Защо никой не инвестира в Япония?

ЕС и Свят 17.10.2021 10:19 Снимка: ДНЕС+

Защо никой не инвестира в Япония?

Япония изпъква. В останалата част от света държавите, търсейки начин да повишат растежа на икономиката, продължават да окуражават инвестициите на чуждестранни компании. Китай е особено забележителен пример за тази стратегия, но много дуриг страни - от Индия до вече пазарните икономики в Източна Европа - ентусиазирано ухажват чуждите предприятия. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) помагат за навлизането на свежи идеи в икономиката, повишават представянето на местните доставчици, бизнес клиентите и, понякога, дори конкурентите. Например, когато японските производители отвориха заводи в Северна Америка, Детройт разбра, че струва по-малко да предотвратиш дефектите, вместо да ги поправяш след това, пише Foreign Affairs в свой анализ.

Една-единствена голяма държава каза "не, благодаря": Япония. През 2019 г. (откогато са последните налични данни), Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) подреди 196 държави по общи входящи ПЧИ като дял от икономиката. Япония е последна - след Северна Корея!

Резултатите на останалите държави подсказват, че увеличението на ПЧИ има потенциал да подхрани значителен икономически растеж. Страните, които печелят най-много от инвестициите, са тези, които изостават най-много що се отнася до ефективност. Да, Япония е на върха в някои сектори - в автомобилната индустрия например - но в много други изостава. Вземете за пример дигиталните технологии, които стават все по-важни за икономиките. Когато една институция подреди 64 държави по икономически успех след инвестиции в дигитализация, Япония се нарежда на незавидното 53 място. Ако Токио се надява да съживи стагниращия икономически растеж, увеличението на ПЧИ е жизненоважна съставка от рецептата.

Проблемите на Страната на изгряващото слънце са коренят във формални и неформални пречки, поставени преди десетилетия, пред опитите на чуждестранни компании да придобиват местни фирми. За щастие има знаци, че страната започва да се отваря към ползите от ПЧИ.

Неверни данни

Класирането на Япония е още по-шокиращо, след като си припомним, че преди почти две десетилетия лидерите в Токио инкорпорираха идеята за входящи ПЧИ в стратегията си за растеж на икономиката. Когато Джуничиро Коидзуми стана премиер през 2001 г., ПЧИ бяха едва 1,2 процента от икономиката на Япония - в сравнение с 28 процента за типичната богата държава. Коидзуми обеща да удвои инвестициите, а по-късно, през 2006 г., постави цел от 5% от БВП до 2011 г. Първоначално прогресът бе видим: до 2008 г. те се увеличиха до четири процента. И тогава инерцията спря. Въпреки обещанието за удвояване, направено през 2013 г. от наследника му Шиндзо Абе, към 2019 г. съотношението е съвсем малко по-високо: 4,4 процента. Междувременно, в типичната богата държава то се повиши до 44 процента.

Нещо повече: правителството дори крие от себе си колко тежък е провалът. Министерство на финансите изчислява, че ПЧИ се покачват до $359 млрд. през 2020 г. (и така постигат целта на Абе за удвояване на нивата от 2013 г.). Реалността е, че сумата е $215 млрд. - според Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и UNCTAD.

Откъде идва разликата? МВФ е одобрила две мерки за ПЧИ, но препоръчва само една от тях. Япония използва другата, която включва нерелевантна в този случай информация, като например заеми от чуждестранни фирми, дъщерни на японски компании. Ако първата стъпка към решаването на един проблем е признанието, че той съществува, Япония е закъсала.

Защо Япония не може да затвори сделката?

Защо усилията на Япония се провалят? В Южна Корея, например, ПЧИ подскочиха от 2 процента от БВП в края на 90-те до 14 процента днес. В Индия бяха едва 0,5 процента през 1990, а днес са 14 процента. В осемте бивши икономики от съветския блок в Източна Европа съотношението се покачи от седем процента до 55 процента днес. Преподавателите Такео Хоши и Козо Киота изичсляват, че ако и Япония се движеше със същия темп по подобие на държави с подобни характеристики, през 2015 г. съотношението ПЧИ от БВП щеше да е 35 процента.

Японският пазар видим е привлекателен за чуждестранни бизнес. В изследване след изследване мултинационалните компании описват Япония като топ място за инвестиция благодарение на големия и заможен пазар; добре образованата работна сила и клиенти; както и технологичния капацитет на потенциалните доставчици и партньори.

Основната пречка се оказва невъзможността на чуждите компании да купят здрави японски фирми. В типичната богата държава 80 процента от ПЧИ са под формата на сливания и придобивания, но в Япония този дял е едва 14 процента.

Тази невъзможност е резултат от наследството на ерата, последвала Втората световна война, когато Токио ограничава чуждестранните инвестиции от опасения, че чуждите компании ще завземат местните фирми. През 60-те, когато на теория Япония започна да либерализира рестрикциите, за да се присъедини към ОИСР, правителството измисли "контрамерки", които индиректно поставят нови пречки.

Коидзуми премахна някои от тях след двугодишна битка с местните интереси. И днес повечето от тях вече не съществуват, но някои все още са на мястото си.

Медиите са пълни със случаи, в които чужди компании спасяват закъсали местни гиганти: Nissan, Sharp, Toshiba и други. Но чуждестранните инвеститори имат интерес да купуват добри компании. За нещастие, най-привлекателните от тях не могат да бъдат купени, тъй като принадлежат към кейрецу - една от старите пречки. В превод думата означава "група без глава" и описва корпоративни конгломерати, които са фундаментално свързани една с друга. Обичайно, те се групират около банка, която финансира компаниите и не позволява поглъщането им от чужди фирми.

Традиционно, членовете на кейрецу никога не се продават на членове на друга кейрецу - какво остава за чужди компании. Икономическите проблеми на страната донякъде облекчиха ограниченията за сливания и придобивания в рамките на други японски групи, но те все пак остават недостъпни за фирми от други държави.

Днес в тези корпоративни групи, които включва 26 хил. компании-майки и 56 хил. дъщерни дружества, работят 18 млн. души - една трета от служителите в Япония. И тук не се включват доставчиците и други партньорски компании.

Най-лошото е, че старата традиция заплашва бъдещето на компаниите. Доклад посочва, че 600 хил. малки и средни предприятия може да се наложи да затворят до 2025 г., тъй като собствениците им са на над 70-годишна възраст и нямат наследници. Шест милиона работни места са в риск.

Вятъра на промяната

За щастие има надежда всичко това да се промени. Първият знак е промяната в обществените настроения: в първите години на новия век японците купуваха множество книги, които описват чуждестранните инвеститори като кръвопийци - една такава продаде 150 хил. копия за месец. Десетилетие по-късно Карлос Гон се превърна в герой, след като спаси Nissan.

Проучвания на общественото мнение показват, че днес повечето японци виждат повече положителни черти в преките чуждестранни инвестиции, отколкото отрицателни.

Вторият полъх може да дойде от кризата с МСП, които нямат наследник. Колко от 70-годишните собственици, които се притесняват за служителите си, биха отказали да продадат на чужд инвеститор, ако бъдат запознати с него от голяма японска банка или дори правителството?

Третата възможност идва от корпоративната реформа, която бавно, но сигурно продължава от няколко години насам. Едно от новите изисквания към гигантските корпорации е да обърнат повече внимание не само на размера си и пазарния си дял, но и на печалбата. Може и да няма пряка връзка с ПЧИ, но увеличението на маржа идва от концентрация върху основната дейност. И като последствие те ще продадат дивизии, които не са свързани с нея. Чуждестранни гиганти като KKR, Bain и CVC вече се подготвят за подобно развитие и трупат средства, с които да купуват./money.bg

Още по темата

CHF CHF 1 1.81583
GBP GBP 1 2.29719
RON RON 10 3.97502
TRY TRY 10 1.95612
USD USD 1 1.6448