Абитуриенти 2023 минаха най-важните си гимназиални години онлайн. Светът им е виртуален, желанията обаче - реални

Снежинките на пандемията се присъединяват към света на възрастните днес.

50 000 абитуриенти, които от 9-и до 11-и клас се потопиха в онлайн общуването и обучението, излизат по площадите и крещят от 1 до 12 напук на виртуалното си мислене.

А защо изследователите ги наричат snowflakes? Защото са крехки, защото се топят, когато са поставени под напрежение.

Много лесно и много рано развиват тревожност,

която се проявява най-често под формата на фобии и панически атаки. Впрочем възрастта на децата, които са получавали поне веднъж панически атаки, у нас вече е паднала на 8-9 години, споделиха наскоро специалисти пред “24 часа”.

Психолозите са категорични - тези момичета и момчета в бални костюми рухват от най-малкото, дори от това, че някой не е лайкнал поста им в социалните мрежи. Те трябва да бъдат ухажвани, толерирани, поощрявани.

Дали заради това, че

първото поколение на прехода вече отгледа свое поколение

(когато държавата навлизаше в демокрацията, то навлизаше в своя пубертет), юношите, които днес пристъпват към самостоятелния си живот, са свикнали да искат всичко - веднага, тук и сега. И в повечето случаи да го получават от родителите си, поставяли ги неизменно на върха на веригата. Пубертетите от ранния преход, които нямаха почти нищо, искат техните тийнейджъри днес да не са лишени от нищо.

Успоредно с това главоломното напредване на технологиите предопределя съвсем различен манталитет на абитуриентите от последните години. Те скролват, тъчват, тагват, лайкват в своя свят. Неслучайно част от тях писаха на матурата този петък есе на тема “Живот в мрежата” - за тях той е много по-истински от паралелния аналогов. И знанието търсят не на хартиен носител, а на екрана,

сглобяват картината на света от порциите виртуална реалност, на които го поемат

Слепването на тези фрагменти неизменно носи известно изкривяване. Освен това днешните деца и младежи не са в състояние да фокусират вниманието си за дълго, категорична са психолози и педагози.

Всичко това допълнително се задълбочи от пандемията. Снежинките, които държаха първата си матура вчера, изкараха онлайн така важните за тях три основни гимназиални години, което още повече ги привърза към екраните, дигигалното общуване и свят с все по-малко спонтанен физически контакт.

Каква беше картината на постиженията им в пандемичната 2021-а, когато с маски, на дистанция един от друг и с дезинфектант се явиха на външните оценявания на десетокласниците.

От Министерството на образованието и науката припомнят, че тогава се представиха по-добре на изпита по български език и литература, отколкото на този по математика. Средният резултат по български беше 22,50 точки от максимум 50 (45%), докато успехът по математика бе едва 13,84 средно (27,68%). И на двата изпита нито един не бе постигнал максимален резултат. Само трима ученици имаха 48 от 50 възможни точки по български език и литература.

Как това рисува портрета на випуск 2023? Като цяло тогавашните десетокласници, днешни абитуриенти,

лесно извличат информация от текст и таблица

при задачите с избираем отговор, но имат проблем при обработването на информация, когато от тях се изисква свободен отговор. 86% от учениците знаят речниковото значение на думите. Близо 2/3 от тях са показали, че могат да формулират един или два кратки контрааргумента по дадено твърдение.

Много от десетокласниците тогава предпочетоха да пишат теза, без да я обвързват с откъса от посочения изучаван художествен текст. 18% не са се справили със задачата за редактиране.

Скромните резултати по математика пък показаха нивото им на разбиране на понятия, прилагане на математически свойства и теореми и др.

Сред регионите с най-високи резултати и по двата предмета се наредиха София, Смолян, Варна, а на опашката остана Разград.

Такава беше картината преди две години. Днес много от снежинките са се отърсили от ковид спомените, светът отново е отворен за тях и мнозина от випуск 2023 искат да учат в чужбина, някои дори вече са приети.

Специалисти посредници отчитат, че

интересът към висшето образование зад граница е с около 10% по-висок

Става дума за брой запитвания за кандидатстване в чужбина спрямо миналата година. Няма единна статистика, по която да се съди абсолютно точно колко са заминаващите от България. Според наблюдения обаче средно между 8 и 10% от абитуриентите се ориентират към чужбина, обяснява старши консултантът и мениджър за висше образование в “Интеграл” Николай Христанов.

Най-голям е интересът към Нидерландия заради достъпните такси и програмите на английски език. Големият проблем там е с настаняването поради наплива от цяла Европа, особено след Брекзит.

Особено привлекателна за кандидатите е Италия - и заради високото академично равнище, и заради сладкия живот и красотата. Интересът е повече от два пъти и половина по-голям от миналата година като брой кандидатури. Най-търсени са специалности като икономика и бизнес. Предлагат се и комуникации, компютърни науки, екология. В Италия има и частни университети, които са скъпи, но пък и те отпускат стипендии според доходите на семейството. Така таксите варират от 7000 до 18 000 евро на година. В държавните университети са между 800 и 2000.

В Белгия също се увеличава интересът - с 60% повече са кандидатурите за там спрямо миналата година. 1090 евро е таксата за година. Съществуват както практически насочени, така и академични университети.

Великобритания спрямо миналата година има лек ръст - с около 6%. Част от тях са със статут на уседналост. Таксите за тях са на нивата на местните - 9250 евро. Вече има приети българчета в “Оксфорд” и в други от най-реномираните университети. Там се търси и престижното, и качественото образование.

Ако има някакъв спад, той определено се наблюдава в Дания. Не е изненадващо, там са затворили голяма част от програмите на английски език. Останали са само в сферата на икономика, бизнес и общо инженерство. Причината е, че датските власти искат по-голям процент завършващи да се реализират на местно ниво. Студентите в Дания могат да получават финансова помощ, насърчава се ученето на езика с безплатни курсове.

В Германия кандидатстването е от другия месец. Забелязва се интерес към Ирландия. Към САЩ също.

Нидерландия, Италия и Великобритания са топдестинациите за следване в чужбина. Това обаче може да се промени, когато се навлезе в кампанията за Германия, защото интересът е огромен, особено за специалностите на немски./24 часа