Страната е известна с многото смъртни случаи от преумора

Джулиан Райъл, Дойче веле

Японската министър-председателка Санае Такаичи не крие, че вижда в Маргарет Тачър един от своите политически модели за подражание. Бившата британска правителствена ръководителка беше убеден консерватор с твърди убеждения по отношение на икономическата политика, националната сигурност, имиграцията и безброй други десни позиции, които Такаичи споделя.

Известно е, че репутацията на "Желязната лейди" се дължеше отчасти на нейната забележителна работоспособност - тя неведнъж е споделяла, че са ѝ необходими само четири часа сън на нощ.

Такаичи явно изпитва същото презрение към почивката, след като заяви, че очаква същото ниво на ангажираност както от министрите си, така и от японското работещо население. Точно тази нагласа обаче предизвиква тревога.

"Спя между два и най-много четири часа на нощ"

След като беше назначена за министър-председател през октомври, Такаичи обяви, че за себе си отхвърля принципа за баланс между работа и личен живот: "Аз ще работя, работя, работя и пак ще работя", увери тя.

Вярна на дадената дума, през ноември Такаичи свика среща в кабинета си в 3 часа сутринта - преди заседанието на бюджетната комисия, което трябваше да започне в 9 часа сутринта.
След това тя призна, че спи между два и най-много четири часа на нощ. "Възможно е това да не е много добре за кожата ми", пошегува се Такаичи.

Междувременно стана известно, че с цел насърчаване на икономическия растеж Такаичи е помолила министъра на труда да провери възможностите за разхлабване на ограниченията за извънреден труд, които предвиждат не повече от 720 часа годишно.

Томоко Йошино, първата жена начело на най-голямата профсъюзна организация в Япония "Ренго", посочи в тази връзка, че това число вече е близо до прага, който повишава риска от "кароши" - японски термин, който означава смърт от преумора.

"Не можем да позволим тази горна граница да бъде променяна", заяви Йошино пред репортери в Токио. Тази позиция се подкрепя и от група адвокати, представляващи семейства на починали от "кароши". В свое изявление те настояват, че в страна като Япония , известна със своята култура на прекомерно дългото работно време, идеите на министър-председателката определено не са полезни. Националният съвет за защита на жертвите на "кароши" също призова Такаичи да оттегли "скандалните" си изявления.

Според статистически данни на японското правителство през финансовата 2024 година в Япония са регистрирани рекордните 1304 смъртни случаи и здравословни проблеми, дължащи се на преумора - със 196 повече в сравнение с предходната година. От тях 1057 са свързани с психични разстройства, причинени от работата, включително заради "злоупотреба с власт от страна на началници или други лица" и "тормоз от страна на клиенти".

Дори някои от министрите на Такаичи изразиха загриженост. Така например министърът на здравеопазването Такамаро Фукуока предупреди, че не бива да има "загуба на живот или здраве поради преумора".

Въпросът опира и до човешките права, припомня Тепей Касаи от японския клон на "Хюман Райтс Уоч". "Не мисля, че това е феномен, характерен само за Япония, тъй като в много други страни също съществуват токсични норми на работното място. Но за корпоративната култура в Япония е характерно, че се преувеличава значението не на производителността, а на времето, прекарано на работното място . Това може да доведе до състояние, в което служителите и работниците се чувстват задължени да се явяват на работа дори когато са болни или знаят, че няма да бъдат продуктивни поради някаква друга причина", казва той пред ДВ.

И макар вследствие на пандемията да настъпиха някои положителни промени в корпоративната култура , съществуват опасения, че натискът върху трудещите се може да се засили отново, което на свой ред да доведе до нов пик на случаите на "кароши", депресии или самоубийства като следствие от този натиск.

Наричат ги "черни компании"

Касаи е категоричен, че Япония трябва да спазва изработените през 2016 г. от ООН насоки за условията на труд. В тях се посочва, че държавите трябва да "определят минимални стандарти, към които да се придържат и които да не могат да бъдат отхвърляни или намалявани заради икономически аргументи или доводи, свързани с производителността".

"Всеки има право на почивка всяка седмица - като част от едни справедливи и благоприятни условия на труд. А това означава, че никой не бива да се чувства принуден "да избира" да работи 90 часа на седмица", казва правозащитникът.

Изявленията на министър-председателката Такаичи само засилиха обществения дебат за дългото работно време в Япония - още преди това много работници и служители бяха започнали да споделят в социалните мрежи, че работят по 18 часа на ден.

27-годишният Исей разказва, че се надявал да си намери стабилна работа веднага след дипломирането. Но вместо това сменил няколко компании, които изисквали твърде много извънредни часове труд и в които културата била "предизвикателна" за всеки, който очаква разумен баланс между работата и личния живот. 
"Наричаме ги "черни компании". Беше наистина много трудно", казва Исей, който не желае да споменава фамилията си, тъй като в момента кандидатства за нови позиции. Младият мъж признава, че силно го потиска, когато чете за хора, които умират от "кароши" или се самоубиват заради преумора или натиск на работното място.

Има обаче и хора, които предпазливо подкрепят идеята да се позволи на всеки, който желае да работи допълнителни часове, да го прави, без да нарушава закона - особено в период на икономически предизвикателства.

"Въпросът е сложен", каза Макото Ватанабе, професор по комуникации и медии в университета в Енива, Хокайдо. "Някои хора искат да работят повече, за да имат по-добри доходи, но законодателството защитава онези, които не желаят да работят неограничено", отбелязва той.

Професорът признава, че в Япония наистина е имало проблем със самоубийствата, болестите и смъртта от преумора. Но през последните години нещата са се подобрили, уверява Ватанабе.
"Смятам, че ако законите бъдат променени така, че работодателите да не могат да злоупотребяват, тогава хората трябва да могат да работят колкото искат", посочва професорът.