Новата поредица на National Geographic "11 септември: Отново свързани", разказваща за един от най-трагичните епизоди в съвременната ни история, среща отново след четвърт век хора, които за малко не губят живота си и техните спасители

Поредицата на National Geographic "11 септември: Отново свързани" разказва историята на една от най-тежките терористични атаки в историята на Съединените щати, при която загиват 2977 души. Но сред мрака на този ден се раждат и невероятно вдъхновяващи човешки истории.

Тази нова документална поредица проследява съдбата на оцелели, които в ужаса на трагедията създават дълбока връзка помежду си и сега, 25 години по-късно, се срещнат отново.

Мнозина се виждат за първи път от онзи ден насам, за да благодарят или да предадат послание, което никога не са успели да изрекат, а други най-накрая намират смелост да зададат въпросите, които са ги измъчвали през годините. Създадена в сътрудничество с "9/11 Memorial & Museum" по повод 25-ата годишнина от атентата, поредицата преплита хронологията на събитията - от първия удар до едни от последните спасителни операции - с емоционалните срещи, които показват как връзките, създадени в този ден, са устояли на времето.

Един от героите в поредицата, който се включва със своя драматичен разказ за преживяването в този ужасяващ ден от съвременната история, е пожарникарят Бил Спейд, реагирал на аварията в Световния търговски център и станал свидетел на удара на втория самолет в южната кула.

В северната кула той помага за евакуацията на хора от долните етажи, преди с екипа му да се окажат в капан след срутването на южната кула. В тъмнината Бил среща служителя на спешните служби Джон Д'Алара. Заедно те пробиват врата и помагат на хората да излязат на сигурно място. Докато чакат, двамата мъже разговарят за своите съпруги и деца, споделяйки истории за хората, които обичат най-много.

Когато северната кула пада, двамата мъже са погребани под развалините и само Бил оцелява. Днес той редовно споделя преживяванията си в "9/11 Memorial & Museum", като гарантира, че смелостта и жертвата на Джон никога няма да бъдат забравени.

Повече от 20 години по-късно, благодарение на поредицата на National Geographic Бил се събира отново с вдовицата на Джон, Карол, и се запознава със синовете им, Джон и Ник, на които споделя спомените си за баща им, когото за кратко са имали възможност да познават.

В специално интервю за Life пожарникарят Бил Спейд разказва за тази емоционална първа среща с двете пораснали момчета, за ужаса от атентата белязал не само Ню Йорк и Америка, а и целия свят, както и как това събитие е променило живота му.

Бил с колегите си от пожарната, с които са имали съвсем различни планове за 11 септемвриСнимка: National Geographic

Г-н Спейд, изгледах участието ви в тази невероятна поредица и историята ви беше много трогателна. Вие често говорите по различни събития и предавания за 11 септември, но с както тази документална поредица беше по-различна, за да се съгласите да участвате в нея?

О, на първо място беше това, че щях да имам възможността да се запозная с момчетата на Джон. (разплаква се) Това беше на първо място. Те наистина са единствената причина да се съглася. Единствено в памет на Джон, който почина, и семейството му, което е страхотно. Съпругата му Карол, която е невероятна, и която щеше да доведе тези две млади момчета да се запозная с тях и да им разкажа за разговора, който Джон и аз проведохме в Северната кула онази сутрин. И лично да им предам как до самия край той е мислил за семейството и момчетата си.

Семейството на пожарникаря Бил Спейд и семейството на починалия Джон Д'Алара се събират в документалната поредица “11 септември: Отново свързани”Снимка: National Geographic/Virginia Sherwood

Какво искахте момчетата най-вече да знаят за баща им?

Само това, че всичко беше много спокойно точно преди смъртта. Казвам на много хора, които са загубили близките си и те ме питат как е било, на първо място, че смъртта е дошла много бързо. Кулите паднаха бързо и всичко свърши, преди дори да си помислиш. Но това, което наистина исках да им кажа, е как си е мислил за тях до самия край. Нямаше осветление, всичко беше в пълен мрак, помагахме на хора да излязат от сградата и през цялото време говорихме за жена му и двамата му синове, както и за моите синове. И това е невероятно.

Съпругата на покойния Джон Д'Алара с двамата им сина Никълъс и Джон, които слушат разказа на Бил за последните часове от живота на баща имСнимка: National Geographic/Virginia Sherwood

Как тази среща с мъж, с когото сте имал възможността да говорите само за около 20 минути, промени вас като баща, като съпруг, като професионалист?

Докато говорихме, видях, че имаме едни и същи ценности, че се грижим много за жените си и нашите синове. След 11 септември си спомних, че когато Северната кула се срути и аз бях погребан под нея, единствените хора, с които се сбогувах, бяха жена ми и двете ми момчета. Така че от този ден насам това е основният ми фокус - да дам приоритет на жена ми и двамата ми сина.

Бил разказва на семейството на Джон за какво са си говорили преди срутването на Северната кулаСнимка: National Geographic/Virginia Sherwood

Бил Спейд държи снимка на Джон Д'Алара, който е бил член на звеното за спешна помощ на нюйоркската полиция и е загинал по време на срутването на Северната кула на 11 септемвриСнимка: National Geographic/Virginia Sherwood

Разкажете ми за този ден, за 11 септември. Когато започнахте смяната си, имахте ли някакво предчуствие, някакъв инстинкт, че ще се случи нещо лошо?

Не, изобщо. Прекарвахме страхотен ден в пожарната. Бяхме на пикник два дни преди това, така че духът в пожарната беше много приповдигнат. И беше прекрасен ден. Сутринта, около 7:30 ч., бяхме получили информация, че в този ден ще отидем на обучение, за да научим как да се справяме при срутвания. И си помислихме, че денят ни ще върви по този план. Щяхме да си вземем по един сандвич, да го изядем в камиона на път за мястото, да направим това обучение и да се приберем. И така денят ни щеше да свърши. Но нещата се обърнаха много, много бързо.

По време на най-тежките терористични атаки в историята на Съединените щати загиват 2977 душиСнимка: National Geographic

Всеки човек по света видя катастрофата по телевизията, но къде бяхте вие, когато видяхте първия самолет да се разбива?

Не видях първия самолет, защото бях в пожарната станция, но видях втория. Изглеждаше ми сив на цвят, защото слънцето грееше и не виждах добре цвета му. Отиде до Статуята на свободата, зави и се блъсна право в Южната кула. Най-важното нещо, което си спомням, е количеството огън, което избухна по всичките 30 етажа. Беше невероятно. Спомням си, че си казах: "Как ще го угасим? Това е твърде много огън."

След срутването на Двете кули под руините остават затиснати стотици хора, повечето от които така и не успяват да излязат живиСнимка: National Geographic

Хората по целия свят познаваха Двете кули. Но кажете ми като американец, като нюйоркчанин, какво символизираха те за вас?

Като човек от Стейтън Айлънд, какъвто съм, за да отида в града, което обичам да правя, вземах ферибота до Манхатън. По принцип пътят от Стейтън Айлънд до града беше в права линия към тези кули, така че те винаги са били точно пред мен и винаги съм обичал да ги снимам. По това време имах фотоапарат и в този ден си казах: "Ще запазя филма. Днес няма да снимам кулите, защото съм им направил толкова много снимки". Но въпреки това, всеки път вадих фотоапарата и ги снимах. Защото те бяха символът на Ню Йорк.

Сторици пожарникари умират, докато се борят с огъня и се опитват да спасят оцелелиСнимка: National Geographic

Какво според вас хората трябва да знаят за това, което се случи на 11 септември?

Това как обикновени хора са тръгвали за работа, без да знаят какво ще се случи този ден освен красивото време и как в края на деня толкова много от тях не са се върнали. През годините, когато хора от цял свят посещават музея на 11 септември, и ме попитат: "Бяхте ли там в този ден?", в някои случаи казвам "Да". И бързо обръщам темата към тях и ги питам: "А, къде бяхте ви?", защото всички помнят къде са били и какво са правили в този ден и ми разказват историята си.

Бил Спейд стои пред мемориалната стена в “9/11 Memorial & Museum”Снимка: National Geographic/Virginia Sherwood

На този ден може би не само американците, но и светът беше обединен. Мислите ли, че днес сме обединени като хора, като нации, или сме по-скоро разделени?

Мисля, че по-разделени би бил правилният отговор. Но най-важното според мен, въпреки че мразя да се занимавам с политика, е, че трябва да се борим с тероризма. Не можем да позволим тероризмът да убива толкова много хора, това е най-важното. Трябва да сме повече заедно и да се усмихваме повече. И дори тук в САЩ, трябва да сме повече заедно. Отне ни само един ден, този един случай, за да извадим всички знамената си и хората да започнат да се подкрепят във всичко и това продължи месеци. Отивайки до магазините, всеки държеше вратата за някой друг. Може да си бил на няколко метра от вратата, но те изчакваха и държаха вратата за теб. А сега ти я затварят пред носа.

Какво ви показа този ден за човешката природа?

Предполагам, че дълбоко в себе си всички сме добри хора. Но трябва да мислим по-позитивно, да изкараме навън това дълбоко чувство, което е в нас и да осъзнаем, че всички сме просто хора и ценим живота. Толкова много неща се случват на хората, някой бива убит или загива по някакъв начин, и това е загуба на живот. Спомням си скачащите, когато падаха право в краката ми. Това беше единственият път, когато наистина се замислих какво се случва. Казах си: "Човече, те имат живот, пълни са с живот". И тогава ударяха земята и всичко приключваше.

Премиерата на "11 септември: Отново свързани" е на 22 август, събота, от 21:00, 22:00 и 23:00 часа