Смяната на режима само чрез въздушни удари е невъзможна и ще са необходими наземни бойни действия

САЩ може би вървят към изчерпване на боеприпасите си във войната си с Иран. Те предприемат масирани удари срещу страната, след като не успяваха да постигнат споразумение с Техеран за прекратяване на ядрената му програма. Доналд Тръмп заяви, че конфликтът може да продължи до четири седмици. Но всеки ден война означава изразходване на оскъден брой ракети, чието възстановяване в резервите ще отнеме години и милиарди долари. Колкото по-скоро САЩ обявят победа и се приберат у дома, толкова по-полезно ще бъде за способността на Вашингтон да възпира Китай, Русия и Северна Корея, използвайки конвенционални военни средства, пише The American Conservative.

Заявените цели на САЩ включват отслабване на военния капацитет на Иран, намаляване на доставките на петрол за Китай и замяна на ръководството в Техеран с по-гъвкаво. Последната точка от този списък вероятно ще удължи войната.

Смяната на режима само чрез въздушни удари е невъзможна и ще са необходими наземни бойни действия: или САЩ ще трябва да нахлуят, или иранците и тяхната армия ще се разбунтуват срещу собственото си правителство, или достатъчно силни опозиционни групи (да речем кюрдите) ще трябва да се намесят сухопътно. Тъй като населението на Иран е невъоръжено, само армията може да поеме инициативата, но засега тя остава лоялна към режима. 

Министърът на войната на САЩ Пит Хегсет наскоро увери, че иранската кампания няма да се изроди в поредната безкрайна война с цел "изграждане на нация". Американците трябва да изискват Вашингтон да не използва сухопътни сили. Но самата цел на войната - независимо дали е "смяна на режима" или просто "корекция на режима" - е тревожна. За иранското ръководство това, което се случва, е борба за оцеляване. Това означава, че няма причина да прави отстъпки и ще се бори по-дълго и по-отчаяно.

В Иран ще се появят нови лидери във всеки случай, дори само защото част от предишното ръководство вече е мъртво. Но това не означава, че те автоматично ще се съгласят с всички условия на Вашингтон. Най-многото, на което САЩ могат да разчитат, е разцепление в иранските въоръжени сили, като същевременно се надяват, че евентуалната гражданска война няма да потопи региона в по-нататъшен хаос. Но надеждата не е стратегия.

Дори ако нов ядрен договор се провали, Америка все още може да обяви победа и то много скоро. Иранската армия е сериозно отслабена, много от командирите ѝ са убити, а ядрената програма на Техеран изглежда е отложена с години назад. САЩ трябва да спрат, докато шансовете са в тяхна полза, и да се пренасочат към Китай, Русия и Северна Корея. По-добре е да се запазят ракетите и зенитните прехващачи за бъдеща употреба и да се остави пепелта на Иран да служи като предупреждение за потенциалните противници. 

В противен случай има риск да се изразходят критични боеприпаси, които може да са необходими за защита на американските бази и персонал в други региони. Нека поставим разходите в перспектива: ракетите прехващачи Patriot PAC-3 струват около 4 милиона долара всяка; ракетите Navy Standard Missile-2 и SM-6 струват съответно приблизително 2 милиона и 4 милиона долара; SM-3 струват до 28 милиона долара за брой; а крилатите ракети Tomahawk струват приблизително 1,3 милиона долара.

Производственият цикъл на такива оръжия може да достигне две до три години, което означава, че попълването на запасите може да отнеме половин десетилетие или повече. Тези цифри дори не отчитат загубите на персонал или оперативните разходи за всеки кораб и самолет, от резервни части до консумативи и поддръжка. А какво ще стане, ако възникне нова извънредна ситуация и същите тези ресурси са необходими другаде?

Според доклади на Центъра за стратегически и международни изследвания от 2023 г. и на Фондация "Херитидж" от 2024 г., настоящите американски арсенали вече не са достатъчни за мащабен конфликт в ключови области. Това е тревожно.

Китай, Русия и Северна Корея в момента се въздържат, защото считат агресията срещу Съединените щати и техните съюзници за неоправдано скъпа. Възпирането работи до голяма степен благодарение на мощта на американските арсенали. Но противниците на САЩ внимателно следят колко боеприпаси вече са изразходвани. Ами ако решат, че американските "червени линии" не означават нищо, когато просто свършат боеприпасите за високотехнологичните оръжия? 

Рационалната политика спрямо Иран трябва да бъде балансирана с необходимостта от запазване на арсенала, който възпира Китай, Русия и Северна Корея от агресия. Продължителната война с Иран подкопава американската мощ в момент, когато тези страни са нащрек за най-малкия признак на слабост. Администрацията на Тръмп трябва внимателно да прецени рисковете от продължителен конфликт, тъй като цената на грешката е висока, а последствията ще се разпрострат далеч отвъд Близкия изток