Сърбия и Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, отбелязаха снощи годишнина от изселването на сърби от Хърватия през 1995 година. Възпоменателната церемония се състоя в босненски град Приедор, известен със сръбските военни престъпления по време на войната в Босна (1992-1995 година), което предизвика недоволство на оцелели хора и на правозащитници, съобщи Ройтерс.

В Приедор, Северна Босна, в началото на войната през 1992 година сърбите създадоха първите лагери за задържане на несърби. Там над 3000 босненски мюсюлмани и босненски хървати католици бяха убити и погребани в масови гробове, предава БТА.

„Това е грозно политическо послание“, каза Гордана Катана, журналист и активист от град Баня Лука в Република Сръбска.

Всеки август от 1995 г. Сърбия и Хърватия поотделно отбелязват годишнината от военната операция Олуя (Буря). Хърватия разглежда операцията като своя решителна победа във войната за независимост през 1991-95 г. , а за Сърбия операцията е етническото прочистване на около 200 000 сърби от Хърватия, отбелязва Ройтерс.

На отбелязването на Деня за възпоменание на всички жертви и прогонени сърби във въоръжената операция "Буря" снощи в Приедор сръбският президент Александър Вучич заяви, че операция “Буря” е най-голямото етническо прочистване в Европа от 1945 година, за което всички мълчат, информират сръбските медии.

„Никой не иска да говори за това. Ще използват всички възможни термини – изселване, погром, прогонване, всичко, но никога няма да ви кажат, че това е най-голямото етническо прочистване на европейска земя от 1945 г. насам“, каза Вучич, цитиран от телевизия Ен1.

Някогашната Социалистическа федеративна република Югославия започна да се разпада през 1991 г. с декларациите за независимост от Словения и Хърватия. Последваха войни - първо в Хърватия, след това в Босна - водени от подкрепяните от Белград националистически сърби, които искаха да изградят свои етнически чисти сръбски държави на територията на двете страни.

През август 1995 г. в четиридневна операция хърватската армия си върна почти цялата територия, превзета от отцепилите се в Хърватия сърби. В резултат на настъплението на хърватските сили около 200 000 етнически сърби избягаха в Босна и Сърбия, припомня Ройтерс.

Дейтънското мирно споразумение сложи край на войната в Босна, отнела живота на 100 000 души. Страната бе разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Много оцелели босненски мюсюлмани се чувстват обидени, че жертвите от друга държава се почитат в града, в който босненските жертви са пренебрегвани. Местните босненски сръбски власти от години отхвърлят молбите за издигане на паметник на 102-те деца, убити в Приедор.

„Не е правилно да се почита паметта на жертвите на „Буря“ в Приедор, това е политизиране на престъплението“, каза Сатко Муягич, който на двадесетгодишна възраст е бил задържан в два управлявани от сърбите лагера близо до Приедор.

Президентът националист на Република Сръбска Милорад Додик, който предложи на сръбския президент Александър Вучич да организира възпоменателната церемония в Приедор, отхвърли критиките.

„Чудовищно е да се оспорва правото ни да отбелязваме събитията в памет на нашите жертви“, каза Додик.