Разходка в снимки през "Изгубената България" и напомняне защо и днес отбелязваме Деня на труда и международната работническа солидарност

"Да спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре,
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!"

1 май отдавна не предизвика нещо повече от облекчение заради почивния ден сред повечето трудещи се у нас, а творбата на Христо Смирненски "Първи май", видяла бял свят през 1922 г., за непретендиращите, че са литературни критици вероятно звучи като надпис върху паметна плоча на отминало време или манифест на отживели ценностни гонения.

Ако погледнем обаче буквалното значение на думата манифестация (в чийто корен се крие манифест и с която свързваме 1 май), то това е "масово улично шествие за изразяване на обществено-политически чувства".

Преносното значение на думата пък е "проява, израз на чувства, мисли, отношение", а синоними са ѝ митинг, събрание, шествие, проява, проявление, израз, демонстрация и вълнение.

Манифестация по случай 1 май - ден на труда, Ловеч, 1966 г.

Макар днес манифестации, в смисъла на масови събития, организирани от държавата в мащабите от преди няколко десетки години, да няма, сме редовни свидетели на демонстрации - все по-често политически и за надмощие, на вълнение - обществено по безброй много теми, повечето от които разделящи ни, и шествия - къде за изгубени по пътищата животи, къде в "памет на", къде с искания за достойно заплащане. 

Вглеждайки се в думите обаче, нека погледнем и към "преход" - над 30-годишния период, с който маркираме времето след комунистическия режим и за който още търпим критики, че не сме завършили. Думата означава "преминаване от едно състояние в друго".

София, манифестация по случай 1 май на площад "Девети септември" (сега "Батенберг"), 1954 г.

Ако я съотнесем към днешния ден, той е преминал доста трансорфрмации от работническите протести за социални права през 19 век, през честванията на т. нар. "Имперски трудов ден", до ежегодните всеобщи манифестации в социалистическите страни, за да доживее до днес, когато 1 май за мнозина е почти нищо повече от официален празник и неработен ден.

Ако попитаме 100 човека, повечето от тях не биха могли да защитят тезата защо почиваме в Деня на труда. Известно медийно вълнение може да предизвикат традиционните прояви на БСП, с по-малка вероятност и празника на левия печат. И дотам.

Ако обаче излезем от скептицизма и усещането за вменена тържественост и погледнем честно въпроса защо празнуваме днес, отговорът ще намерим в регулярните прояви на синдикатите.

С различни събития в страната, къде по-вяло, къде по-мащабно, те упорито напомнят за десетилетните усилия на много хора преди нас, които са ни спечелили включително и правото да почиваме днес.

Ученици на манифестация по случай 1-ви май на площад "9-ти септември", днес "Александър I", София 70-те години на ХХ век

Именно защитаващите правата на работещите напомнят регулярно, че историята на 1 май е история на търсенето на по-справедлив живот. И че ако не беше пролятата преди повече от 130 години кръв в Чикаго след мащабната национална стачка с над 300 000 работници, с която се свързва началото на този празник, днес вероятно нямаше да говорим за 8-часов работен ден, за справедливо заплащане на труда, зачитане правата на трудещите се.

Колкото и надменно някои да са склонни да махнат с ръка на "отживелицата 1 май" и манифестациите, фактите говорят, че имаме още път в посока правата на работещите.

Студенти и преподаватели от природо-математическия факултет пред входа на факултета, украсен по случай 1-ви май, София 50-те години на ХХ век

Най-малкото още виждаме драстични разлики в заплащането на мъже и жени на една и съща работна позиция, все още немалък процент от българите са "работещи бедни" и редовно има протести с искания за достойни възнаграждения.

Все още говорим за "плащане под масата", а съвестно трудили се през целия си живот се превръщат в пенсионери, за които предизборните 50 лева великденски добавки са манна небесна (библейското значение е свързано с изпращането от Господ на храна за евреите, когато свършили всичкия хляб по време на 40-годишните си скитания след напускането на Египет).

Първомайска манифестация, неизвестно къде - вероятно София, 50-те години на ХХ век

И дори без да се ровим в гардеробите с нафталин на бабите и прабабите ни, още се усеща полъха на отдавна закътани проблеми на пазара на труда у нас, за които немалко българи се надяват 1 май да е още един гонг, че чакат решение. 

"Да стихнат трепетните грижи,
о, морни братя и сестри,
и отдих свят да зацари
в прихлупените мрачни хижи."

София, манифестация по случай 1 май пред сградата на бившия царски дворец, 1954 г.

След това своеобразно напомняне защо още отбелязваме 1 май, нека попътуваме във времето с кадри от "Изгубената България":

Банков хор, служители на БНБ на 1-ви май 1946 г., София

Манифестация по случай деня на труда 1-ви май, 40-те години на ХХ век

“Кръчма 1-ви май - на майка плаче”, надписана: “1-ви май, 1946 г. в студиото” - отляво надясно: Димитър Карастоянов и съпругата му Люба Карастоянова, Антон Маринович, Ем. Маринович, Новак, арх. Брънелов, Чапрашиков, Петър Увалиев, Маргарита (Мими) Карастоянова, Губиделникова и Августина Касърова (героинята от филма "Отново в живота")

София, Градската градина и Народният театър, украсен за 1-ви май, 60-те години на ХХ век

Медицински работници на първомайска манифестация, неизвестно къде, началото на 50-те години на ХХ век

Посрещане на Първа българска армия в Унгария на 1 май 1945 г.

Първомайска демонстрация в София, 1919 г.

Първомайска манифестация в Пловдив, 1901 г.

Първомайска манифестация в София, 1905 г.

Първомайска манифестация в Сливен, 1905 г.

Офицери и войници от 21 пехотен полк, заснети на 1 май 1899 г., Станимака

Войници празнуват първи май на фронтовата линия, неизвестно къде, 1918 г.

Първомайска манифестация в Сливен през 1948 г. Подвижна платформа представя Държавна текстилна фабрика “Георги Кирков”, която е национализираното Текстилно акционерно дружество "Илия Г. Калов"

Dir.bg