Храната ни дава определена енергия според състава си. Тази енергия влияе върху нашия характер, от там и върху живота ни. Ние влизаме във взаимодействие с храната. Понякога нашите отношения с нея са хармонични, а понякога – не.

Когато ядем например ориз или боб, информацията, която се съдържа в зърната, постъпва заедно с тях в органите на храносмилането, а от там попадат в нервната система. Нашият ум не може да осъзнае това, но информацията, която носят със себе си постъпва в подсъзнанието ни. После този опит ние пренасяме в своя живот. Това знание е много древно. От него са се възползвали античните мъдреци, разработвайки свои диетични системи. За мнозина в днешно време това е крайно нова и радикална концепция. Нас ни интересува каква е индивидуалността и характера на храната, нейната енергия. В древните философски учения храната се счита за един от главните фактори, влияещи върху формиране на човешкия характер. Философията е любов към мъдростта.

Преди ерата на индустрията и информационните технологии, хората са били близо до природата, почитали я, изучавали я. За да придобият определени качества, те са използвали определени растения и животни. На тази база са създадени различните философски системи: за „5-те елементи“ у китайците, „4-те темперамента“ у гърците и други. Най-характерната система в това отношение е системата „De Signatura Rerum“ на Яков Бьоме. В нея всяко животно и растение се разглежда като съобщение, което природата предава на човек. Те му откриват как всяко от тях може да им служи. Например водните растения се препоръчвали на болни с нарушен воден баланс. Сурови зеленчуци поради своя охлаждащ ефект не се давали на простудно болни. Орехът имал особено влияние върху човешкия мозък, тъй като и формата му го наподобявала.

Когато хората започнали да живеят в градовете, напускайки селата, те се отдалечили от земята и от тези знания. Така постепенно всичко започнало да се забравя и знанието постепенно изчезнало. Забравило се, че Вселената се състои от Съзнание, Дух и Енергия. Изборът на храна вече се основавал върху привичките и традициите.

В последните години лека-полека започваме да се връщаме към древното знание за възприемане на храната като важна съставна част, която влияе върху живота на човека, че нашето хранене има непосредствено отношение върху самочувствието и състоянието на здравето. Изборът на правилното хранене е творчество. За всички хора правилно и добро хранене, означа различни неща.

„По-добре грам профилактика, отколкото килограм лечение“, гласи стара английска пословица.

Ако искате да узнаете за характера на човека, просто отворете неговия хладилник и погледнете вътре. Ето нагледен пример за това „ти си това, което ядеш“.

Иван е сърдит и раздразнителен човек. Черният му дроб е задръстен от шлаки. Има болки, с които е свикнал вече и ги игнорира. Сърцето му се напряга да изпомпва кръвта. Всяка сутрин той яде яйца, кренвирши, филия с масло. Идеално подхранване за гняв и раздразнителност.

Петър е хиперактивен. Нервната му система има нужда от полезни минерали. Метаболизмът му е извън контрол. Когато е превъзбуден, опитва се да се успокои като приема като успокоително шоколад или захар.

Георги е пасивен в работата, поради това и неуспешен. Неговите черва, бъбреци и надбъбречни жлези работят вяло. Той обожава диетични газирани напитки, хамбургери, филийки с крема сирене, месни сосове и сладолед.

Едва ли Иван може да се превърне в спокоен и уравновесен човек или да се подейства върху променливите настроения на Петър, ако не се измени системата им за хранене. Но и да отнемем кренвиршите на Иван, шоколадите на Петър и хамбургерите на Георги, едва ли нещо ще се получи, докато тези хора сами не решат, че искат да се променят. Желанието за промяна трябва да дойде отвътре. В противен случай просто ще сменят своята привичка с друга./Ивелина Пенчева, астролог