, че да бъдат отменени от Конституционния съд, който точно това и прави – отменя ги със свое решение, публикувано в „Държавен вестник“, бр. 8 от 1999 г. Тук е мястото да отбележа, че по онова време Конституционният съд беше почти изцяло доминиран от хора, които в никакъв случай не бяха враждебно настроени към синята идея и синьото правителство. Точно обратното.

ДЕКОМУНИЗАЦИЯ ЧРЕЗ ПРИВАТИЗАЦИЯ

... Въпросът за декомунизацията на България ще се реши според президента Стоянов от приватизацията. В интервю за в. „Демокрация“ от 4 ноември 1998 г. той казва:

„Не мисля, че този закон ще отстрани от висшата администрация висшите ръководители на БКП, защото съм убеден, че те много отдавна стоят някъде встрани и умират от смях заради нашата неспособност, неспособността на некомунистическите сили да им поискаме сметка веднага след падането на комунистическия режим и, което е още по-важно – да предотвратим изтичането на милиардите от България, които са печелени с труда на българския народ“.

... Президентът Стоянов почти не пропуска случай да заяви тази своя позиция. Но много малко журналисти и наблюдатели схващат, че това е същностна разлика между него и Иван Костов оттогава, та досега.

... Петър Стоянов подписва указа (Указ № 388 от 4 ноември 1998 г. – ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 г.) и законът влиза в сила (Костов действително лъже, когато на 25 февруари 2004 г. твърди, че „досиетата и лустрацията бяха спрени и обезсилени от президента Стоянов“ – в. „24 часа“, 26.02.2004 г.). Стоянов не е „спирал“ лустрацията – отменя я по-късно Конституционният съд, но Стоянов не успява в по-важното – не успява да обърне вниманието на своите, че приватизацията работи застрашително срещу СДС.

В разговора с мен ми каза, че накрая загубил нерви и заявил, че седесари дават на комунистите предприятия за милиарди срещу дребни комисиони и рушвети.

ЛУСТРАЦИЯТА – ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ, А ПРИВАТИЗАЦИЯТА – В ПОЛЗА НА КОМУНИСТИТЕ

Петър Стоянов в интервю за книгата „Гласовете на прехода: Консерваторите“ (2012 г.) дадено през 2010 година разказва:

"Законът за лустрацията беше съвършено измиване на ръцете. ... Дълбокото ми убеждение е, че текстът на закона беше направен така, че да не действа. По тази причина бе отменен и от Конституционния съд, като не забравяме, че мнозинството в Конституционния съд бяха хора, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени комунисти и врагове на СДС. Всъщност и Законът за досиетата, и текстът за лустрацията в Закона за администрацията бяха част от антикомунистическата фасада, зад която трябваше да се разиграе най-важният акт от новата история на България изобщо – приватизацията. Иначе и двата закона нямаха за цел да произведат каквото и да било действие. Тогава всъщност настъпи моят разрив с ръководството на СДС – защото поисках среща с парламентарната група на партията. Основната ми теза беше: не Законът за лустрацията в този вид ще промени България. Той е обида за всички истински антикомунисти. Приватизацията е това, което ще промени посоката на страната. Вие правите приватизация, при която давате икономическите активи на висшата номенклатура на БКП и ДС, а ми говорите за лустрация. Само хвърляте прах в очите на истинските антикомунисти. Това беше основата на моето изказване, не зная дали е останало в архивите, но го помнят всички депутати от онова време...

... Направихме приватизацията така, както би я направил Луканов ако бе останал жив. Само че, ако я беше я направил Луканов, народът щеше да излезе отново на улицата. Но този път хората бяха съвършено объркани, защото приватизацията я правеха тези, които ходеха със сини ленти на главата и викаха „долу БКП”.

На практика приватизацията укрепи икономическите, политическите и медийните позиции на бившата номенклатура и на сценаристите на прехода.

След приватизацията ние съвсем естествено загубихме изборите, защото бяхме загубили икономическата битка – дадохме икономическите активи в ръцете на нашите политически противници. След това загубихме и политическата битка – най-напред парламентарните избори през 2001 г., след туй последва и ударът върху СДС със създаването на ДСБ. Длъжен съм да кажа всичко това, за да не загубим и третата, последната битка – битката за историята."

Позволих си да припомня този разказ на Йордан Василев, защото още помня онова: "Ало, Маджо?", изречено от лидер на "Демократична България" в разгара на менте "протестите" преди три години. А и следя в наши дни тарикатлъците около премахването на паметника на окупаторската съветска армия от центъра на столицата ни и скандалното издигане за кмет на наследник на нелустрираните. Халал да са им парите и имотите, но поне да не спекулират с чувствата и желанията на гражданите за справедливост. Много приказки изрекоха точно тия, които сега се помайват, за т.нар. олигархичен модел на управление. Но пропуснаха да си признаят, че те обслужват днес този модел. Но понеже те го обслужват, той за тях вече не съществува. Кои са те ли? Това са "Продължаваме промяната", "Демократична България" и разбира се БСП - партията родила "модела". Аз поне не познавам олигарх свързан със СДС - нито български, нито руски, нито никакъв. Като казвам "олигарси" имам предвид и медийните такива, които много енергия и не само, хвърлиха в изграждане имиджа на споменатите партии като на "борци" срещу олигархичния модел. Изградиха го. Изстреляха ги към властта и последва голямото Нищо - правителството Кирил Петков.

Сега отново те свирят първа цигулка в ротационния кабинет. И няма косъм да падне от олигархична кратуна. Където е текло, пак ще тече. И МОЧА ще продължи да къса нервите на нормалните хора. Именно защото нямаше лустрация. Приятен ден!"

По материала работи Геновева Михайлова, ДНЕС+