България и още седем държави са се противопоставили на започването на нов кръг от преговори със Сърбия за присъединяване на страната към ЕС. Това е станало днес на срещата на посланиците на страните от ЕС в Брюксел.

Против отварянето на главата са били трите балтийски страни Финландия, Естония и Литва, както и Белгия, Холандия, Швеция, България и Хърватия, като са посочили като аргументи липсата на върховенство на закона и несъгласието с външната политика на ЕС, тоест невъвеждането на санкции срещу Русия, съобщава сръбската информационна агенция "Танюг".

Информацията е цитира от сръбската медия Б92, смятана за приближена до президента Вучич, а заглавието на статията не крие разочарованието на съседите: "България и Хърватия забиха нож в гърба на Сърбия".

Още три държави заявиха, че не са убедени, че Клъстер 3 трябва да бъде отворен, а именно Люксембург, Латвия и Дания.

Европейската комисия предложи преди ден на държавите членки да одобрят отварянето на клъстър 3 от преговорите със Сърбия, който обединява осем преговорни глави и е свързан с конкурентоспособността и приобщаващия растеж. За да бъде отворен нов клъстър в преговорите, е необходима единодушна подкрепа на държавите-членки, уточнява БНТ.

Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви днес в ЕП, че препоръката за отварянето на клъстър 3 е направена заради последните положителни развития в Сърбия. Според ЕК преговорите за присъединяване с Белград трябва да продължат, за да не изостава страната в сравнение с останалите страни кандидатки от Западните Балкани.

Много от държавите от ЕС обаче остават скептични по отношение на Сърбия заради проблемите с върховенството на закона, корупцията, свободата на медиите и заради отказа на страната да въведе санкции срещу Русия. В същото време френският президент Еманюел Макрон настоява Белград да бъде поощрен по пътя му към ЕС, защото блокът се нуждае от силна и демократична Сърбия.

От ЕК заявиха, че Белград все пак сътрудничи с блока за противодействие на заобикалянето на санкциите, предоставил е значителна подкрепа на Украйна и е засилил политическите контакти на високо ниво с Киев.

В същото време ЕП прие също днес с 468 гласа "за", 116 "против" и 79 "въздържал се" годишния доклад за напредъка на Сърбия по пътя ѝ към членство в Европейския съюз. Евродепутатите предупреждават, че процесът на присъединяване остава в застой заради ограниченото прилагане на реформите, отстъплението в областта на демокрацията и недостатъчния напредък по върховенството на закона.

Евродепутатите изразяват и сериозно безпокойство от тесните отношения на Сърбия с Русия и задълбочаващото се сътрудничество с Китай в областта на сигурността и отбраната. Те подчертават, че пълното съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително със санкциите срещу Русия, остава задължително условие за присъединяване, пише БТА.

Докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула заяви, че процесът на присъединяване на страната на практика е в застой заради демократичното отстъпление

Сърбия официално кандидатства за членство в ЕС през 2009 г. и получи официален статут на страна кандидат през 2012 г.