28 години от първите демократични избори – преходът на елитите
Избрано 10.06.2018 09:27
Преди 28 години – на 10 юни 1990 г. се провеждат първите свободни демократични избори след падането на социализма. В този ден е първият кръг за избор на Велико народно събрание /ВНС/, което написа новата Конституция на Република България. На втория, на 17 юни се попълват 18 места.
Гласуването стана по т.нар. механично комбинирана система - половината от 400-те депутати се избираха по пропорционалната, а другата половина по мажоритарната избирателна система.
ВНС работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. В изборите участват 6 976 620 от всички, имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС - 36.2%, ДПС - 5,75% БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.
Като мандати това са БСП - 211 депутатски места, СДС - 144 депутатски места, ДПС - 23 депутатски места, БЗНС - 16 депутатски места, Отечественият съюз - 2 депутатски места, 2-ма независими, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).
БСП получава абсолютно мнозинство във ВНС. Сравнително неголемият изборен резултат от 36. 2 % за СДС е разочароващ и е в разнобой с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа. Въпреки първия неуспех на СДС изборите за ВНС са повратни за съвременна България, защото ВНС изработва и приема на 12 юли 1991 г. нова, демократична конституция.
Политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите в първия период от българския преход и започва необуздан преход на елитите. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.). Не успяват да изпълнят пълния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от скандали, разпадане на парламентарни групи, създаване на нови партии.
На 13 октомври 1991 г. СДС постигна своя първи политически успех като печели парламентарните избори за 36-о Народно събрание. За СДС гласуват 1 903 567 избиратели. Парламентарната група на СДС е от 110 депутати. Така след 46 години тоталитарно управление върхът на властта се сменя.
В края на 1996 и началото на 1997 г. България изживява дълбока финансово-икономическа криза, която приключва с отказа на БСП от властта и обявяването на предсрочни избори през април 1997 г. СДС печели. Първоначално управлението на СДС и на партньорите му от коалицията ОДС (Обединени демократични сили), реализирано чрез кабинета на Иван Костов (21 май 1997 - 25 юли 2001 г.) дава обнадеждаващи резултати. Надеждите сред хората са големи. Високата цена на икономическите реформи и разочарованието от политическите елити обаче поражда разочарование сред българите и изборите на 17 юни 2001 г. се печелят от НДСВ с лидер Симеон Сакскобургготски, който става и премиер на страната - заедно с ДПС съставя правителство. По време на мандата на това правителство България става пълноправен член на НАТО (2 април 2004 г.) и завършва преговорния процес за присъединяване към ЕС, като на 25 април 2005 г. подписва и съответния договор.
Днес и двете политически формации - СДС и НДСВ остават в историята, а много от последвалите печеливши и губещи политически партии. А в действащото в момента 44-о НС от партиите, познати от началото на прехода, са само БСП и ДПС – останалите са новообразувани политически формации в последните години на 28-годишния период. /БГНЕС
Гласуването стана по т.нар. механично комбинирана система - половината от 400-те депутати се избираха по пропорционалната, а другата половина по мажоритарната избирателна система.
ВНС работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. В изборите участват 6 976 620 от всички, имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС - 36.2%, ДПС - 5,75% БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0,5%.
Като мандати това са БСП - 211 депутатски места, СДС - 144 депутатски места, ДПС - 23 депутатски места, БЗНС - 16 депутатски места, Отечественият съюз - 2 депутатски места, 2-ма независими, 1 от Отечествената партия, 1 от СДП (немарксисти).
БСП получава абсолютно мнозинство във ВНС. Сравнително неголемият изборен резултат от 36. 2 % за СДС е разочароващ и е в разнобой с категоричната победа на антикомунистическите сили в Централна Европа. Въпреки първия неуспех на СДС изборите за ВНС са повратни за съвременна България, защото ВНС изработва и приема на 12 юли 1991 г. нова, демократична конституция.
Политическото противопоставяне между БСП и СДС предопределя нестабилността на институциите в първия период от българския преход и започва необуздан преход на елитите. Едно след друго се сменят правителства: две на БСП, оглавени от Андрей Луканов (6 февруари - 22 декември 1990 г.), коалиционно, оглавено от Димитър Попов (20 декември 1990 - 8 ноември 1991 г.), на СДС, оглавено от Филип Димитров (8 ноември 1991 - 30 декември 1992 г.), експертно на Любен Беров (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.), на БСП, оглавено от Жан Виденов (26 януари 1995 - 12 февруари 1996 г.). Не успяват да изпълнят пълния си мандат и първите парламенти, разтърсвани от скандали, разпадане на парламентарни групи, създаване на нови партии.
На 13 октомври 1991 г. СДС постигна своя първи политически успех като печели парламентарните избори за 36-о Народно събрание. За СДС гласуват 1 903 567 избиратели. Парламентарната група на СДС е от 110 депутати. Така след 46 години тоталитарно управление върхът на властта се сменя.
В края на 1996 и началото на 1997 г. България изживява дълбока финансово-икономическа криза, която приключва с отказа на БСП от властта и обявяването на предсрочни избори през април 1997 г. СДС печели. Първоначално управлението на СДС и на партньорите му от коалицията ОДС (Обединени демократични сили), реализирано чрез кабинета на Иван Костов (21 май 1997 - 25 юли 2001 г.) дава обнадеждаващи резултати. Надеждите сред хората са големи. Високата цена на икономическите реформи и разочарованието от политическите елити обаче поражда разочарование сред българите и изборите на 17 юни 2001 г. се печелят от НДСВ с лидер Симеон Сакскобургготски, който става и премиер на страната - заедно с ДПС съставя правителство. По време на мандата на това правителство България става пълноправен член на НАТО (2 април 2004 г.) и завършва преговорния процес за присъединяване към ЕС, като на 25 април 2005 г. подписва и съответния договор.
Днес и двете политически формации - СДС и НДСВ остават в историята, а много от последвалите печеливши и губещи политически партии. А в действащото в момента 44-о НС от партиите, познати от началото на прехода, са само БСП и ДПС – останалите са новообразувани политически формации в последните години на 28-годишния период. /БГНЕС
![]() |
1 | 2.08444 |
![]() |
1 | 2.32118 |
![]() |
10 | 3.87662 |
![]() |
100 | 4.36839 |
![]() |
1 | 1.71399 |
Последни новини
- 12:32 Владислав Горанов за приемането на еврото: Цените ще се вдигат колкото по-богати ставаме
- 12:21 Мирослав Севлиевски за еврозоната: Обещанията отпреди 35 години вече са реалност
- 12:09 Коя е новата китайска автомобилна марка, която идва в България
- 11:58 Динамитът Везенков избухна и изстреля тима си на победа от титлата
- 11:46 Навикът, който увеличава риска от хемороиди (и много хора го имат)
- 11:34 Тенис епос: Джокович опита всичко, но Синер сложи точка на участието му в Париж
- 11:21 Какво да почистваме с магическа гъба и какво - не
- 11:09 Допълнителни автобуси във Варна във връзка Черешова задушница