След катастрофалните за коалицията на канцлера Олаф Шолц европейски избори правителството може да не преживее продължителния спор за бюджета

Ако можеше да се определи цена за оцеляването на коалиционното правителство на Германия, тя би била около 40 млрд. евро, пише "Политико".

Това е приблизителната сума, която канцлерът Олаф Шолц и коалиционните му партньори трябва да намалят във федералните разходи, за да запълнят дупката в държавния бюджет за 2025 г., смятат експерти.

След катастрофалните резултати от европейските избори за трите партии в лявата коалиция на Германия, които заедно събраха едва 31% от гласовете, оцеляването на правителството на Шолц може да зависи от това дали партиите ще успеят да постигнат бюджетно споразумение без сериозни сблъсъци.

"Или ще се съберем сега, или ще оставим всичко да се размине", казва пред "Политико" Тим Клюсендорф, депутат от СДПГ във финансовата комисия.

Сред управляващите партии има широко разпространено съгласие, че силно отслабената коалиция не може да преживее още един разтърсващ спор за бюджета, както се случи миналата година, след като бомбастично решение на германския върховен съд направи дупка от 60 млрд. евро във финансите на страната. Това решение ограничи възможността на правителството да тегли пари от специални фондове, създадени, за да се заобиколи конституционната дългова спирачка, която ограничава федералния дефицит до 0,35 % от БВП, освен в извънредни ситуации.

Последиците от това решение продължават да преследват коалиционното правителство, като принуждават коалиционните партии да направят сериозни съкращения на федералните разходи за 2025 г.

Очаква се министърът на икономиката Роберт Хабек, министърът на финансите Кристиан Линднер и Шолц да излязат с проектобюджет до началото на юли, преди лятната ваканция на Бундестага. Тъй като коалицията не може да се справи с неудобния резултат от изборите - а лидерите на консервативната опозиция призовават за предсрочни избори - политическото им бъдеще вероятно зависи от това дали ще успеят да постигнат споразумение.

Но сключването на споразумение, от което всички ще бъдат доволни, изглежда малко вероятно предвид различните политически приоритети в коалицията. Членовете на левите управляващи партии - СДПГ и Зелените - са твърдо против съкращаването на социалните програми и са за разхлабване на строгите правила за разходите, докато Свободните демократи искат да спазват тези правила.

Политическата слабост на партиите освен това означава, че фракциите вероятно ще удвоят своите основни - и често противоречиви - политически приоритети в опит да сплотят своите електорати.

При сегашното състояние на нещата коалиционните партии разполагат и с малко пространство за фискални маневри в бюджета, който се предвижда да възлезе на около 450 млрд. евро за 2025 г.

"Почти половината от федералния бюджет в крайна сметка е блокиран за социални разходи и пенсионни субсидии, което означава, че възможностите за намаляване на разходите са много ограничени", казва Мориц Шуларик президент на Института за световна икономика в Кил. Той допълва, че постигането на десетки милиарди съкращения ще бъде невъзможно без намаляване на социалните разходи.

Членове на СДПГ на Шолц обаче се изказаха срещу подобни съкращения.

"Бюджет на строги икономии за сметка на социалното сближаване в страната не може и няма да се случи", заяви пред репортери по-рано този месец генералният секретар на СДПГ Кевин Кюнерт. Той добави, че бюджетното споразумение представлява "краткосрочен тест" за това дали коалицията все още може да работи заедно.

Каква по-голяма извънредна ситуация може да има?

Един от ключовите спорни въпроси е свързан с отбраната и с това как да се намерят пари за изпълнение на обещанията на Шолц да възстанови германската армия и да изпълни целта на НАТО за разходи от 2% от БВП всяка година занапред.

Министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че през 2025 г. ще са необходими около 6,5 млрд. евро допълнителни военни разходи, за да се изпълнят ангажиментите на правителството в областта на отбраната. За да се финансират тези обещания, той предложи разходите за отбрана да се покриват от специален фонд извън нормалния бюджет на Германия, като се аргументира, че германските граждани имат конституционно право на сигурност.

Външният министър на Зелените Аналена Бербок също твърди, че нахлуването на Русия в Украйна представлява извънредна ситуация, като по този начин оправдава премахването на дълговата спирачка, за да се финансират военните разходи и подкрепата за Киев.

"Каква по-голяма извънредна ситуация може да има от тази война насред Европа? Би било фатално след няколко години да се наложи да кажем: "Спасихме дълговата спирачка, но загубихме Украйна", каза тя в интервю за германския "Зюддойче Цайтунг".

Министърът на финансите на СвДП Кристиан Линднер обаче отхвърли идеята разходите за отбрана да се финансират от специален фонд, а той и членове на неговата партия се обявиха против опитите за заобикаляне или реформиране на дълговата спирачка.

"Дразня се, че СДПГ никога не пропуска възможността да постави под въпрос спазването на дълговата спирачка", казва пред "Политико" депутатът от СДПГ Клаудия Рафелхюшен, която участва в бюджетната и финансовата комисия. "Отмяната й би изисквала мнозинство от две трети в парламента, което няма да се случи", допълва тя.

Въпреки привидно неразрешимия конфликт, лидерите на коалиционното правителство твърдят, че ще избегнат продължителен сблъсък, който само ще засили призивите за предсрочни избори, както се случва във Франция.

"Най-голямата услуга, която бихме могли да направим на враговете на либералната демокрация у нас и в чужбина, би била още една европейска демокрация да отиде на предсрочни избори", заяви Бербок.