На карта е поставено дали Германия ще успее да запази ролята си на индустриална сила

Китайската конкуренция, митата на Тръмп и преходът към електромобили поставят германския автомобилен гигант под невиждан натиск, а планът на Оливер Блуме за свиване на компанията предизвика открит бунт на синдикатите и властите, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

„Фолксваген“ е изправен пред една от най-тежките битки в историята си. Главният изпълнителен директор Оливер Блуме подготвя радикално преструктуриране, което може да доведе до съкращаването на до 100 000 работни места, но среща яростна съпротива от синдикатите и германските регионални власти.

Планът идва в момент, когато германският автомобилен гигант е притиснат едновременно от китайските производители, американските мита и трудния преход към електромобили и хибриди. Китайските марки вече настъпват директно на европейския пазар, след като изместиха германските компании от позициите им в Китай, доскоро най-важният им чуждестранен пазар.

Блуме иска да направи „Фолксваген“ по-малък, по-ефективен и по-малко зависим от Германия. Компанията е натрупала прекалено много структури, управленски нива и дублиращи се дейности, а огромният ѝ моделeн диапазон допълнително увеличава разходите. Планът предвижда броят на моделите да бъде намален наполовина, съкращаване на административните разходи и преразглеждане на около 2000 инвестиции.

Проблемът е, че „Фолксваген“ не е обикновена корпорация. Половината от членовете на надзорния съвет представляват работниците, а провинция Долна Саксония притежава 20% от акциите с право на глас. В същото време семейство Порше-Пиех има малко над половината от гласовете чрез холдинга Porsche SE. Тази сложна структура превръща всяка голяма промяна в политическа и синдикална битка.

Синдикатите вече дадоха ясно да се разбере, че няма да приемат лесно нови съкращения. По време на среща с около 10 000 служители във Волфсбург работници издигнаха плакати с послания, че техните работни места не са инструмент за подобряване на баланса на компанията. Ръководителят на работническия съвет Даниела Кавало заяви, че „Фолксваген“ не функционира единствено според капиталистическите правила и че заради историята си компанията принадлежи и на служителите.

Залогът е огромен и за самата Германия. Страната дълго време успяваше да избегне деиндустриализацията, подобна на тази в САЩ, като запази милиони добре платени квалифицирани работни места. Сега в германските медии все по-често се появява думата „детройтизация“, препращаща към съдбата на американската автомобилна индустрия.

„Фолксваген“ вече договори съкращаването на около 50 000 работни места в Германия в рамките на преструктуриранията на своите марки. В края на 2024 г. компанията имаше приблизително 680 000 служители по света. Новият план може да добави още 50 000 съкращения, за да бъдат разходите приведени в съответствие с тези на конкурентите.

Най-силно ще бъде засегнат самият Волфсбург, който практически е израснал около завода на „Фолксваген“. От приблизително 60 000 служители там четири от всеки пет работят зад бюро, а не на производствените линии. Именно административните, управленските, развойните и търговските позиции сега са в центъра на плановете за съкращаване на разходите. Около половината от икономиите трябва да бъдат постигнати в Германия.

Блуме, който преди четири години беше посрещнат като човек на компромиса, сега е изправен пред безпрецедентен избор. Ако надзорният съвет отново блокира плана му, той може да заобиколи борда и да го отнесе директно до акционерите. Подобен ход би бил без прецедент за „Фолксваген“ и би поставил под въпрос самия модел на германския капитализъм, основан на баланса между работници, държава и акционери.

На карта вече не е само бъдещето на една автомобилна компания. Става дума за това дали Германия ще успее да запази ролята си на индустриална сила в момент, когато китайските конкуренти настъпват, американските търговски бариери растат, а традиционният модел на германското автомобилостроене се оказва все по-труден за поддържане.

Reuters: Volkswagen затваря четири завода до 2034 г.

Германският автомобилен гигант Volkswagen подготвя най-мащабното преструктуриране на производството си в Германия от години. Според вътрешен документ, цитиран от WirtschaftsWoche и потвърден от Reuters, концернът планира да прекрати производството в четири завода между 2031 и 2034 г. Под удар са предприятията в Емден, Цвикау, Хановер и Некарсулм, където работят десетки хиляди души.

Планът предвижда производството в заводите в Емден и Цвикау да приключи през 2031 г., след което през 2032 г. да последва Хановер. Последен в списъка е заводът на Audi в Некарсулм, чието производство е планирано да бъде прекратено през 2034 г. Решението идва на фона на сериозния натиск върху германската автомобилна индустрия, която едновременно се сблъсква с високи производствени разходи, прехода към електромобили и все по-силната конкуренция от китайските производители.

В Емден Volkswagen произвежда електрически автомобили и предприятието е един от ключовите центрове на компанията за електромобилно производство. В завода работят над 7700 души, а през 2025 г. там са произведени около 147 000 автомобила. Цвикау е още по-показателен за проблемите на стратегията на концерна. Заводът беше изцяло преориентиран към електромобили и през 2020 г. от производствената линия там слезе последният автомобил с двигател с вътрешно горене. Инвестицията в трансформацията възлиза на около 1,2 млрд. евро. В предприятието работят приблизително 8000 души.

Именно бъдещето на Цвикау изглежда особено символично. Заводът трябваше да бъде един от флагманите на електрическата трансформация на Volkswagen, но сега е сред предприятията, за които се предвижда спиране на производството. В Хановер работят около 14 000 души. Там се произвеждат легендарните модели от серията T, както и електрическият ID. Buzz. Предприятието има и други производствени функции, включително производство на компоненти. Четвъртият завод е този на Audi в Некарсулм. Там работят над 15 000 души, а производството включва автомобили с различни видове задвижване, включително електрически модели.

Ръководството на концерна аргументира преструктурирането с необходимостта да намали разходите и да повиши конкурентоспособността на германските си предприятия. Според вътрешния документ, цитиран от WirtschaftsWoche, досегашните бизнес модели и структури вече не са достатъчни, за да гарантират дългосрочната конкурентоспособност и рентабилност на Volkswagen.

Финансовият директор Арно Антлиц е заявил пред служители в Хановер, че огромната разлика в разходите спрямо други европейски производствени площадки означава, че след края на жизнения цикъл на сегашните модели вече няма икономическа логика четирите завода да продължат да произвеждат автомобили. Проблемът не е само германски. Volkswagen е под натиск от китайските производители, които навлизат агресивно на европейския пазар, включително при електромобилите. В същото време производството в Германия остава значително по-скъпо заради цената на труда, енергията и цялостната структура на разходите.

Затварянето на четирите предприятия би засегнало пряко десетки хиляди работници. Reuters оцени през юни, че четирите завода — Хановер, Цвикау, Емден и Некарсулм — представляват над 45 000 работни места, ако бъдат закрити. Това би се случило на фона на вече договореното съкращаване на около 50 000 работни места в Германия до 2030 г.

Така преструктурирането на Volkswagen започва да изглежда не като временна антикризисна мярка, а като фундаментална промяна на германския индустриален модел на компанията. Част от производството се очаква постепенно да бъде пренасочено към други предприятия в Европа, където разходите са по-ниски. Сред възможните дестинации са заводите на Volkswagen в Словакия и Audi в Унгария.

Плановете срещнаха остра съпротива от профсъюза IG Metall и представителите на работниците. Синдикатът обвинява ръководството, че с намерението си да закрива производствени мощности нарушава съществуващи колективни договорености и историческата отговорност на Volkswagen към германските му служители. Представителите на работниците се очаква да се противопоставят на предложенията в рамките на заседанията на Надзорния съвет.

Особено силна е съпротивата около Цвикау. Премиерът на Саксония Михаел Кречмер също призова за общи действия между компанията, работниците и политиците за запазване на работните места. Става дума не просто за съдбата на четири фабрики. Volkswagen е един от символите на германската индустрия, а заводите му са икономически центрове за цели региони.

Въпреки категоричния тон на информацията, има важна уговорка. Планът е заложен във вътрешен документ, подготвен за обсъждане от Надзорния съвет. Самата компания отказва да потвърди съдържанието на документа, като нейният говорител посочва, че Volkswagen не коментира вътрешни документи, които предстои да бъдат разглеждани от компетентните органи.

Това означава, че конкретните срокове и окончателната съдба на четирите предприятия могат да претърпят промени. Но посоката вече е ясна. Volkswagen намалява производствения си капацитет в Германия, концентрира се върху по-малко модели и търси начини да свали разходите. В същото време компанията е принудена да преосмисля стратегията си за електромобилите и мястото на германските заводи в нея.

Ако планът бъде реализиран, до 2034 г. картата на Volkswagen в Германия ще изглежда значително по-различно. А за германската автомобилна индустрия това може да се окаже поредният знак, че ерата на евтиното производство, огромните заводи и десетките хиляди работни места около тях постепенно приключва.