Продължителните суши, рекордните горещини и недостигът на вода променят земеделието в Централна и Източна Европа, като производството на царевица в Унгария и Румъния намалява рязко. Тенденцията вече създава рискове не само за фермерите в региона, но и за продоволствената сигурност и зависимостта на Европейския съюз от внос на зърно, обобщава "Ройтерс".

Унгария и Румъния са сред основните производители на царевица в ЕС, но площите, засети с културата, намаляват през последните години. Унгария, която традиционно е износител, тази година се очаква да се превърне във вносител, докато количествата, които Румъния може да предлага на международните пазари, също се свиват.

Европейската комисия прогнозира в края на август, че реколтата от царевица в ЕС тази година ще бъде около 50,1 млн. тона. Това би било най-ниското равнище от близо две десетилетия и с около една пета под средното за предходните три години.

Анализаторът на суровинните пазари в Expana Габриел Антонио прогнозира увеличение на вноса на царевица в ЕС с 8-9% през пазарната 2026/2027 година.

Според него, ако поредицата от сухи лета продължи и през следващите години и площите или добивите от царевица продължат да намаляват, проблемът ще придобие много по-голямо значение за целия Европейски съюз.

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, а Централна Европа е подложена на особено силен натиск от високите температури, намаляващата почвена влага и недостига на вода, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Показателите за почвената влага в Румъния и Унгария са по-неблагоприятни от средните както за ЕС, така и за страните от ОИСР.

"Този устойчив спад на почвената влага има преки последици за селскостопанската производителност и управлението на водните ресурси и следователно за продоволствената сигурност и поминъка", посочват от ОИСР.

Данните на Reuters Climate Monitor показват значително изменение на температурния режим. През последното десетилетие максималните температури през юни и юли в Унгария са били средно с 3,1 градуса по Целзий над средните стойности за периода 1961-1990 г. В Румъния отклонението достига около 3 градуса.

Последиците вече се виждат в производството. Реколтата от царевица в Румъния тази година се очаква да бъде около 8 млн. тона. Страната избегна най-тежките последици от тазгодишната суша в Европа, но производството остава с повече от 50% под нивата от 2018-2019 г.

В Унгария се очакват едва около 2,5 млн. тона - по-малко от една трета от количествата, произвеждани преди през същия период.

Спадът променя и европейската търговия със зърно. Износът на царевица от Румъния е намалял до между 2,2 млн. и 4,7 млн. тона годишно през периода 2023-2025 г. спрямо над 7 млн. тона около началото на десетилетието. Унгарското правителство вече обяви, че страната ще трябва да внася царевица през тази година.

Председателят на Асоциацията на унгарските зърнопроизводители Тамаш Петохази предупреждава, че страната се насочва към условия, които той определя като "полупустинен климат", и призовава за промяна на досегашния модел на земеделие.

Недостигът на вода вече излиза извън границите на селското стопанство. Ниското ниво на Дунав през миналия месец принуди ядрени реактори в Унгария и Румъния временно да прекратят работа, което показва как продължителното засушаване може едновременно да засегне производството на храни, водоснабдяването, речния транспорт и енергетиката.

Проблемът има и дългосрочно измерение. В десетгодишната си прогноза за селскостопанските пазари Европейската комисия оценява несигурността около добивите от царевица в Източна Европа през 2035 г. на 18,7% - най-високото равнище сред всички наблюдавани от нея региони в света.

Все повече производители в Румъния и Унгария преминават към култури, които издържат по-добре на суша, включително слънчоглед и есенни посеви. Напояването също се разглежда като средство за адаптация, но продължителният недостиг на вода поставя ограничения и пред него.

Пресъхването или намаляването на дебита на напоителните канали означава, че инвестициите в помпи, тръбопроводи и друга инфраструктура не могат сами по себе си да гарантират реколтата.

Продължаването на тенденцията би имало последствия и извън Унгария и Румъния. По-слабото производство в традиционния царевичен пояс на ЕС увеличава необходимостта от доставки от международните пазари и съответно излага Европа в по-голяма степен на колебанията на световните цени, проблеми с логистиката и климатични сътресения в други големи земеделски региони.

Така проблемът постепенно се превръща от локална земеделска криза в по-широк въпрос за устойчивостта на европейското производство на храни и способността на ЕС да се адаптира към трайно по-горещ и сух климат.